Интелектуалното пиратство у нас има много лица. И безпрепятствената продажба на нелегално произведени компактдискове е само едно - едно само! - от тях.

Това заяви тревожно пред "Труд" председателката на Асоциацията на музикалните продуценти Станислава Армутлиева. Тя сподели притесненията си от безцеремоннцте престъпления срещу законната родна музикална индустрия броени дни след като България бе вписана повторно в позорния списък на държавите, в които грубо се нарушават авторските права.

"Правонарушителите у нас са станали толкова дръзки, че открито се подиграват с валидните в целия свят правила - възмущава се г-жа Армутлиева. И сочи в подкрепа на твърдението си шокиращ пример: Пирати съдят публично почтените представители на бизнеса.

- Преди петилетка, г-жо Армутлиева, нашето отечество бе триумфално извадено от списъка на обвиняемите по печално известния член 301. Това стана, след като тогава действащият вътрешен министър Бонев мобилизира МВР, привлече за съюзници други институции, атакува и разби нелегалните поточни линии за CD. Тази пролет обаче България отново бе обявена за компютърен пират. Защо?

- Да, за съжаление България влезе повторно в списъка за наблюдение на търговския представител на САЩ заедно с други държави (сред тях Румъния, Полша, Хърватия, Словакия и др.), където интелектуалното пиратство е на неприемливо ниво. Това е неприятен факт за всички ни. И ние трябва своевременно да положим усилия, за да разрешим болните проблеми.

- Кои са те според вас?

- Един от тях е - без съмнение - безпрепятственото предлагане по централните улици на всички наши градове и курорти на пиратски дискове с музика, филми и софтуер. Ние очакваме този проблем да се реши в скоро време, тъй като главният секретар на МВР пое личен ангажимент да лобира за заповед на столичния кмет (а и на кметовете на големите градове), която да забрани уличната търговия с музикални, филмови и софтуерни продукти. Комисията по култура към Столичната община неотдавна взе решение да подкрепи подобна заповед. Подкрепа имаме и от НСБОП... Но! Проблемът е, че продажбата на незаконно произведени CD е само едно от лицата на пиратството у нас. А те са... поне 4.

- Опишете ги.

- Една от причините за недоволството на индустриите в сферата на интелектуалната собственост е, че у нас виси въпросът със закона за лицензирането на производителите на оптични дискове. Този закон трябваше да бъде гласуван и да влезе в сила до 18 декември 2003 г.

- Това не стана обаче...

- Не стана, и то е една от причините да сме пак в пиратския списък... В парламента текат противоречиви дебати по този закон. А специфичните обстоятелства в България изискват спешното му приемане. Той е много нужен на продуцентите, защото гарантира възвръщаемост на направените от тях инвестиции в музика. И ако не бъде приет, големите международни звукозаписни компании, които разрешиха производство на някои от най-касовите си заглавия в български фабрики за дискове (с цел да предложат на родните меломани по-евтина и достъпна алтернатива на пиратския продукт) ще оттеглят цялото си производство. Какво имам предвид? У нас излизат новите албуми на Лени Кравиц, Зукеро, Даяна Крау и други имена от ранга на Стинг, Енрике Иглесиас и Павароти... Позволяват ни да ги произвеждаме в България. Благодарение на което ние продаваме албума на Стинг примерно за 12 лева. Няма държава на Запад, където той да се продава на такава достъпна цена. Ако е вносен, ще е 30 лева поне - пари, които българинът не може да си позволи.

- Той обаче може да си купи от столичния площад "Славейков" "пиратски" Стинг за 6-7 лева.

- Ако това продължи, ние ще се простим с привилегията да произвеждаме и продаваме касови албуми на достъпна цена... Разбирате ли?!... Тук е мястото да кажа, че има и една друга гигантска форма на пиратство, за която обществото не е информирано, но която също руши легалния бизнес. Това е неразрешеното излъчване на музика от комерсиалните радиостанции у нас. Масова практика е стотици радиостанции ежедневно да генерират приходи на базата на нашата музика, без да плащат за това, както по категоричен начин ги задължават два закона: за авторското и сродните му права и за радиото и телевизията. Широкото и повтарящо се използване на звукозаписи в радиата измества приходите от продажби на музика. Прекаленото излъчване "изхабява" нашия репертоар и в резултат потребителят предпочита да слуша радио, вместо да си купи новия диск на Руши Виденлиев, Лени Кравиц или Белослава. Имаме и изключително циничен пример в тая посока.

- Какъв?

- Радиата, обединени под шапката на своята организация АБРО, са подали в Комисията за защита на конкуренцията жалба срещу продуцентите в лицето на ПРОФОН - дружеството за колективно управление на продуцентски и изпълнителски права. А музикалната индустрия по цял свят си събира правата чрез такива дружества. Всяко от тях се подчинява на международни практики и правила. Българското законодателство също ги регламентира като инструмент за прилагането на закона за авторското право. Парадоксът е, че делото е заведено от онези, които не искат да плащат, а продължават да излъчват. А има и коректни към закона радиа: БНР, "Веселина", "Фреш", "Браво", BG радио, Радио 1 и др. Висящото дело е наистина циничен ход, който дава възможност на радиооператорите да продължат да не плащат за излъчването на музика. Пирати съдят правоимащите! Безумна ситуация. Именно тези медии, които не плащат, правят нелоялна конкуренция спрямо тези, които плащат за права.

- Как ще излезете от тази ситуация?

- Това, на което се надяваме, е справедливо решение. ПРОФОН действа съгласно международната практика и няма нарушения. Притеснени сме обаче от твърденията на някои шефове на радиостанции, че решението ще е в тяхна полза. Под този претекст те отказват дори да преговарят с нас. Цялата международна музикална общност, най-изтъкнатите й представители и организацията им IFPI наблюдават случая и чакат решението на Комисията за защита на конкуренцията. Изходът ще бъде емблема за статуса на носителите на интелектуални права в България.

- Дотук изброихте три аспекта на пиратството...

- Четвъртият е незаконното предлагане на музика, филми и софтуер в Интернет пространството. То е вече с чудовищни размери у нас. Парче на Азис има над 1 милион даунлоуда (т. е. 1 милион пъти е свалено от Интернет, без да се плати за него). Подобни примери мога да дам с редица наши и чужди изпълнители - от Мишо Шамара до Стинг. Няма схема в държавата, която да даде отговор на въпроса как ще се противодейства на този вид пиратство у нас. А щетите са в особено големи размери... Изобщо пиратският бизнес - чрез Интернет и изпичането на дискове - е огромен проблем за родната музикална индустрия. Почти никой вече не иска да вложи пари в българска музика. Защото не се възвръщат инвестициите. За срам на всички ни, ако един изпълнител - било то и най-талантливият - не си намери пари от спонсор, баща, майка, гадже и пр., няма да му чуем гласа. Та ето ви най-тъжната последица от пиратството у нас: че умира българската музика.



www.cnsys.bg/files.html?prj=46168