До: Г-н Иван Н. Иванов, депутат
Копие: Г-н Ст. Кацаров, депутат
Копие: Министър Димитър Калчев
Копие: Министър Н. Василев
Копие: Вени Марковски



Уважаеми господа,

Настоящото отговаря на някои от аргументите в становището на министър Димитър Калчев

В общи линии вижте “Защо софтуер с отворен код/свободен софтуер? Вижте цифрите!” ("Why Open Source Software / Free Software? Look at the Numbers!") от Дейвид Ей. Уийлър. Това е дълго и подробно резюме на факти и аргументи, които са в полза на софтуер с отворен код/свободен софтуер (СОК/СФ) и които опровергават твърденията за по-добрите качества и по-ниската цена на частния софтуер. Текстът е наличен също така на чешки, френски, японски и други езици, но не и на български или руски език.

"използването на софтуер с отворен код в администрацията е доста рисковано..."

Същото може да се каже за използването на частен софтуер – само че рисковете са различни!

"не се спестяват парите на данъкоплатците..."

Ако [министърът] има предвид, че правителството вече е платило лицензите на Microsoft, възможно еда се използват тези лицензи за други обществени цели (например в библиотеки, болници и училища). Ако иска да каже, че общите разходи за притежаване/поддържане на софтуер с отворен код са същите, както при частния софтуер, никой, даже и Microsoft вече не твърди това. Докладът на Уийлър разказва надълго и нашироко за различните фактори, които влияят върху общата цена на собствеността. Оказва се, че броят на потребителите е много важен и колкото повече са потребителите, толкова по-големи са предимствата на СОК/СФ. Десетина проучвания, цитирани от Уийлър, показват, че средните TCA спестявания са повече от 35%. Може би още по-впечатляващо е проучването на InfoWorld от 2001 г. сред 40 главни технолози. 32% от тях, които използват СОК/СФ, казаха че са отчели годишно над $250,000 спестявания от разходите за ИТ. "Главното предимство на СОК, според 93% от главните технолози, са намалените разходи за разработването или придобиването на приложения..."

"Ниското равнище на софтуера с отворен код – често пъти софтуерът с отворен код се разработва от доброволци и ентусиасти, които не са професионални програмисти. Поради това, в софтуера с отворен код има твърде много грешки или неправилно извършена работа...”

Една компания, наречена Reasoning Inc. предоставя автоматизирана услуга за оценяване на качеството на програмирането в големи софтуерни проекти. Те решиха да тестват качеството на внедряване на Linux TCP/IP в сравнение с неназовани “готови частни продукти”, чийто TCP/IP се е развивал поне в продължение на 10 години. Те установиха, че “плътността на дефектите” при Linux е над 5 пъти по-малка, отколкото при комерсиалния софтуер, и над 3 пъти по-малка дори и след като комерсиалният софтуер е поправен (професионално “закърпен”). Виж този адрес. Аспектът на “партньорска проверка” на отворения код няма съответствие в частния софтуер, който се управлява от крайни срокове и настроенията на масовия маркетинг ("пусни го сега, по-късно можем да продадем подобренията").

"няма нито едно приложение с отворен код, използвано за кодиране на информацията, което да удовлетворява и българските, и чуждестранните стандарти..."

Очевидно [министърът] не е чувал за PGP. Дори и Хюлет-Пакард продават сега продукти за кодиране при отворен код, за да се заеме с това, което нарича "съмнения за подробните възможности и скритите задни врати (back-doors) на комерсиалните продукти." Виж FreeS/WAN, OpenSSL, OpenSSH, GnuPG, AEScrypt

"Как ще се извършва комуникацията с Европейския съюз? Сега Администрацията на Министерски съвет получава някои софтуерни продукти (TAIEX и Националната хармонограма), които не могат да работят със софтуер с отворен код. Кой ще задължи Европейският съюз да преработи програмите си с оглед на този закон?"

Европейският съюз вече прави това. Съвместимостта между страните членки и страните кандидатки се подпомага от Програмата за Обмен на данни между администрациите (IDA).

През декември 2003 г., IDA издаде своите "Указания за мигриране на открит код". Те се основават на опита за внедряване на софтуер с отворен код от правителствата на Дания, Финландия, Италия, Германия, Малта, Испания, Турция и Холандия.

В общи линии, те препоръчват първо миграционни сървъри, тъй като те “вече добре се разбират и са използвани в голяма степен, а миграционните сървъри за софтуер с отворен код могат в общи линии да бъдат направени без какъвто и да е неблагоприятен ефект за крайните потребители."

IDA има също и "Обсерватория за отворен код"

"..да окуражават разпространението и използването на добрите практики в Европа."

Обсерваторията публикува седмично новини, основаващи се на електронната поща, представящи внедряването от правителствата на проекти за софтуер с отворен код, казуси, изявления за съответната политика и т.н.

При това, съгласно уеб-страницата Europa, нито TAIEX, нито Националната хармонограма са "софтуерни пакети". TAIEX е Службата за обмен на информация за техническа помощ (www.taiex.be), а Хармонограмата е резюме на процесите за присъединяване, тестове за оценяване, срокове и споразумения. До степента, до която една от функциите на TAIEX е да "предоставя инструменти чрез бази данни [на страните кандидатки] за улесняването и следенето на напредъка на приближаването ...", Българското правителство може да попита TAIEX за техните инструменти с отворен код и решенията им за съвместимост – ще бъде учудващо, ако нямат такива.

"Понастоящем около 10 процента от софтуера на сървърите, използвани от българската администрация, е с отворен код. Този процент посочва какъв пазарен дял може да има софтуерът с отворен код - въпреки ниската му цена, няма изгледи този процент да нарасне в близко бъдеще."

Тримесечното издание на ІDC, Server Tracker, за третото тримесечие на 2003 г. (последното засега) казва, че делът на Linux на новия световен пазар на сървъри е около 8 процента срещу 32 процента на Windows. Но истинската история, скрита зад тези цифри, е, че пазарният дял на Linux се удвоява на всеки две години и темпът на неговия растеж е бил постоянен в продължение на 6 тримесечия. Ако тази тенденция продължи, а стабилността прави това твърде вероятно, сървърите, които работят под Linux могат да надминат по брой сървърите, работещи под Windows след около 5 години.

Междувременно, последният преглед, извършен от Netcraft, на софтуера за уеб-сървъри (януари 2004 г.) показва, че надмощието на софтуера с отворен код Apache нараства през 2003 г. и пазарният му дял се увеличи от 62 до 67 процента. През същия този период, Интернет информационния сървър на Microsoft продължава бързо да губи пазарния си дял, който спадна от 27 на 21 процента от всички уеб-сървъри. Виж zdnet.com.com

Съгласно Netcraft, цената не е най-главното предимство на Apache и въпреки че сайтът се поддържа безплатно, неговата сигурност и надеждност са по-добри от тези на Интернет информационния сървър на Microsoft.

----------------------------

Robert Horvitz
Global Internet Policy Initiative
Slavikova 11
120 00 Прага 2
Чешка република
tel +420 222726807
fax +420 222725688
email horvitz@vol.cz
www.internetpolicy.net
gipi.typepad.com/