от Билдад Кагаи*

Африканските лидери са заети да подписват споразумения с американските софтуерни гиганти, които дават на последните дългосрочен монопол в замяна на краткосрочни дарения. Политиците гордо съобщават за краткосрочните ползи, но мълчат за дългосрочните разходи. Чуждите корпорации добре знаят колко важни са незабавните ползи за политиците и колко трудно им е да се съпротивляват срещу подобни възможности.

Но ако чуждите корпорации искаха да ни правят безплатни подаръци, защо да се оплакваме? Това е добър въпрос. Всеки знае историята за Троянския кон – безплатният подарък, оставен от гърците, който довел до падането и разрушаването на Троя. В света на бизнеса има много троянски коне. Чували сме за наркодилъри, които с удоволствие дават без пари първите няколко дози. След това те знаят, че клиентът е зарибен “до живот” и е един непресъкващ източник на доходи. Безплатният подарък е този, който политиците обичат, а зарибяването на младежите е най-доходоносното предприятие. За една софтуерна компания доходоносната стратегия е да предлагат безплатни подаръци на политиците, а в замяна да получават ексклузивен достъп до младежта на нацията. И наистина, това са си сделки, за които си заслужава да направиш всичко. Не е изненадващо, че повечето такива сделки биха били незаконни в САЩ или Европа.

Но много хора казват, че “Майкрософт” е най-богатата и най-могъщата компания в света. Защо би експлоатирала бедните африканци? В това има много повече, отколкото се съзира с невъоръжено око. Нима мошениците не казват, че нямат нужда от вашите пари? Нека погледнем колко богата и колко силна е всъщност “Майкрософт”?

Богатството на “Майкрософт” е базирано на фондовата борса, а тя оценява компаниите по бъдещите приходи и възможности за растеж. Но традиционните пазари на “Майкрософт” са задоволени и там възможностите за растеж намаляват. Още по-лошо е, че там е налице възход на свободния софтуер и софтуера с отворен код, който се използва от компании като Форд, Бритиш Петролиум и т.н., което е заплаха за постоянния и стабилен доход. В тази обстановка новите пазари, географски и концептуални, т.е. развиващите се страни като тези в Африка, играят изключително важна роля в оценяването на “Майкрософт” на борсата. Ако “Майкрософт” загуби новите пазари и континенти като Африка, той ще загуби всякакви възможности за растеж. В момента, в който фондовият пазар разбере това, цените на акциите ще падне. Падналите цени ще унищожат компенсационните планове на “Майкрософт”. Компанията е наела и задържа на работа много от топ-експертите в ИТ чрез обещания за големи печалби чрез компенсационните планове за служителите си. Ако стойността на акциите падне, компенсационните дялове ще са без всякаква стойност и акционерите ще се противопоставят на екстравагантните плащания в брой и много хора ще напуснат работата си. “Майкрософт” ще се смали. Така че махнете пазари като Африка и бъдещият ръст, който те предлагат на “Майкрософт”, ще се срути. Толкова за богатите и силни компании, които нямат нужда от Африка.

Има и други причини защо “Майкрософт” се нуждае от места като Африка. Същността на софтуера е такава, че първото копие струва, да приемем, $ 10 милиарда, но всяко следващо копие е безплатно. Да продаваш операционната система Windows на Африка представлява най-голямата възможна печалба. Стойността на софтуера е платена много отдавна. Всяка продажба представлява умопомрачителна печалба. Да дадеш малко безплатно, за да получиш такива огромни печалби е най-малкото нещо, което всеки хищник би направил. Това е паричният цикъл на софтуера. Парите в брой се използват, за да се създаде продукта, а след това идват от продажби, в които не се налагат инвестиции. Друг бизнес с близки до тези печалби е обикновеното грабителство или кожодерството.

След като основата на на частния софтуер (какъвто е този на “Майкрософт”) е т.нар. “модел на новите версии”, важното е да качиш клиентите на ексалатора колкото се може по-бързо. Щом веднъж имаш версия 2.0 и си се научил как да я ползваш, ще бъдеш лесно убеден да си платиш за версия 3.0. Ако откажеш, версия 2.0 може да се окаже несъвместима с последната версия на Windows. По един или друг начин ще се окаже невъзможно да продължиш да ползваш версия 2.0. Как се отразява това на потребителите в САЩ? Те се оплакват и страдат от т.нар. “заключване”. Щом бъдат обучени да ползват определен софтуер, става много скъпо да се учат отново за работа с друг. Стойността на обучението обикновено е много по-голяма от тази на софтуера и затова, изправени пред цената на новата версия пред тази на преквалификацията, бизнесмените с нежелание плащат за новите версии. Единственият истински начин да се спасиш е на първо място да не се качваш на ескалатора. Като знаят това, софтуерните компании на драго сърце дават по-ранните версии безплатно. Това не е филантропия. Това е зарибяването на наркодилъра.

Африка е континент, в който голямата част от населението не са все още жертва на частния софтуер само защото в момента нямат никакъв софтуер. Но понеже не са зарибени, африканците са и най-голямата заплаха за “Майкрософт”. Опасността е не само от това, че могат да използват софтуер с отворен код още от самото начало и никога да не се закачат на въдицата на частния. Още по-лоши са възможните последици от преминаването на Африка на свободен софтуер и софтуер с отворен код. Публичният ефект от успешното навлизане на свободния софтуер в Африка ще има отражение върху американските и европейските пазари и ще ускори колапса на досегашния стабилен доход на “Майкрософт”. И най-накрая, ако Африка премине на свободен софтуер и софтуер с отворен код, африканските компании биха могли да станат световни лидери и да навлязат на американския и на другите пазари.

Във всяко по-голямо бизнес-училище, се учи, че най-точното време за унищожаването на стратегическия враг е докато той е слаб, а най-добре е това да се стори още преди да се е родил. Африкански компании, работещи със свободния софтуер и софтуера с отворен код, които да могат да осигуряват цял един континент със софтуер, са най-големият кошмар на “Майкрософт”. Такава организация трябва да бъде унищожена още при раждането си. Някои биха казали, че такива оплаквания срещу “Майкрософт” нямат основание, защото това е капиталзмът и така работят пазарните икономики. Нека видим как САЩ и Европа разглеждат поведението на “Майкрософт”. Да се създава монопол е незаконно в САЩ и Европа, а “Майкрософт” е бил обвиняван няколко пъти именно за това. Много от тактиките, които “Майкрософт” използва в Африка ще бъдат или незаконни, или недопустими в САЩ и Европа, така че аргументите, че това поведение на “Майкрософт” е съобразено с пазарната икономика, не издържат на сериозната критика. По същия начин, американската правораздавателна система не желае да наложи санкции на “Майкрософт” поради огромните печалби, които компанията изсмуква от чужбина. Всъщност голяма част от американската търговия и външна политика е така оформена, че да защитава и увеличава печалбите на “Майкрософт”.

Може да се види какво е поведението на Европа, когато се изправи пред потенциален щатски монопол. Това се случи с Боинг в авиоиндустрията. Европа отговори на монопола на Боинг с обединяване на усилията за спонсориране на европейски самолет – Еърбус. Той бе създаден не за печалба, а за да разруши монопола на Боинг. Но днес Еърбус е главна конкурентна заплаха за Боинг, работи добре и е много печелившо предприятие. Това, което е важно в този случай е, че Европва имаше желанието да произвежда самолети дори и на загуба, за да не бъде податлива на монополно поведение. Това е моделът, който Африка трябва да използва, за да създаде своята индустрия за свободен софтуер и софтуер с отворен код. Африка трябва да си вземе сериозна бележка от тази история!

Това ни води накрая до отношенията на “Майкрософт” с африканските политици. “Майкрософт” знае, както и всеки друг хищник, къде да натисне и къде са слабите места на хората. Незабавните ползи без да се проверяват дългосрочните разходи са добре известни слабости на всички политици. Но от гледната точка на гражданите, трябва да има сериозна загриженост, че всичките тези тайни сделки включват и тайни плащания, както и други условия, които не биха издържали ярката светлина на обществения поглед. В този нов свят на прозрачност, където Западът ежедневно ни убеждава, че Африка има нужда от по-голяма публичност и прозрачност, гледката на “Майкрософт”, който прави тайни гешефти с висши политици би трябвало да предизвика у всеки гражданин сериозни съмнения и да постави под съмнение прокламираната от западните страни прозрачност. Има още един въпрос, който трябва да зададем на африканските чиновници, които преговарят с “Майкрософт”: след като подписаха сделките с африканските правителства, дали местните представители на “Майкрософт” ги изчакаха да стигнат до асансьорите, преди да избухнат в смях или започнаха да се подхилват още в тяхно присъствие?

Заключение

В интерес е дори на тези, които искат да ползват Windows или друг частен софтуер да подпомагат и насърчават използването на свободния софтуер и софтуера с отворен код. Като резултат от съществуването на алтернативи под отворен код, те ще получават непрекъснато фантастични (ниски) оферти от производителите на частен софтуер. Това винаги е било най-добрият отговор на чуждестранните монополисти.

Нашите политици се мислят за лидери, които довеждат чуждестранните инвестиции и дарения. Вместо това, ще е по-добре да разберат, че историята ще ги оцени като наследници на местните търговци на роби. Търговци, които са продавали техните сънародници за едно робско бъдеще в замяна на дрънкулки. Те продават своите сънародници за едно робско бъдеще – робството на частните и чуждестранни софтуерни компании.

Има три възможни решения. Първо, да се даде мандат на отворения код, както направиха редица европейски институции. Това ще даде летящ старт на африканската ИТ-индустрия, ще донесе чужда валута и би могло да създаде конкурентна индустрия. Второ, правителствата и частния сектор биха могли да спонсорират и насърчат икономика, базирана на свободен софтуер и софтуер с отворен код, като разрешат на определени институции да ползват и частен софтуер, ако решат така. Това ще накара производителите на частен софтуер да предложат фанастично ниски цени. Това се случи в Тайланд, където появата на спонсориран от правителството евтин компютър с Linux доведе до предлагане на ненадминати ниски цени за WindowsXP.

Третата алтернатива е да се дадат ексклузивни сделки на “Майкрософт” и други компании-производители на частен софтуер. Това е най-лошият възможен избор, дори и за тези, които искат да ползват частен софтуер. На езика на икономистите, това ще рече подаряване на официален монопол, който не може да бъде оправдан. Това е покана за заколение. Нито един политик, който е тръгнал по тази наклонена плоскост, не заслужава да остане в кабинета си.

През XXI век в свят, пред който сме изправени, с всички трудности пред Африка, да се купува Троянски кон е напълно самоубийствено. Въпрос на дълг за всеки африканец е да се откаже от такива подаръци и да предупреди правителствата ни да “се пазят от Гейтс, който носи дарове”.

________
* - Авторът на статията е изпълнителен директор на Circuits & Packets Communications и координатор на Африканската фондация за свободен софтуер и софтуер с отворен код. Материалът е публикуван в портала на Южна Африка