Публикуваме критичните бележки на "Интернет общество" по повод становище на асоциацията на част от компютърните търговци БАИТ по отношение на ЗИССА (portal.bg/news.php?cat=main&read=20032803001&back=ok). Бележките на ISOC-България предхождат становището на Сдружението за свободен софтуер. Тъй като портал.бг разполага само с хартиено копие на становището на БАИТ, изпратено до Парламента, Министерски съвет и Президенството, публикуваме само текста на бележките на "Интернет общество". Ако от БАИТ предоставят документа в електронен вид, ще го публикуваме и него.

Асоциацията на част от компютърните търговци БАИТ е сдружение с нестопанска цел в частна полза, което е и търговски дилър на продуктите на Майкрософт (съгл. т. 4 от Меморандум между БАИТ и Майкрософт-България). Сред членовете на сдружението са търговски дружества, които продават софтуер на световни компании като Майкрософт, Адоби, Корел и т.н. В този смисъл мненията на асоциацията не могат да се смятат за меродавни и обективни, тъй като не защитават обществения, а частния интерес на нейните членове.

По конкретните т.нар. "бележки":

1. Вярно е, че в специализираните медии се проведе, но е още по-вярно, че все още тече оживена дискусия, обсъждаща проекта на Закон за използване на свободен софтуер в администрацията. Не е вярно, че "преобладаващото отношение към законопроекта" било в "диапазона от пълно отрицание до краен скептицизъм". Обратното - мнозинството от сериозните аргументи са в полза на законопроекта. Такива са становищата на "Интернет общество - България", "Сдружението за свободен софтуер", множество публикации не само е специализираните медии, но и в "Капитал", "Дневник" и др.

2. Вносителите на законопроекта са депутати, които имат дълга история в опитите да предложат алтернативи за използване на безплатен и качествен софтуер в администрацията. Законопроектът се подкрепя и от депутати от различни парламентарни групи.

3. На неподкрепените с факти мотиви на асоциацията, че предлаганият законопроект "с нищо" не допринасял за подобряване на бизнес-климата в страната най-добре отговарят мотивите на вносителите (приложение 2 към настоящата записка). Очевидно от асоциацията не са разбрали, че законопроектът не е насочен срещу "най-големите производители на софтуер", а е насочен към стимулирането им да предложат решения, базирани на отворени код и формати. Отвореният код позволява на ползвателя на софтуера да може на практика "да вижда" какво се случва във всеки един момент в компютъра му - какви данни се обменят с други компютри, как се извършват действията в програмите и др.п. от изключителна важност за сигурността, особено пък що се отнася до администрацията.

4. Или пълно неразбиране и некомпетентност, или откровена лъжа е твърдението на БАИТ, че с предлагания законопроект се "цели отведнъж да се премахне софтуерната платформа", върху която се гради държавната администрация. Напротив - законопроектът предвижда 2-годишен период за "миграция" към свободен софтуер. От целия тон на писмото става ясно, че неслучайно е пропуснат именно този гратисен срок, с цел да се въведат в заблуждение незапознатите с фактите депутати.

5. Асоциацията на част от компютърните търговци изпада в противоречие и с твърдението, че трябвало да има равнопоставеност на всички производители, тъй като до този момент тя никога не е повдигала въпроса за целенасоченото толериране на определени производители - т.напр. Майкрософт за операционните системи Windows. За сравнение - "Интернет общество - България" още от 2001 г. е провеждало срещи с отговорни политици и държавни служители именно с цел да премахне толерирането на една-единствена фирма и един-единствен софтуер за сметка на множество други (вж. вестник "Сега" от 23.08.2001 г.)

6. Асоциацията на част от компютърните търговци все пак е признала, че софтуерните продукти на някои от нейните членове са наложили "тоталното си превъзходство в цял свят", но пропускат да споделят информацията, че в редица страни (САЩ, Германия, Франция, Англия, но и Китай, Перу, Южна Африка и др.) правителствата са притеснени от доминирането на Windows като операционна система и - вкл. и със законодателни решения - преминават към използване на свободен софтуер с цел защита на националната сигурност и насърчаване на иновациите и собственото софтуерно производство.

7. От цитираното число, че 4.3 % от членовете на Асоциацията на част от компютърните търговци можели да "предлагат услуги на база софтуер с отворен код" става ясно, че действително това е асоциация на част от търговците, а сериозните фирми, които предлагат софтуерни решения не са нейни членове. Става ясно и къде се корени притеснението на търговците - те не са готови да предлагат услуги, базирани на свободен софтуер, които изискват предприемачески дух, иновационни възможности и значително подобряване качеството и разнообразието на предлаганите услуги. И, разбира се, силно намаляват възможностите им за огромните печалби, реализирани чрез продажбата на софтуер със затворен код, където отстъпката от производителя и съответно печалбата може да стигне до 90% от крайната цена.

В заключение, трябва да споменем, че подобни лобистки организации, създадени с цел защита на частните интереси на търговци не се ползват с уважението нито на професионалистите в бранша (фактът, че само 150 фирми членуват в асоциацията, а от тях едва няколко са онези, които се занимават с дизайн, производство и внедряване на цялостни информационни решения), нито пък на чуждестранните експерти, какъвто е напр. известният американски юрист проф. Лорънс Лесиг. За навика точно на тези търговци да подвеждат политиците може да се види и писмо на министър Димитър Калчев до народните представители (вх.н.в Нар.събрание 3194-35/11.04.2003 г.), в което между другото се казва "обявявам публично пред народните представители и пред медиите, че бях заблуден от асоциацията на част от компютърните фирми БАИТ".

В заключение, от приложения законопроект (впрочем, един от най-кратките цялостни законопроекти, които са били предлагани в Парламента) може да се види добре, че не става въпрос за лош или недомислен законопроект, а напротив - за изключително полезен и нужен на България закон, който ще допринесе за развитие на местната софтуерна индустрия и ще донесе равнопоставеност за всички софтуерни компании, за разлика от днешното положение, когато на пазара се налагат решенията само на една-единствена компания.

Вижте още и "Анализ" на БАИТ за използване на софтуер с отворен код сред членовете на асоциацията - фирми, които асмеблират компютри.