"Труд"
9 ноември 2004

Вени Марковски*

Миналия петък (5 ноември) Нова левица организира публична дискусия за бъдещето на България в Информационните общество. В нея участваха хората, създали българската електронна индустрия, както и представители на най-големите сдружения в тази област. На официалното откриване бе д-р инж. Трифонов - съветник по въпросите на електронното правителство (е-правителство) на министъра на държавната администрация. Уви, както той, така и някои други "експерти",

забъркани в далаверите

на е-правителството, си тръгнаха след почивката - точно преди дискусията по същество. Такива доказателства за нашенското бутафорно е-правителство много - показност пред прожектори, камери и журналисти, но иначе - нищо.

Какви са фактите?

България е на последно място в Европейския съюз по използване на информационни технологии (ИТ).

България е на последното място в Централна и Източна Европа по развитие на е-правителството.

Българското правителство е единственото, което е закупило за всеки свой компютър по три лиценза за софтуера (през 1999, 2001 и 2002 г.), при това плащайки три пъти по-скъпо от цената в магазина.

Чрез Интернет портала egateway.government.bg държавата (с "безплатната" помощ от "Майкрософт" и ЦАПК "Прогрес") предложи за една година едва три услуги и при това разработени на доброволни начала от инициативни и съвестни служители от ГРАОН, НОИ и "Делфи".

На 9.II.2002 г. премиерът Сакскобургготски написа: "Е-правителството е еднаква възможност за всички да имат достъп до услугите, да се избегне бюрокрацията и да се създаде среда без корупция."

Дали? В продължение на цяла година услугите на е-правителството не бяха достъпни за други граждани, освен за закупилите софтуера на "Майкрософт" - WindowsXP. Това далеч не е равна възможност за всички!

Наетите през 2002 г. от Министерския съвет на двойни цени (над 30 млн. лв.) и за срок от три години 30 хил. софтуерни лиценза на същата компания не могат да работят с четците на електронните подписи, продавани от държавната фирма "Информационно обслужване". Сиреч в момента не могат да се ползват от ГРАОН. Само "Майкрософт" може да реши проблема, защото той се е появил с пускането на "подобрението" на WindowsXP, т. нар. Service Pack 2. В същото време с безплатния софтуер "Линукс" същите услуги работят. А ако тук има проблем, той може да се реши веднага от българските програмисти.

Това добре го знае и министър Калчев, който на 5 август т. г. се е срещнал с вицепрезидента на "Дел" и е обсъждал предимствата от използване на "Линукс"!

Уважаеми читатели, няма смисъл с вас да се питаме защо държавата е изхарчила над 30 млн. лв. за софтуер, който не работи. Най-добре е прокуратурата да потърси виновните длъжностни лица . Защото след няколко месеца изтича договорът с "Майкрософт", а правителството ще го поднови при още по-неизгодни за държавата условия и ще изхарчи още десетки милиони левове!

Време е да се разсее нарочно разпространяваната заблуда, че наемът на софтуер се налагал, за да не ни включат в т. нар. черен списък" на щатското правителство. Данните за т. нар. незаконен софтуер се публикуват от сдружението на издателите на бизнессофтуер (БСА), които според www.bsa.org нямат официално представителство в България. Никой не знае каква методика използва това лобистко сдружение на големите софтуерни фирми, за да се приемат за верни твърденията му, че в България има "незаконен" софтуер за около $ 10 млн. факт е обаче, че независимо от изхарчените над $ 16 млн. за наем на софтуер през 2002 г., данните на БСА продължиха да отчитат наличие на "незаконен" софтуер. Подобни фалшиви данни се използват от Министерския съвет, за да се оправдае подписването на нов договор с "Майкрософт", с който изхарчените пари ще минат 100 млн. лв.!

Ако правителството беше инвестирало тези пари в местната софтуерна индустрия преди три години, вместо да ги налива в касите на американския гигант и в джобовете на местните му посредници, днес нямаше да сме последни в Европа.

Вместо това ние сме не само на опашката... Без е-правителство и ИТ българските стоки и услуги са неконкурентоспособни - те не ще могат да се продават в чужбина и съответно няма как да се формира положително търговско салдо. Ако тези 100 млн. лв. бяха инвестирани у нас, днес България можеше:

- да има много и големи фирми, разработващи софтуер - най-търсената и най-скъпата стока в света;

- да осигури работа на българските компютърни гении, които напуснаха масово страната ни;

- да е с компютризирани училища и обучени преподаватели;

- да тръгне по пътя на Словения, Естония, Румъния и дори... Македония (Македония от една седмица започна да реализира програма "е-правителство", финансирана от правителството на САЩ. У нас пък се закрива аналогичната, започната от ПРООН, защото правителството ни отказва да я подкрепи);

- да си спести ироничните твърдения на Берлускони, че в цяла Европа само се говорело за е-правителство, докато единствено България го реализирала... Това твърдение, сериозно разпространявано от защитниците на е-правителството, предизвика бурния смях дори на един Румен Овчаров от БСП при обсъждане предизборната платформа на БСП.

Анализите, публикувани през последните години и дело на авторитетни чуждестранни и български организации, водят до извода, че когато има избор между свободен софтуер (.Линукс" и др.) и платен (на "Майкрософт"), правителството

винаги избира да плаща скъпо

Т. е. комисионите при сделките силно въздействат върху избора.

Да не забравяме, че не само продуктите на "Майкрософт" се купуват и наемат от правителството на завишени цени. С ползването им компютърните системи на държавната администрация са изложени на по-опасни и непрекъснати атаки от страна на компютърни вируси и хакери. А срещу тези опасности нашата администрация няма лек.

Затова спасението е едно: вместо да се дават на "Майкрософт" за ненужен, несигурен и неработещ софтуер, парите да се инвестират за развитие на ИТ и е-правителство, вкл. и базирано на свободен софтуер и софтуер с отворен код. Първите лястовички в тази посока вече се появиха в градове като Кърджали, Пещера, Костенец и др. Т. е. има светлина в тунела и тя не е от идващия европейски ИТ влак. Но само от общите усилия на гражданското общество, фирмите и политиците, които мислят за България, а не за собствения си джоб, зависи дали ще излезем от тунела, или ще си стоим в него -на тъмно, с дребните шмекерии, с които някои вадят пари от бюджета, за да ги сложат в касите на "Майкрософт" и техните блюдолизци.

____________________________
*Авторът е председател на българското Интернет общество.

www.pressboard.info/main.aspx