Планът за електронното правителство включва стотици мерки, но малка част са подплатени с реални пари

Константин Караджов

Колко струва да стане електронното управление в България реалност? Поне 224,8 млн. лв. На такава сума са е-проектите, които наскоро записа кабинетът в плана си за реализация на стратегия за т. нар. "електронно правителство". В сметката въобще не влизат компютрите и офисният софтуер за държавните ведомства, общините и областите, нито пък обучението. Стратегията за е-правителство съществува на хартия от 2002 г. С нея министърът на държавната администрация пое ангажимент 20-25 от услугите за гражданите и бизнеса да стават и по електронен път до 2005 г. За сведение всички услуги, които предлага бюрокрацията, са 2000 на брой. Стратегията обаче бе един хвърчащ лист без плана, който се забави с цяла година. Сега в него е записано как се очаква да се финансират проектите, в какъв срок трябва да са готови и кое ведомство е отговорник. 100-страничният план към момента обаче прилича повече на

сметка без кръчмар

Нищо, че според МС предвидените средства са съобразени с бюджетните прогнози до 2006 г. Повечето проекти нямат осигурено финансиране. Към момента са заделени едва 1 119 000 лв. от бюджета. Но в МС смятат, че възможностите за развитие без централизирани действия и без централизирано финансиране са се изчерпали. Това е записано и в плана. Като с 200-те милиона лв. далеч не се изчерпват всички проекти. Експерти от МС с лекота цитират и суми от рода на 200-300 милиона евро за нуждите на е-управлението. Само за довършване на компютърната мрежа на администрацията, която е абсолютно необходима за е-правителство, трябват 70-80 млн. лв., изчислява съветникът на Димитър Калчев по въпросите на е-правителството Румен Трифонов. Голяма донорска помощ се очаква по програмите на ФАР, ПРООН и USAID. За частно кредитиране и участие в проекти Димитър Калчев разчита главно на големите ИТ-фирми: Hewlet Packard, Novell, Sybase, DELL, Fujitsu, Siemens и, разбира се, "Майкрософт". Една от мерките, предвидени в плана, е да се направи оперативно звено, което ще следи градежа на е-правителството от централно ниво. Още се решава дали това ще бъде дирекция, агенция или др. Важното е то да координира различните администрации и да не им позволява да нарушават технологична дисциплина. Само тази централизация ще струва 3 млн. лв. Парите са за новата администрация, обучението на чиновниците, методическото ръководство и софтуерна системата за мониторинг и управление на е-правителството. Някои от заложените в плана проекти предизвикват повдигане на веждите и цъкане с език. 20 000 лв. смята да даде царското правителство за сравнителен анализ и доклад за възможностите да се създаде

система за електронни избори!

МС мисли да финансира с 2 млн. лв. и преминаването от достъп до публична информация при поискване към задължително й осигуряване онлайн. Всяка администрация ще трябва да даде достъп до своята планова и отчетна информация, а е-демокрацията ще позволи дори да надникнем във всекидневната работа на чиновника. По-прозаичните цели, за които мисли МС, са до края на 2005 г. всички съществуващи регистри в България да се "вкарат в компютъра" и да се осигури и денонощен достъп до тези, до които трябва да има такъв. 500 000 лв. ще струва до края на 2004 г. да се създаде и централизирана система за регистриране на жалбите от гражданите и бизнеса. Сред задачите за тази година е да се разработи план за развитие на Държавния архив. 1 млн. лв. и една година по-късно ще можем да ползваме електронните документи в него. Странно звучи заложената цел до края на т.г. всички граждани да имат безплатен достъп до актуалните текстове на действащите нормативни актове (Цена: 500 000 лв.) Защо тогава в момента тече обществена поръчка за абонирането на самите чиновници за системи от рода на "Апис", "Дакси" или "Сиела"? По друг проект от плана те ще имат достъп и до данните от БУЛСТАТ. С пари по ФАР аналогична система градят и в правосъдието. Излиза, че едната ръка не знае какво прави другата. В плана е намерила място и Интернет-базирана система за електронни обществени поръчки. Тя ще осигурява липсващата в момента елементарна прозрачност за гражданите и бизнеса. Изпълнението й е оценено на 2 млн. Този проект не е нов, а идва от Информационната стратегия на правораздавателните органи до 2007 г. Голямо перо, дошло от същата стратегия, са 9,3 млн. лв. от бюджета за Единна информационна система за противодействие на престъпността в правосъдното ведомство. Доста от одобрените от министрите проекти не звучат като чак толкова необходими. 30 000 лв. например са предложени за финансиране за изграждане на Център за

борба с вредното и незаконно съдържание в Интернет

За десетките нужни и ненужни анализи парите са писани направо на кило - по 20-30-50 хил. лв. Леко нахално звучат и заявените от транспортното министерство цели 15 000 лв., само за да има в сайта на ведомството онлайн дискусии "по поставени проблеми и въпроси, свързани с дейността на МТС". Готови модули за форуми в Интернет се намират и безплатно. Интернет-базирана автоматичната система за инвентаризация на компютрите и софтуера държавна собственост ще струва 1,5 млн. Министерството на културата по план трябва до юли да осигури достъпа по Интернет до каталозите и машините за търсене в избрани библиотеки. Електронните заявленията за постъпване във ВУЗ ще струват на МОН 200 000 лв. НОИ и здравната каса ще дават интерактивни и ще записват час при доктора. Издаването на удостоверения за гражданско състояние (раждане, брак и т.н.) е запланувано за края на 2005 г. Тогава и фирмите и ЕТ ще могат да се регистрират чрез Интернет. Никой не е опитал да сметне колко ще струва това улеснение, тъй като са замесени поне 5 ведомства плюс банките.

2 млн. лв. струва Интернет-трафикът

на цялата държавна администрация и ведомствата за една година, пише в плана. Паралелно ще се плаща 1,44 млн. лв. за наети линии на БТК. В момента от всички гръмки е-проекти текат само тестовете за внасяне на справките-декларации и дневниците по ЗДДС в МФ. На напреднал етап е проектът на стойност 75 000 лв. за внасяне с електронен подпис на данъчните декларации на физическите лица. Налогът ще може да се плаща с дебитна карта през Интернет още през второто тримесечие на 2004 г. От плана става ясно, че 90 000 лв. е струвала пуснатата вече система за следене на ангажиментите ни към ЕС. С 600 000 лв. икономическото ведомство прави в момента програма за следене на търговията с оръжие и стоки с двойна употреба. В МФ с 35 000 лв. работят по информационна система за управление на държавния дълг. Друга програма за 50 000 лв. ще прави "мониторинг на реалния сектор". МФ в момента тества и своята спорна система за електронно търгуване на малки обществени поръчки. 4 млн., одобрени по ФАР, трябва да стигнат, за да стане достъпна информацията за всички свободни работни места по Интернет. За 3 млн. лв. по ФАР кандидатства МВР за издаването на

лични карти и шофьорски книжки по Интернет

Крайният срок е ноември 2007 г. Още толкова време и пари трябват, за да може МВР да издава електронно своите разрешителни и сертификати. Вече до края на годината през сайта на ГРАО ще може да се вадят свидетелствата за съдимост. Огромната сума от 55 млн. лв. от Световната банка е заделена за създаването на единен национален кадастър и имотен регистър. МС оценява на 18 млн. лв. изграждането на самата операционна среда на е-правителството. Споменава се, но без да се акцентира особено, използването на платформено независимия език Java и отворения стандарт за документите XML. Част от парите са за портала на електронното правителство. Срокът за него е до средата на 2005 г. Действащият в момента пилотен проект (egateway.government.bg) се нарича Електронен портал на българското правителство. По общо мнение той е практически безполезен, макар чрез ЦАПК "Прогрес" "Майкрософт" да е инвестирал близо $2 млн. в него* . Дори по най-оптимистичните оценки в него влизат едва 1000-2000 души. Като се натрупат услуги, ще станем свидетели на един малък бум от страна на потребителите в края на 2004 г., надяват се в МС. По-вероятно е обаче опашките в пощите да продължат да се вият пред гишетата за изплащане на пенсии, а не пред обществените терминали за достъп до електронни услуги. По-вероятно е тогава да станем свидетели на поредния скандал. През декември изтича договорът за майкрософтския софтуер на администрацията. И държавата ще трябва да реши - да удължи ли договора за 30-те хиляди пакета, да ги купи ли за 7,5 млн. или да се откаже от използването на програмите на Бил Гейтс.

СМЕТКИ - Проекти за е-правителство до 2007 г.

С осигурено финансиране: - от бюджета 1 119 000 лв. - от донори 77 075 000 лв. Без осигурено финансиране: - от национално значение 127 885 000 лв. - в централната, общинската и областните администрации (заявени в плана) 18 740 000 лв.

Общо: 224 819 000 лв.

КАРЕ

Зов за помощ!

Секцията "Въпроси и Отговори" на електронния портал на правителството работи отскоро. Под рубриката "Проблем" самите програмисти от ЦАПК "Прогрес" се жалват, че са изправени пред "необходимостта порталът да се ползва не само от потребители на продуктите на "Майкрософт". Те призовават на помощ всеки, който може да ги "насочи насочи към решаването на проблема с цифровото подписване на документи под операционната система "Линукс". Фирмата не разполагала с такива специалисти.

______

* Това число не фигурира никъде до момента, но на фона на прибраните от ЦАПК десетки милиони долари за лицензите на държавната администрация, е просто обикновен процент. (б. портал.бг)