Естония бе една от бившите комунистически държави,присъединили се към ЕС на 1 май 2004 година, малка, но изключително добре развита в технологично отношение. Парламентът на бившата съветска република обяви достъпът до Интернет за едно от основните човешки права в страната. Когато стане въпрос за използване на мобилни телефони или Интернет Естония се нарежда пред много от страните-членки, като Италия и Франция например. А преди 13 години, когато балтийската република се откъсна от бившия СССР, едва половината от населението й (1.4 млн. души) имаше прокаран телефон. За сметка на това в момента страната прави огромни усилия да навакса загубеното под съветска власт. И се справя доста успешно – безжичният Интернет е буквално почти навсякъде – не само в университетите, училищата и библиотеките, но и в бензиностанции, кафенета и други заведения. Така например докато пиете сутрешното си кафе в Талин в заведение с табела на естонски и английски, показваща, че се намирате на една от близо тристата точки в страната с достъп до безжичен Интернет, може да изпратите някой и друг e-mail. На повечето места това е напълно безплатно.

Логично чуждите инвеститори, особено от съседките Швеция и Финландия, следят с интерес ситуацията в Естония. Работната ръка тук е добре образована, високите технологии са навсякъде. Допълнителни фактори са и либералната икономическа политика, ниските данъци и заплати (за сравнение: средната заплата се равнява на 1/5 от финландската такава).

В момента 25 % от населението има дигитална лична карта, която осигурява достъп до широк спектър от услуги. С достъп до Интернет и картата може да се изпращат документи за връщане на данъците, да се водят разговори с банката, да се гласува online и дори да се закупи по-евтин автобусен билет. И тъй като валидността на старите паспорти, издадени веднага след отделянето от Съветския съюз, започва да изтича, правителството се надява скоро всички граждани да притежават от новите лични карти – малки, удобни, наподобяващи кредитни. Логично възниква въпросът, дали след десетилетия “съжителство” със съветската тайна полиция, Естония не създава отново чувството за зоркия поглед на “Големия брат”, този път собствен и базиран на Интернет. Според изказвания на специалисти от страната пред BBC системата е доста прозрачна и близка до обикновения гражданин. Ако държавен служител например реши да направи разследване за някой, то “потърпевшият” има не само правото, но и възможността online да разбере кой точно се интересува от него и да запита “защо?”.

Началото на естонската инициатива за издаването на дигитални лични карти бе дадено със Бялата книга, публикувана на 12 март 2003 година от правителството. Документът е озаглавен “Естонската концепция за лична карта и електронен подпис: принципи и решения” и предлага бърз преглед на основните идеи на проекта. Обяснени са и причините, довели до вземането на подобно решение, както и начините, по които проектът ще бъде изпълнен. Издаването на електронните лични карти започна през януари 2002 година, като само за една година бяха издадени 130 000 документа.

Самата карта е съобразена с действащата наредба за електронен подпис в Естония и е задължителна за всички граждани и постоянно пребиваващи в страната чужденци над 15-годишна възраст. Замислено е това да бъде основният документ за идентифициране на гражданите, както и да бъде използван за всяка форма на бизнес, държавна и частна връзки. Всяка карта съдържа набор от различни данни: трите имена, снимка, саморъчен подпис, ЕГН, рождена дата и място, пол, гражданство, номер на документа, дата на издаване, валидност, местожителство и т.н.

Освен, че е действителен документ, картата има и различни електронни функции, осигуряващи автентичност. Всички данни с изключение на снимката и подписа се съхраняват също и в електронен формат в самата карта, така че да могат да бъдат “прочетени” от съответната техника. Всичко е в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданска авиация. В картата са вградени и два сертификата, както и съответните частни ключове с ПИН-кодове. Сертификатите съдържат само името на притежателя и ЕГН-то, докато в удостоверението за автентичност се намира уникалният e-mail адрес. Електронният подпис придава юридическа сила на действията на собственика.

В края на май 2003 година Естония и Финландия дори подписаха споразумение за хармонизиране на практиките по отношение на е-подписа и е-документите. Според договора двете държави ще споделят опита си и информация, свързани с технологията на е-подписа – всичко това съобразено с изискванията и стандартите на европейското и националното законодателство естествено. Така се ражда проектът “OpenXAdES”. Целта е електронните документи да бъдат юридически признавани на територията и на двете страни, да станат универсални. Инициативите за е-документи в Естония и Финландия заимстват една от друга, така че обединяването на усилията е едно логично продължение на двата проекта.

Засега Естония, Финландия, Италия и Австрия са първите европейски страни, издаващи напълно функционални дигитални лични документи на своите граждани.

---------------------

Рубриката е-Европа на Дневник Online “Европейски перспективи има за цел да представя интересни практики и проекти в областта на електронното правителство на европейско ниво и инициативите в България.

--------------------------------------------------------------------
б.р.: portal.bg вече е публикувал статии по темата.

Статията е препечатана от dnevnik.bg/evropa/show/Default.asp?storyid=7000&rubrid=160