Предлагаме ви откъс от анализа на Политическо движение "Социалдемократи", отнасящ се за политиката на НДСВ в областта на Информационното общество.
Благодарим на г-н Николай Камов, народен представител от Коалиция "За България" и председател на ПД "Социалдемократи", който любезно ни предостави целия анализ.

5. Информационно общество

Въвеждането на модерни информационни и комуникационни системи в държавната администрация е важен фактор за ефективното предоставяне на публични услуги, достъп до обществена информация, ефективно функциониране на администрацията, спестяване на време на икономическите субекти, намаляване на корупционния натиск и в крайна сметка оказва сериозно влияние върху икономическия растеж;
Краят на третата година от управлението на Сакскобурготски беляза и провала на 7-годишната стратегията за ускорено изграждане на информационното общество в България, започната за реализация от правителството на Иван Костов през 1998 г. и актуализирана от правителството на НДСВ през 2001 г.
В програмата към стратегията изрично е предвидена възможността министерствата и другите ведомства да не предоставят информация за хода на изпълнението й, оправдавайки се с пазенето на държавна и служебна тайна, и в такъв смисъл е трудно да се направи точен анализ за степента, в която е изпълнена. Още повече, че координиращият орган по изпълнението й не е заседавал вече 2 години.

Един поглед върху дейностите, предвидени в програмата показва, че част от мерките са изпълнени с 2 и 3 годишно закъснение, а повечето от тях въобще не са започвани.
Действията на правителството по-скоро показват движение в друга посока – фактическото изоставяне на стратегията за ускорено изграждане на иформационно общество и преместване на проблематиката в две нови стратегии – стратегия за развитие на ИКТ-сектора и стратегия за изграждане на електронно правителство;

Фактите, показващи изостаналостта на българското общество в информационната ера са достатъчно красонречиви:
Само 0.4% от 100 деца в началното училище имат достъп до компютър;
Само 13% от българите ползват интернет;
Българските компании са на последно място в сравнение с други източноевропейски компании по критериите “редовен достъп до Интернет” и “собствен интернет сайт”;

6. Електронно правителство – проблемите на изграждането на електронно правителство в България следва да бъдат разглеждани в светлината действалата до момента стратегия за ускорено изграждане на информационно общество (основен правителствен документ при въвеждането на ИК-системи в държавната администрация), новоприетата стратегия за електронно правителство от края на 2002 и фактическото състояние на проблемите към настоящата дата:


- държавната администрация няма технологична (подходящ хардуер и софтуер;
- неизградена оптична мрежа) и правна готовност (нито едно министерство не е издало вътрешни правила за електронен документооброт) за въвеждането на електронните подписи при предоставяне на административни услуги;
- не са въведени правила за стандартизиран елктронен обмен (пр. как ще се изпраща данъчната декларация – по e-mail, с sms или по др.), което поражда сериозна опасност от настъпване на хаос при предоставяне на услугите и множество правни спорове;
- държавната администрация няма подготвени кадри, обучени да боравят с тази материя;
- до момента българската държава е създала е-портал за електронни публични услуги, където се предлагат само 8 от тях (при минимум 20 съгласно европейските стандарт). Като скъпоструваща, непопулярна сред ползващите услугите и дискриминационна (не може да се ползва от потребители с друга операционна система) е определена платформа, върху която е изграден порталът - .Net платформата Microsoft.
- Таксите за сертификати за електронен подпис са все още скъпи за масовото им разпространение сред българските потребители – 90 лв. за физически лица за универсален електронен подпис;
- Проектите за изграждане на мрежа от телецентрове, виртуални катедри и включването на университетите във високоскоростна академична мрежа още не са започнали;

Основен проблем при въвеждането на информационни и комуникационни системи в държавната администрация е финансовото им необезпечаване, както и липсата на единна концепция за тяхното изграждане и интегрираност:
В държавната администрация и съдебната система функционират четири различни правноинформационни системи, поддържани от четири различни доставчика;
Министерство на финансите все още няма единна информационна система (вече 10 година). Чрез нея съществено биха се намалили възможностите за измами и отклоняване от данъчно облагане;
Все още не е изградена информационна система на кадастъра и имотния регистър;
В ход е реализацията на автономна информационна система между Агенция “Митници”, МВР, Министерство на правосъдието, Министерство на културата и Патентно ведомство за защита на правата върху интелектуална и индустриална собственост и др.