Търси: в
portal.bg | поща @portal.bg | ОБЯВИ | българо-английски онлайн речник | форуми | IPTV


Намери новина:  
подробно търсене | Новините от последната седмица


   

Сравняване на видеосистемите на Unix и Windows (14-12-2004)

Автор: Василий Алексеенко, e-mail:vasilisc@rambler.ru

Превел от руски: Николай Ангелов, e-mail:na@bol.bg

Направеният по-долу тест беше замислен като лудория. Искаше ни се да разберем колко видеофилма могат да бъдат пуснати едновременно под една или друга операционна система, като при това най-голямо влияние оказва не самата операционна система, а използваните видеокодеци, плейъри и т. н. Но все пак ... Веднъж, виждайки на витрината на един компютърен магазин монитор, върху който паралелно и съвсем гладко се въртяха 4 филма под управлението на операционната система ASP Linux, реших да проведа замисления тест. Коя операционна система е най-мултимедийна? Ето, че можем да проверим (но нищо няма да докажем – бел. на ред.).

Няколко думи за теста:
Конфигурация на тестовия компютър:

  • AthlonXP 1700+
    • RAM 256 MB
    • GeForce2 MX400 64 MB
    • 80 GB Seagate Barracuda
  • Драйвер на Nvidia за Windows XP: ForceWare 52.16 WHQL и DirectX 9.0.
  • Драйвер на Nvidia за Linux: NVRM version: NVIDIA Linux x86 nvidia.o Kernel Module 1.0-4363.
  • Филмът е компресиран с кодек DivX 5.1 и представлява видеоклип с участието на персонажите от филма “Lilo & Stitch 2”, компресиран с включен параметър “No Audio” т.е в него липсва аудио пътечка.
  • Програмите за гледане на филм ще бъдат с изключен звук. Не трябва звука да се намесва там, където борбата ще е между видеото.
  • На Windows XP, филма ще се намира в главната директория на диск, форматиран с FAT32 файлова система, която е по-бърза от NTFS.
  • Колко филма могат да вървят едновремено, субективно ще решавам аз, а обективно – System Monitor на системата.
  • Ще се борят Windows XP и ASP Linux 9.0 (ядро Red Hat Linux + X-Windows + Gnome).


Windows XP

Използвах CrystalPlayer v1.2, настроен на най-бърз режим на работа (конфигурация, 2 kb). Ето информацията от CrystalPlayer:

  • Никакви забележки, най-бърз режим;
  • Аудиорежим: изключен;
  • Аудиобуфер: изключен.


Стартираме Start – Settings – Control Panel – Administrative Tools – Performance. И с отметката стартираме CrystalPlayer с филми – един след друг.




Ето и моята присъда: на моята машина под Windows XP може да се гледат 3 филма, четвъртият вече забавя системата. Средно един филм заема около 30-40% от ресурсите на процесора. Обърнете внимание на зелената графика “Свободна оперативна памет в MB” - той не стига до 0. За операционната системата и за програмата има достатъчно памет за работа.

ASPLinux 9.0

Да, за света на UNIX ще се бори този руски гигант. Red Hat Linux + X-Window + Gnome. За гледане на филми е избран Mplayer, който е много популярен в света на Unix/Linux. Стартираме го с опция “-nosound” и забранен “postprocessing video”. Още преди резултатите от теста ще кажа следното – системата X-Window консумира много оперативна памет. На мен ми изяде 250 MB от 256. Засега не знам как мога да намаля нейния апетит, но не ми се иска в днешния тест Linux да използва swap паметта, а не оперативната, понеже тя е по-бавна.

Малко по-късно намерих обяснение, защо X-Window използва толкова много ресурси:— При използването на паметта и X, и KDE използват същата идеология, която използва и ядрото на Linux - “Ресурсите на компютъра трябва да се използват напълно”. Затова неизползваната памет се запълва с най-различни незадължителни буфери, които ускоряват работата с графика, подобряват запълването и т. н. Но все едно KDE и X-Window при своето стартиране използват повече системни ресурси, отколкото MS Windows, защото те са отделни програми, докато в Windows графиката е интегрирана в ядрото на системата.

Но теста вече беше започнат и ето резултата:

Изморих се да пускам Mplayer, докато натоварването на процесора не стигна ~100%. И ето какво постигнах: 12 филма и моето субективно мнение е, че системата започва да се бави при 13-тия филм, който беше спрян. Обърнете внимание на зелената линия на графиката (използване на swap диска) – нейната гладкост говори за това, че ASP Linux при гледането на тези 13 филма не използва допълнителна памет от swap дяла.




Разбор на теста

Победата на ASPLinux е безспорна, ако отчетем факта, че филма в .AVI формат е дело на Microsoft. А излиза, че с AVI най-добре умеят да си работят програмисти под Linux и софтуера за Linux (само се шегувам :)).

В света на Windows, нито една видеопрограма не декодира сама филма (нали филмите са компресирани с един или друг алгоритъм), а извиква инсталирания в системата декомпресор, чийто компресор е компресирал филма. Ето защо във Windows всички видеопрограми отнемат едно и също процесорно време, като лъвският дял от него отива за работа на декомпресора. Затова споровете коя програма е по-добра или по-лоша са глупави: тя може да предоставя допълнителни услуги по постобработката на видео и аудио потоците, както CrystalPlayer например. За да ми бъде чиста съвеста, ще кажа, че програмите за гледане на филми не декодират сами филма – QuickView Pro (DOS), създадена от немски програмист, под чист DOS сама декодира и образа и звука, като самата програма е голяма около 312 kb.

Аз не мога да обясня в детайли работата на кодеците1 в света на UNIX. В UNIX/Linux няма единна основа от установени кодеци. Всяка програма за гледане на филми под *nix система използва модул/библиотека/своя/чужда за декомпресиране на филма. В Mplayer, за гледане на филми във формат .MOV, .ASF, .WMV (формати на Apple и Microsoft), се използват библиотеки2 от Microsoft. А на инсталационния диск на Movix (орязан Linux за гледане на филми), Mplayer даже използва опаковани с bzip библиотеки от Microsoft, като в помощта към програмата е посочено, че не е необходимо те да се разопаковат. Това, разбира се, поразява и предизвиква възхищение. Програмистите на Mplayer използват библиотеки от Microsoft (такива файлове в UNIX няма) и при това постигат забележителни резултати. С този разбор искам да покажа, че разликата 12 филма против 3 е нещо повече от 4 пъти.

Забележка: За теста под Windows е използван набора от кодеци K-Lite Codecs 2.20f.

------------------------------
1КоДек – Кодиране/Декодиране (бележка на преводача)
2Познати още и като .dll файлове (бележка на преводача)

Оригиналният текст може да видите:
www.nixp.ru/cgi-bin/go.pl?q=articles;a=lvsw_video


(CC) Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат да се използват при условията на Криейтив комънс. Прочетете лиценза за повече информация.

За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив

Към главната страница


   

portal.bg | поща @portal.bg | ОБЯВИ | българо-английски онлайн речник | форуми | IPTV
Copyright
Disclaimer
за контакти
eXTReMe Tracker
veni.com
mitko.com