Според анализ на асоциацията на част от компютърните търговци БАИТ, членовете й не са отворени към отворения код. Вижте бележките от "Интернет общество - България" за някои моменти от анализа на БАИТ. Коментарите от експерти на "Интернет общество - България" са с получер шрифт. Пълният текст на анализа е на адрес www.portal.bg/doceabBAIT_anketa_oppen_source.pdf (запазен като наименование от самия сайт на БАИТ)

"Интернет общество - България": След прочитане на "Анализа" на БАИТ става очевидно, че членовете на асоциацията не се занимават с ИТ, а само с продажби на хардуер.

Анализ на резултатите от проведената анкета сред фирмите, членовете на БАИТ, относно СПОСОБНОСТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ИТ КОМПАНИИ ДА ДОСТАВЯТ УСЛУГИ, БАЗИРАНИ НА СОФТУЕР С ОТВОРЕН КОД

Още в заглавието се подхожда тенденциозно - използва се пълен член "българскиТЕ ИТ компании". Всеизвестен е фактът, че в БАИТ членуват предимно компютърни търговци, които са далеч от ИТ.

Във връзка с дискусията, възникнала на проведеното на 6 юни т.г. Общо събрание на БАИТ по отношение на сключения между Държавната Администрация на Р България и Майкрософт договор за покупка на десктоп софтуер и възможностите за търсене на алтернативни на комерсиалния софтуер решения и във връзка с изпълнението на задачата на излъчената работна група за проучване на проблема и подготовка на становище на БАИТ, Управителният съвет на БАИТ извърши допитване до всички свои членове. Целта бе да се създаде реална картина и оценка на съществуващите към момента възможности в България за доставяне на услуги, базирани на софтуер с отворен код. За тази цел в периода юли-август 2002 г. бе проведено представително изследване за възможностите на българските ИТ компании да доставят услуги, базирани на софтуер с отворен код. До управителите на всички 138 фирми-членове на БАИТ, или представляващите фирмите в момента на проучването, с препоръчано писмо по куриер срещу обратна разписка бяха изпратени анкетни форми, придружени от пояснително писмо на председателя на БАИТ. Анкетните въп-роси целяха обективно и безпристрастно да се установи реалното равнище на разпространение, областите на разпространение, както и възможностите на българските ИТ компании за доставка и поддръжка на решения на базата софтуер с отворен код. След изтичането на едномесечния проучвателен период получената обратно информация от двайсет фирми-членове на БАИТ бе обработена. Веднага прави впечатление изключително малкият брой фирми (15%), отговорили на анкетата, което показва ниската популярност и разпространение на софтуера с отворен код.

От една страна изследването е "представително", но от друга се оказва, че не е. Било "обективно" и "безпристрастно", но се прави извод, че има ниска популярност по принцип, а не сред асемблаторите - членове на БАИТ.

След взетите мерки анкетните форми да стигнат до всички фирми членове на БАИТ и удължения срок за отговор, при изричното упоменаване в анкетата, че за фирмите, които не отговорят, ще се смята, че нямат интереси в областта на софтуера с отворен код (не предлагат и не разработват услуги на база софтуер с отворен код), малкият брой, изпратили обратно попълнените анкетни карти, също може да се приеме за достоверен отрицателен отговор.

От "представителното" изследване се оказва, че наистина членовете на БАИТ не се занимават с ИТ, а със сглобяване на компютри и е съвсем естествено, че нямат интереси в областта на отворения код. По този начин инициаторите на изследването само доказвата на читателите, че са обикновени търговци. При това се приема, че ако фирмите не са отговорили, значи НЕ използват софтуер с отворен код. Ако организаторите на т.нар. проучване са искали да получат наистина отговори, е трябвало да кажат, че ако не получат отговори, ще се счита, че фирмите използват и предлагат решения, базирани на отворен код. Тогава и изводите им щяха да бъдат различни. Но както личи от т.нар. анализ, целта на "анализаторите" е била друга.

Това, заедно с обработката на получените отговори, налага и първия основен извод: броят на фирмите, които предлагат решения, базирани на софтуер с отворен код, поддържат такива системи, или участват в разработването на такива продукти в България е изключително малък.

Разбира се, не става въпрос за фирмите "в България", а за фирмите в асоциацията на част от компютърните търговци БАИТ. Защото в "авторитетната" асоциация членуват само около стотина фирми.

Софтуерът с отворен код е получил известно разпространение у нас в две основни области: при компаниите, предлагащи Интернет услуги и Web дизайн, както и при някои софтуерни фирми, разработващи специфични приложения за фирми извън България (outsource). Има и отделни фирми, разработили решения с отворен код за собствено ползване.

Ето и доказателството за верността на по-горните бележки. Фирмите, котио се занимават действително с ИТ, използват отворен код. Асемблаторите на компютри не използват отворен код.

На база на получените резултати от така проведената анкета се налага изводът, че предложенията за използуване на решения с отворен код като десктоп стандарт от Държавната администрация на този етап са немотивирани и предимно популистки без да отчитат реалното състояние в България.

Поредният извод, неподкрепен с факти. Реалното състояние в България и реалното състояние в БАИТ са две различни неща. Все пак в България има голям брой фирми, които не са членове на БАИТ, а имат обороти по-големи от голям брой от членовете й. Освен това, като се има предвид, че част от членовете на БАИТ разчитат само на продажби на техника на държавната администрация, а не предлагат решения, базирани на отворен код, съвсем естествено е да стигнат до извода, че по-добре да продават софтуер, от който "Майкрософт" плаща %, отколкото такъв, от който не могат да получават тлъсти комисионни.

Край на документа

Цитираният "анализ" на БАИТ противоречи с публикация в собствения им сайт, според която: "Цели правителства в Западна Европа, Латинска Америка и Далечния изток подемат държавни инициативи към “осиновяване“ на платформи и приложения с отворен код. Като се започне от операционната система Linux до базите данни с отворен код MySQL, PostgreSQL и Interbase и преминем през готови софтуерни продукти, базирани и работещи с Linux, MySQL ( PostgreSQL, Java), PHP (Perl). Причините са ясни - ниски разходи за внедряване и използване, определено по-голяма сигурност и защита от компютърни вируси и хакерски атаки в сравнение с най-разпространената комерсиална операционна система Windows. Малко спорен е въпросът за цената на поддръжката. В крайна сметка поддръжката и администрирането винаги са били задача на системните отдели, за които едва ли е от голямо значение дали администрират Windows или Linux мрежи. След голямата шумотевица около Linux инвазията в държавната администрация в някои иначе симпатични държави (Германия, Финландия, Индия, Китай, Чили, Бразилия, Мексико и др.), подопечните на Бил Гейтс успяха къде с подкупи, къде с финансиране на държавни проекти или дарения за образованието да забавят тези процеси. Докато в България това премина под логото “Борба със софтуерните пирати“ и затваряне на Интернет клубове, поръчково изземване на компютърна техника от няколко търговски фирми и една телевизия. А колко хора си спомнят, че Бил Гейтс обеща на ген. Бойко Борисов да му “отвори“ кода на Windows? Друго рядко забелязвано предимство на платформите с отворен код пред комерсиалните е участието на много дивелъпъри от цял свят. Съществуват множество Интернет сайтове, в които се работи по хиляди проекти (www.hotscripts.com, www.sourceforge.net, www.freshmeat.net и много други), където се съхраняват работещи приложения за управление на проекти, за работа и образование от разстояние, управление на съдържание на Интернет портали, дори и управленски информационни системи и завършени пакети за електронен бизнес. Крайно време е държавната администрация да формира работна група, която да проучи възможностите за експлоатиране на тези доходоносни идеи и проекти. Крайно време е и частната индустрия да предложи на държавата ефективни решения с отворен код. Моето скромно мнение е, че мнозинството държавни служители могат да вършат рутинната си работа, т. е. работата си в среда с отворен код така, както и с комерсиалните приложения главно на Microsoft.

Според изданието "Информационен бюлетин" на фондация "Приложни изследвания и комуникации" от 2002 г. "ЕК препоръчва използването на софтуер с отворен код от държавните администрации в Европа На 8 юли 2002 г. ЕК публикува доклад, в който се препоръчва по-широко използване на софтуер с отворен код от държавните администрации на страните членки на ЕС. Целта е да се намалят разходите по изпълнение на инициативите за изграждане на електронно правителство (eGovernment). По данни на независимо проучване на Европейската обсерватория за информационни технологии, публикувано от ЕК, разходите за въвеждане на нови информационни и комуникационни технологии в държавните администрации в ЕС ще нараснат с 28% като достигнат 6.6 млрд. евро за тази година."

---

б.р.: Повече за използването на софтуер с отворен код в България може да научите чрез търсачката на portal.bg, като въведете думите "отворен код" в полето за търсене.

Пълно изследване на свободния софтуер има публикувано и на адрес portal.bg/img/foss/sida.pdf (500 Kb)

Още за начина на работа на БАИТ с "Майкрософт" може да видите и в друга статия в Портала: portal.bg/news.php?cat=main&read=20022005002&back=ok