Сдружение "Свободен софтуер" е изготвило становище по проектозакона за използване на свободен софтуер в държавната администрация.

УВОД

Свободата на личността, пазарната икономика и частната инициатива са основите на съвременното българско общество. Всеки гражданин знае, че държавата е създадена за да служи на хората, но намесата и в регулирането на съвременните пазарни отношения се разглежда като лоша практика. Формулата “свободен пазар” и “побеждаващият конкурент”, работи добре в повечето случаи, но понякога нещата излизат извън релсите и тези естествени пазарни механизми престават да работят. В този случай държавата или по скоро законодателят може и трябва да се намеси, като с правата си на върховен обществен орган възвърне статуквото на пазара. Подобни действия не се възприемат като популярни мерки в съвременните европейски държави, но при безспорно доказани груби нарушения на пазарните принципи, като и факти за нанесен дълготраен ущърб на обществото, бездействието е най-лошата политика за всеки държавник и законодател. Сдружение “Свободен софтуер” (ССС), като независима нестопанска обществена организация, въз основа на многогодишни наблюдения и проучвания на практики и тенденции в българското софтуерно пространството, както и прилагането на Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) от Държавна администрация (ДА), правителствени агенции и организации с държавно участие, намира че са налице сериозни нарушения на гореспоменатите права и свободи, както е и нанесен сериозен ущърб на обществото. Считаме за необходимо да заявим, че нарушения от такъв мащаб изискват незабавни мерки от страна на Върховният законодателен орган, за да се поправят нарушенията и се предотврати бъдещето задълбочаване на упадъкът на ИКТ в Република България. В тази връзка Сдружение “Свободен софтуер” подкрепя Законопроектът за приоритетно използване на свободен софтуер в държавните и правителствените служби и агенции, внесен от депутатите Стойчо Кацаров и Иван Иванов ( с корекции и бележки по текстовете работиха и членове на Сдружение "Свободен софтуер" с активното съдействие на г-н Вени Марковски - председател на Асоциацията за развитие на информационните технологии и "Интернет общество"), като мярка крайна, но необходима в предвид социално-икономическите условия в страна, затрудненията при изпълнение на е-Правителството от ДА и невъзможността за развитие на българските ИКТ. В подкрепа на гореизложените изявления Сдружение “Свободен Софтуер” предоставя факти и изследвания, обхващащи широк кръг от държавни и обществени агенции в България, официални документи и проучвания на редица развити на европейски държави, както и представителни анализи на Европейската комисия по въпросите за прилагането на ИКТ. Позицията ни се подкрепя от общността на потребители и разработчици на свободен софтуер в България и желаем да се смята за представителна по този проблем.



Държавата

Правителствата, правителствените служби и публичните агенции са най-големите единични купувачи на софтуер в света. Софтуерната политика на държавните администрации в Европа е е добре дефинирана с официални правителствени препоръки, като в по-развитите общества, тя е регламентирана и със закони. Експертни колективи към правителствените ИКТ служби, както и проучвателни екипи на Европейската общност намират, че използването на свободен софтуер е един от лостовете за модернизиране на обществените информационни системи. Проучванията им доказват, че са налице множество ползи за правителствените служби, обществени организации и местни парламенти и те се превръщат в официална държавна политика в редица европейски страни. Нека разгледаме причините за това: 1. Използването на свободен софтуер е най-добрият пазарен механизъм за избягване зависимостта от собственически софтуер и услуги от единични доставчици; Нормална практика на фирмите разработчици на собственически софтуер е желанието им да “погълнат” пазара, да наложат своя продукт като създадат тотална зависимост на потребителя от него, с цел да елиминират конкуренцията. Две от основните им пазарни стратегии са: налагане на файлови формати, протоколи и интерфейси несъвместими с “конкурента” и “мрежовият” метод – създаване на операционна система и/или интегрирана среда, принуждаваща потребителя да закупува продукти съвместими и/или контролирани от фирмата-монополист. Противно на това, свободният софтуер създава технологично прозрачни файлови формати и интерфейси, като премахва зависимостта от единични доставчици на софтуерни продукти и услуги. Правителствените организации, усвоили свободни софтуерни технологии, ще спечелят по-добри цени и услуги от производителите и търговците на собственически софтуер. Ще отпадне зависимостта от “мрежовият” модел и пазарните механизми отново ще проработят. 2. Достъп до богати хранилища на безплатен, свободен софтуер, от високо качество и отговарящ на международните стандарти; GNU – Free Software Foundation е най-разпространения източник на свободен софтуер. Стартирал през 1984 година, проектът води до създаването на първата масова свободна операционна система през 1993 – GNU/Linux. Към 2003 година броят на свободните софтуерните приложения в обществената система Debian e 8720, разпределени в 35 категории, като броят им непрекъснато расте. Стойността на софтуерните трезори на Debian, се изчисляват на около 200 милиарда долара1, като всички софтуерни пакети са свободни (вкл. и безплатни) за употреба. Преглеждайки софтуерната потребителска кошница (твърдият диск) на средностатистически служител в ДА, лесно ще открием, че 90%-95% от собственическият софтуер в употреба има своите свободни аналози. Изследвания на редица европейски правителства и IDA2, излагат в подробности възможности и начини за преминаване от собственически към свободен софтуер. 3. Възможност за контрол върху вида и начинът на работа на софтуерът, което дава възможност за пряк мониторинг върху разработването и стандартизирането му; Този аргумент е от особено уместен в областта на сигурността, като идентификацията, интегритетът на данните, конфиденциалността и специалният достъп. Използването на свободен софтуер от правителствата няма да е по-различно от купуването на по-евтини лекарства от националните здравни системи. Допълнително предимство е придобиването на пълни права върху промяната и разпространението на софтуерът, което е изключено при лицензната практика на собственическият софтуер. Правителствата ще увеличат многократно продуктивността си, като при това ще пестят обществени средства 4. Използването на свободен софтуер при правителствено финансирани изследвания и разработки ще обедини ресурсите на обществото; Обединяване на разработки от и за организации с цел използването на софтуерен код, разработен първоначално за конкретна организация може да бъде предоставен за ползване от всички заинтересовани правителствени и обществени организации. При свободния софтуер правителствата ще могат да използват многократно подобренията, които самите те ще направят в софтуера, ще се увеличи значително и броят на разработчиците, които се занимават с подобренията му. В резултат на това ще се повиши качеството му, тъй като държавните служители по целия свят имат за задължение да насочват продуктите от своята дейност към народа. Създаването на обществена софтуерна банка със свободен софтуер, ще ускори и улесни модернизирането на ИКТ в обществото, като значително снижава разходите и времето за внедряване. 5. Усвояването на свободния софтуер от обществото спомага за напредъкът на знанията и уменията на нацията в областта на ИКТ, като премахва необходимостта от внос на чуждестранни софтуерни продукти и услуги; Свободата да изучаваш работата на една модерна компютърна програма, да използваш свободните интегрирани среди за разработка на софтуер, възможността да работиш с най-модерните софтуерни продукти, без да си зависим от волята и продуктите на чуждестранни фирми е добра предпоставка за развитие на национална софтуерна индустрия. Естествено, резултатите от тези изследвания са известни както на търговците и производителите на собственически софтуер, така и на поддръжниците на свободния софтуер. Двете групи усилено лобират пред своите правителствата, като в резултат на този натиск държавните администрации разработват официални политики при използването на софтуерни продукти в своите отдели и агенции. След сравнителен анализ, се обобщават три основни групи, показани в таблицата по долу:

Група Политика Държави

1 Окуражава или изисква използването на свободен софтуер, навсякъде където е възможно. Франция, Германия, Италия, Испания, Индия, Китай, Южна Корея, Перу, Аржентина

2 Изисква правителствените агенции да разглеждат свободният и собственически софтуер на равни начала, като контрактите се награждават на състезателен принцип. Великобритания, Дания, Холандия, Нова Зеландия

3 Подкрепя собственическия софтуер Албания, България, Гана, Конго

Анализирайки внимателно правителствените документи на изброените държави, ние откриваме, че всички правителства намират лицензните софтуерни такси за висок бюджетен разход, защото върху тях се оказва натиск относно фискалната им отговорност и е налице общ стремеж към намаляването им чрез използване на свободен софтуер. Редица правителствени агенции от втората група признават, че единствената пречка да преминат към възможно най-висок процент използване на свободен софтуер е придобитата зависимост от усвоени собственически софтуерни продукти. В този контекст те прогнозират постепенна замяна на собственическият софтуер със свободен, като налагат стриктен контрол върху новите софтуерни поръчки на правителствените си агенции.

Обобщавайки казаното досега е справедливо да си зададем въпросите - “Къде е България на фона на тези глобални промени в софтуерната политика на развитите европейски държави?” и “Как един закон за прилагане на свободен софтуер в правителствените агенции, ще повлияе за развитието на ИКТ, е-Правителството и евроинтеграцията на страната?”

България е страна с едни от най-ниските социално-икономически стандарти в Европа. Успоредно с това, развитието на ИКТ е сред приоритетите на българските правителства от десетки години насам. Най-скорошните документи визиращи информационната политиката на българското правителство са: - Национална програма за развитие на информационното общество в Република България, 1999 г., актуализирана 2001 г. - Стратегия за развитие на високотехнологичните дейности и високотехнологичните паркове, 2000 г. - Стратегия за развитие на информационното общество в Република България, 1999 г. - Програма за прилагане на съвременни информационни технологии в администрацията, 1999 г.

На тяхна основа е и приетата с Решение No866 на МС от 28.12.2002. Стратегия за електронно правителство. На същият ден с Решение на МС N 867 от 28.12.02, Peпyбликa Бългapия се присъединява към Пpoгpaмaтa нa Eвpoпeйcкaтa oбщнocт IDA II. Факт показващ значението, което правителството придава за съответствието на националната информационна политика с европейските програми за развитие и взаимодействие.

Рaзвитието на информационните технологии е скъпо струваща дейност. Особено за страни с ниски икономически показатели, но целящи развитие и модернизация на националните си ИКТ и електронно правителство, каквато е България. Практиката показва, че са налице три етапа на развитие:

1.масово софтуерно пиратство

2.скъпи софтуерни лицензи и зависимост от собственически софтуер

3.използване на свободен софтуер

За съжаление, България последователно премина през първите два етапа. Ние успяхме да влeзем на челно място в черните списъци на страните - софтуерни пирати. Едва излезли от тях, станахме зависими от софтуерни корпорации диктуващи своите разбирания за модел на електронно правителство, директно противоречащ на европейските стандарти за отвореност и достъпност3. Унизителното ни положение стигна до там, че заплащайки лицензните си софтуерни такси, държавата не успя да намери средства самостоятелно да реализира дори проект за портал на електронно правителство. Независимо от добрата воля на правителството и принципни решения, даващи приоритет за развитие на високите ИКТ, България е една от малкото европейски държави, която няма политика за използването на свободен софтуер – най-стремително развиващата се информационна среда. Свободния софтуер е сред най-стабилните и разпространени технологии , с над 68% присъствие при интернет сървърите, като оформя гръбнакът на информационната супер магистрала4. В областта на на настолните компютърни системи, операционната система GNU/Linux e с най-висок темп на растеж, изпреварващ Ейпъл и Майкрософт5.

Изследвания на редица международни институти, както и проучвания финансирани от Европейската комисия, създават поредица от документи, определящи свободният софтуер като единственият път на развиващите се страни за успехът им:

- Да разгърнат стремително информационните си технологии Икономически да си позволят модерно информационно общество - Да изградят ИКТ инфраструктура, като уважат интелектуална собственост, ограничавайки софтуерното пиратство - Да развият местните умения в областта на ИКТ, софтуер и услуги, както и да поощрят националната си софтуерна индустрия и информационни услуги.

IDA стига дори по-далеч, създавайки “Ръководствo за преминаване към свободен софтуер” - (IDA Open Source Migration Guideliness, 15.10.03).

Наблюдавайки внимателно процесите при внедряването на Електронното правителство у нас, ССС забеляза не само липсата на какъвто и да е интерес от организациите-изпълнители за използване на свободен софтуер, но целенасоченото обвързване със собственически такъв. Независимо, че България е член в IDA и кандидат в Европейската общност, държавните ни ведомства пренебрегват тенденциите за използване на свободен софтуер и ползите произлизащи от него, илюстрирани от развитите европейски държави и резултатите от проучванията на IDA, които България е финансирала косвено чрез членският си внос6. Някои от доводите на държавни чиновници и “експерти” против използването на свободен софтуер будят усмивки, но други - недоумение и безпокойство за това как се спазва интересите на държавата и обществото. Нека разгледаме част от най-разпространените заблуждения сред българската държавна администрация, относно използването на свободен софтуер:

- Свободният софтуер и отворените файлови формати, нямат връзка помежду си; При използването на свободен софтуер, отвореният файлов формат е естествен технологичен продукт, както при химическото свързване на водород и кислород се получава вода. В случая на собственически софтуер е необходимо създаването на допълнителна нормативна база, която да регламентира това. По-елегантно и рационално решение е да се използва свободен софтуер, който в по-голямата си част позволява и отварянето на документи в затворени формати.

- Свободният софтуер крие значителни рискове за сигурността на държавата и гражданите; Анализите и статистиката показват, че собственическият софтуер е точно толкова уязвим, колкото и свободният. Разликата е в цената и времето за отстраняване при пробив в сигурността. Например, през 1996 е открит сериозен проблем в сигурността – така нареченият “Пинг на смъртта”, във всички операционни системи. Свободната операционна система (ОС) ГНУ/Линукс е била фиксирана в рамките на часове. На производителите на собственически ОС им отнема седмици или месеци да поправят продуктите си. Някои от тях така и не успяват и принуждават потребителите си да закупят ъпгрейди. Именно повишената надеждност при системите с отворен код, кара Германското министерство на вътрешните работи да премине изцяло на системи със свободен софтуер. Великобритания също е в процес на миграция на полицейските си служби към използване на системи със свободен софтуер. Свободният софтуер като технически фактор е и основен мотив в отбранителните системите за сигурност на редица страни от НАТО. Тъй като конфиденциалността на данните е от растящо значение както у нас, така и по света, ССС е готово да подробно консултира заинтересованите организации, като им предостави документи и запознае с експерти по сигурността на информационни системи от НАТО и специализираните служби за сигурност.

- Използването на свободен софтуер от държавната администрация ще унищожи българската софтуерна индустрия

Принципно е невъзможно да се унищожи нещо отдавна ликвидирано. Първата вълна, която помете родната ни софтуерна индустрия бе софтуерното пиратство, а останалото довърши чуждестранния собственически софтуер. Поглеждайки в софтуерната потребителска кошница на държавния административен компютър, ще открием, че 95% от нея е запълнена със софтуер на американската корпорация Майкрософт. Не са ни известни български софтуерни фирми, например участвували в разработката на операционната система MS Windows или MS Office, като по този начин са създали работни места или реализирали печалба, докато български фирми, организации и лица са участвали в разработката и локализирането на редица базови проекти със свободен софтуер. При използването на свободен софтуер, българските фирми ще могат вземат директно участие в разработките и усъвършенстването на софтуерните продукти с отворен код. Приходите се формират от спомагателни дейности като интегриране на продукти, поддръжка, продажба на ръководства, курсове за обучение за работа със съответния продукт, продажба на специализирана литература и документация. В бързо развиващият се свят на модерните технологии, цената на програмен продукт е близка до “нула”. Постоянно се появяват се все по-нови решения, които предизвикват падане на пазарната стойност и за кратко време цената достига минимума – разходите по записа на носител и цената за доставката до клиента. Бизнес моделът с “отворен изходен код”, се основава на идеята за изместване на комерсиалната стойност на масовите софтуерни продукти и акцентиране върху приходите от обкръжението на продукта. Ще се преустанови фалшивата икономика, като пренасищането на пазара с продукти, които отдавна имат свободна алтернатива, и софтуерните компании ще съсредоточат усилия в разработката на нови, уникални софтуерни продукти. Икономическите акценти ще се измести в областта на иновациите, а не в козметичните промени на софтуера. Регулирайки пазарът, свободният софтуер ще даде тласък в научните разработки на нови уникални софтуерни продукти. Пазарните механизми за производителите на собственически софтуер ще продължат да действат и те ще могат да се конкурират и произвеждат по-добри продукти, когато няма алтернатива за тях при свободният софтуер.

Разходите по конвертирането на наличните документи и бази данни, обучението на потребителите и инженерно-техническият персонал при въвеждане на свободен софтуер са твърде високи Изхождайки от опита на Франция, Германия, Испания и САЩ при миграция на държавни агенции от собственически към свободен софтуер, ще забележим, че капиталните разходи са близки по размер на годишните софтуерни лицензни такси. Разликата е, че разходите по миграцията се заплаща еднократно, парите остават в местната икономика и създават нови работни места, като през следващите години, спестените средства от лицензните такси се пренасочват към развитието на местната софтуерна индустрия. Голяма част от нуждите на държавната администрация могат за кратко време да се покрият от решения с отворен код, като миграцията няма да изисква разходи по преобучаване на персонала. При една внимателната преценка на програмното осигуряване, необходимо на по-голямата част от служителите в държавната администрация, би могло да стане ясно, че в повечето случаи става дума за пълноценен офиспакет, използващ форматите на Microsoft Word и Microsoft Excel, които напълно функционално се покриват от проекта с отворен код OpenOffice.org. Освен съвместимост с горепосочените формати този офиспакет разполага и със свободни инструменти за сричкопренасяне и проверка на правописа на български. Интерфейсът на програмите в пакета е интуитивен и подобен на познатите MS Word и MS Excel. Използването на интернет под операционни системи като GNU/Linux или FreeBSD е напълно безопасно и няма нужда от закупуването на скъпи антивирусни програми. Потребителите разполагат с широк набор от браузъри като Netscape, Mozilla и Conqueror, специализирани програми за електронна поща и групово управление на задачите като Evolution, Kmail и Korganizer, които също се отличават с интуитивен интерфейс, подобен на програмите MS Outlook Express, Eudora Mail и др. Важно е да се отбележи, че горепосочените програми се стремят към максимална съвместимост и стриктно спазване на установените стандарти и протоколи за комуникация, а също така и позволяват безпроблемно използване на кирилица. В случай, че някъде е необходимо да се разработват бази от данни, на разположение е проектът MySQL, в който има и българско участие. Системата за управление на бази от данни MySQL е широко използвана в интернет поради своята сигурност, стабилност, висока производителност, лекота в управлението и боравенето с нея и не на последно място – поради това, че е с отворен код. Сдружение “Свободен софтуер” в качеството си на официален представител и филиал на международният “Линукс Професионален Институт”, ще съдейства на ДА за повишаване на професионалната квалификация на инженерно-техническият персонал за работа със свободните POSIX операционни системи.

Общи изводи и препоръки

Република България е развиваща се страна с ограничени финансово-икономически възможности. Свободния софтуер като икономически и технологично ефективен начин за разгръщане на развити ИКТ, не бива да бъде разглеждан като последната опция, а е необходимо да се прилага сега, за да се избегне зависимостта от собственическият софтуер, което по-късно ще ни коства много повече средства и ще ни превърне в информационното гето на Европа. Принципни концепции заложени в Стратегията за е-Правителство, като - “Технологична независимост – достигане на максимално високо ниво на независимост на електронното правителство от конкретни платформи, технологии, софтуер и компании”, не успяват да регулират нарастващата зависимост от собственически софтуер и конкретни компании в държавна администрация. В задълженията на държавният чиновник не влиза стремежът към използването на съвременни свободни софтуерни продукти, той е само потребител и като такъв не прави разлика в видовете софтуер, стига да си върши служебните задължения. Въз основа на внимателен анализ от постигнатото, ССС счита, че технологична независимост при моментните реалности в страната, не може да се постигне по естествен начин с подзаконов нормативен акт. Постигането на технологична независимост е възможна единствено с приемане на Законопроектът за използване на свободен софтуер в държавната администрация. Законът е ефикасна мярка за ускоряване евроинтеграцията на страната и модернизиране на информационната среда, чрез свободен софтуер, който естествено генерира максимално ниво на независимост от монополистични компании, платформи и технологии. Законът не бива да се разглежда като даване на преференции на един вид софтуерни производители над друг, а като необходимост, за да се възвърне равновесието на пазара и се съкратят разходите на ДА, навсякъде където е възможно. Считаме, че Законът ще постави България в ариегарда на европейските страни с развити ИКТ и модерни информационни правителства. България ще заеме подобаващoто и се място като пълноправен член на Евросъюзът и страна със силно развита софтуерна индустрия и технологии. С цел плавното и ефективно изпълнение на Законът, Сдружение “Свободен софтуер” препоръчва изработването на “ПРАВИЛНИК за прилагане на Законът за използване на свободен софтуер от ДА” с участието на широк кръг от обществени организации и специалисти.



Приложение No1 Използвани документи

Бизнес моделът “отворен изходен код” - печеливш или губещ? Младен Милев - mladen.sdf-eu.org

Международен институт по инфономика - FLOSS Report Университет на Маастрихт, Холандия Berlecon Research GmbH

"Проблеми на свободния софтуер : Общественият интерес" Ебен Моглен, професор по право и правна история в Колумбийския университет

The Danish Software Strategy Ministry of Science, Technology and Innovation, 20 June 2003

Guide to choosing and using free software licences for government and public sector entities – France ATICA-Agency for Information and Communications Technologies in the Civil Service, December 2002

Analysis of Open Source Solution Implementation Methodologies - UK A Case Study Based Analysis on behalf of The Office of Government Commerce, February 2003 A Business Case Study of Open Source Software Carolyn A. Kenwood, July 2001 Sponsor: US Army Open Source and Linux in Government The business model behind OSS and Linux - Success in Private Industry and Government Mary Ann Fisher, November, 2002 Government Policy toward Open Source Software AEI-BROOKINGS JOINT CENTER FOR REGULATORY STUDIES, 2002 Open source software Minister of State Services, New Zealand, 4 March 2003 Simposium on use of Open Source Software in EU public administrations – IDA Brussels, 22 February 2001 – Erkki Liikanen

Standards and Architectures for e-Government Applications ISSN 0179-7263, February 2003

The Role of eGoverment for Europa's Future Brussels, COM(2003)

Speech of Mr. Erkki Liikanen – eGovernment and the Europian Union Barcelona, 21 March 2003

Guidelines for UK government websites Office of the e-Envoy

Guidance on implementing Open Source Software Office of Government Commerce, UK, September 2002

Study into the use of Open Source Software in the Public Sector An IDA Study

Open-source software - in e-government Analysis and recommendations drawn up by a working group under the Danish Board of Technology, October 2002 Migration Guide A guide to migrating the basic software components on server and workstation computers, Version 1.0 July 2003 by the KBSt unit at the Federal Ministry of the Interior in co-operation with the German Federal Office for Information Security, the Bundesverwaltungsamt (BVA) and C_sar Consulting, solutions and results AG

Standards and Architectures for e-Government Applications Version 1.1 February 2003 by the KBSt unit at the Federal Ministry of the Interior in cooperation with the German Federal Office for Information Security, ]init[ AG, Booz Allen Hamilton and the Fraunhofer Gesellschaft

The IDA Open Source Migration Guidelines Netproject Ltd,October 15, 2003

Guidelines for UK government websites: Framework for local government Office of The e-Envoy, June 2003

Open Source: A case for developing countries The Net World Order: Bridging the Global Digital Divide Rishab Aiyer Ghosh, New York, June 18, 2003