Автор: Александър Еремеев

Превел от руски език: Николай Ангелов - na@bol.bg

От редактора: тази статия беше написана още през януари във връзка с дискусията за сравнителната 'ползваемост' на Windows и Linux, разгърнала се на форума на Linuxshop. Само, че по ред причини от лично естество тя беше публикувана чак сега. Искам да помоля написаното по-долу да се приема като информация за размисъл (с цифри в ръцете), а не като повод за безпри­чинен флейм.

Уважаеми потребители на песонални компютри! Да, да – не съм сбъркал – именно потребители на персонални компютри, а не виндоузчии и линуксоиди. Според мен, та­кива прякори няма, а има човек, който притежава персонален компютър и този човек го използва по начин, който му харесва, и инсталира върху него тази операционна система, която смята за най-подходяща за неговите нужди.

В много форуми, при обсъждането на достойнствата или недостатъците на Linux и Windows, много често се среща мнението, че “...Windows сама, при инсталацията си, намира и инсталира всичкия инсталиран хардуер, а при Linux – това е непрекъснато мъчение с 'желязото'...”. Така ли е наистина? Нека погледнем какво може да открие и инсталира в действителност всяка една от тези две операционни системи?

За сравнение ще вземем няколко достатъчно популярни операционни системи и една сравнително нова, но не най-нова компютърна конфигурация. Излизайки от презумп­цията, че за икономия и висока производителност, потребителят ще използва проце­сор от фамилията Athlon и видеокарта от фирмата ATI, които показват максимална производителност при минимална цена. Въпросът, разбира се е спорен – кое е по-добро, AMD или Intel, Nvidia или ATI, но водени от принципа “че на нас ни е все едно, кой ще го направи добре за малко пари”, избираме процесор Athlon 2500 (Barthon) и дънна платка, със схемен набор NForce2A. Тъй като лично на мен не ми харесва факта, че 8 до 18% от машинното време ще бъде използвано от различни кодеци, ще инсталираме най-простите звукова и мрежова карти. В най-близкия магазин изборът пада върху мрежова карта Realtek 8139 за баснословната сума от 153 рубли¹ и звуко­ва карта C-Media 4-1 за още по-голямата сума от 186 рубли. Тъй като “...аз съм човек, измъчен от нарзан²... “, за постигане на върховно щастие в живота са ми нужни единс­твено DVD-ROM и CD-RW, а също, тъй като антената е до мен, то защо да не използ­вам компютъра си понякога като телевизор? Нека да видим какво ще се получи?

И така:

процесор – Athlon 2500 (Barton) дънна платка – MSI K7N2 Delta NForce2A памет RAM – 512 MB DDR-400 (2х256 MB), настроена в Dual Mode твърд диск – Seagate 80 GB видеокарта – ATI Radeon 8500D-H звукова карта – C-Media 8738 ТВ тунер – AverMedia TV Phone98 DVD-ROM - Asus 16x CD-RW – NEC7900A мрежова карта – Realtek 8139

Няма да спорим – конфигурацията не е последна дума на техниката, но според мен е напълно достатъчна за работа и развлечение. Вече стигаме и до избора на опера­ционни системи. От семейството на Windows ще изберем най-популярните Windows 98SE, Windows 2000 Pro и разбира се, Windows XP Pro. От противният лагер изборът пада върху ASP Linux 9.0 Ural, който на практика е Red Hat 9.0.

Дадено: Операционна система от “кутия”

Задача:

Да се инсталира операционната система и след инсталацията да започнем да я използваме. Програми от странични производители няма да се инсталират, като прие­маме, че след купуването на операционната система имаме всичко необходимо.

Първата инсталирана операционна система е Windows 98SE

Зареждаме първоначално от компактдиска, стартираме програмата fdisk и създаваме върху твърдия диск един единствен дял от 80 GB.

*Време за работа с fdisk – 47 минути
*Форматираме новосъздадения дял
*Време за форматиране – 54 минути
*Инсталация на операционната система върху системата
*Време за инсталиране – 27 минути


След инсталирането на операционната система върху компютъра получаваме:

*режим на екрана – 640х480;
*видеокарта – неразпозната;
*IDE контролери – неразпознати;
*твърд диск – разпознат като Generic Type³;
*USB контролери – разпознати USB контролерите от версия 1.0, докато USB конт­ролерите от версия 2.0 не са разпознати; мрежовата карта не е разпозната;
*TV тунера и звуковата карта – също не са разпознати. Инсталираме DirectX и драйверите към оборудването.
Времето за инсталиране на всички компоненти – 36 минути.


Общо:

Неинсталирани драйвери за NForce2A от компактдиска, липсваща поддръжка на IDE контролера, AGP Gart и USB 2.0 не съществуват в природата. Останалото оборудване заработи по някакъв начин. Даже не се занимавах с настройки на мрежата. Загубено време за инсталацията на операционната система – 186 минути
Системата явно не е готова за по-нататъшна експлоатация.

Втора операционна система – Windows 2000 Pro

Извършваме начално зареждане от инсталационния компактдиск, съгласяваме се с лицензното споразумение, разделяме твърдия диск на един дял с обем от 80 GB, форматираме го на NTFS файлова система и копираме инсталационните файлове.

*Време на работа – 52 минути;
*Инсталираме операционната система, като при инсталацията веднага посочваме мрежовите параметри;
*Време на инсталация – 32 минути.

След инсталацията на операционната система върху компютъра получаваме:

*режим на екрана – 640х480;
*видеокарта – неразпозната;
*неразпознати IDE контролери;
*твърдият диск разпознат като Generic Type;
*USB контролери – USB 1.0 контролерите разпознати, докато USB 2.0 контролери­те останаха неразпознати;
*Мрежовата карта разпозната “по подразбиране”. Скорост на изтегляне от сървъ­ра – 580-600 kbps. След инсталиране на приложените драйвери, скоростта на изтегляне се увеличи до 800-900 kbps.
*TV тунера остана неразпознат, както и звуковата карта. Инсталираме DirectX и драйверите от инсталационния комплект към оборудването.

За останалия хардуер се инсталираха допълнително драйвери, с изключение на USB 2.0, който липсва като клас.
*Време за инсталиране на всички компоненти – 48 минути.
*Време, загубено за инсталация на операционната система – 140 минути.

Системата, с известни резерви е годна за следваща експлоатация.

Трета операционна система – Windows XP Pro

Зареждаме от инсталационния диск, започваме инсталация, съгласяваме се с лиценз­ното споразумение, създаваме един дял върху твърдия диск с максимален размер, който форматираме на файлова система NTFS и копираме върху него инсталационни­те файлове.
*Време на работа – 49 минути;
*Инсталираме операционната система, като при инсталацията посочваме мрежо­вите настройки
*Време на инсталация – 37 минути.


След инсталацията на операционната система върху компютъра имаме:

*режим на екрана – 1024х768;
*видеокарта – разпозната;
*IDE контролери – неразпознати;
*твърд диск – разпознат като Generic Type;
*USB контролери – USB 1.0 контролерите разпознати, USB 2.0 контролерите оста­ват неразпознати.
*Мрежова карта – разпозната по подразбиране. Скоростта на теглене от сървъра е същата, както при Windows 2000 Pro – 500-600 kbps. След инсталиране на при­ложените драйвери, скоростта на теглене се повиши до 800-900 kbps.
*TV тунер – остана неразпознат, за разлика от звуковата карта. Инсталираме DirectX и останалите драйвери, приложени към системата.

Драйверите са инсталират, с изключение на тези за USB 2.0, който пак липсва като клас. За TV тунера, именно за Windows XP Pro няма драйвери, като инсталирането на драйверите от Windows 2000 Pro беше неуспешно. Инсталираният хардуер се разпозна, но отказа категорично да работи с програмата, показвайки син екран⁴. Инс­талирането на драйверите за дънната платка NForce2A, по-точно на компонента за ускоряване на IDE, доведе до пълен срив на системата и пак до поява на “син екран”. След рестартиране в защитен режим и премахване на драйвера, повторно рестарти­ране, разпознаване на компонентите 'по подразбиране' и инсталиране на по-нови версии на драйверите за NForce2A, но без компонента за ускоряване на IDE – най-после успех! AGP Gart, IDE и твърдият диск са разпознати.

*Време за инсталиране на всички компоненти – 67 минути;
*Време, загубено за инсталиране на операционната система – практически 150 минути;


Системата е годна за следваща експлоатация, макар и с известни резерви.

Четвърта операционна система – ASP Linux 9.0 Ural или RedHat 9.0.

Първоначално зареждане от компактдиска, разделяне на твърдия диск на дялове, избор на компонентите за инсталиране (във вариант 'пълна инсталация'), избор на мрежовите настройки да стават през DHCP, настройка на XFree86, презареждане.

*Време за инсталация – 75 минути.

Всичкият хардуер работи, чак до TV тунера. Единственото, което не се инсталира на­пълно е дънната платка NForce2A. След разходка до сайта на Nvidia и инсталиране на драйвер (цели 57 kb – сравнете го с драйвера за Windows), всичкият инсталиран хардуер работи като T-34⁵. След прекомпилиране на ядрото за моя компютър и спо­ред моите нужди (в този случай, повече махах модули за хардуер, който не съм имал, нямам и няма да имам), след още 30 минути имах напълно готова за работа опера­ционна система, с всичките офиси, чатове, пощи и останали екстри. Тукс – лети, MPEG4 филмите се гледат, музиката свири, карам се в mIRC-а, DVD филмите също не са изоставени.

А мрежа – какво за мрежата? След инсталацията, въведох в браузъра адреса на моя­та мрежа и спокойно влязох в нея, не въвеждайки нищо никъде и никога!!! И скоростта на теглене веднага стигна до 1000-1100 kbps. Операционната система практически ра­боти направо от 'кутията'.

*Време за прекомпилиране на ядрото – 30 минути
*Време, загубено за инсталация на операционната система – 105 минути.

Сега какво? Така ли ще докажем, че Linux е недодялан, не поддържа хардуера, в мрежа не работи, а Windows ... Наистина, забравих да добавя, че към чистият Windows 2000 Pro, за инсталиране на USB 2.0 е необходим Service Pack 4, а също така и малко 'критични' и 'некритични' обновявания с общ обем 287 MB. А за Windows XP Pro – обемът е малко по-голям – общо 354 MB, включващи Service Pack 1 и обно­вяванията към системата.

Може някой да каже: И без кръпки работи добре!

Аха, само зависи къде. В нашата локална мрежа (около 3200 машини), Windows без кръпки и сервизни пакети издържа цели ... 8-12 минути (в зависимост от версията на Windows). След изтичането на това време, компютъра вече е 'споделен' за пълен достъп и има налични 4-6 типа вируси. Екстра! Просто така, със супер програмно оси­гуряване за 60-200$. През дупките в операционната система, на които не са инстали­рани кръпки под формата на 'критични и некритични' обновявания, а също и сервизни­те пакети, на компютъра се инсталират вируси от типа msblast, klez, nimda, след което msblast самостоятелно рестартира компютъра и започва веселбата – пълен достъп до компютъра, всички вируси от мрежата – също вече са в компютъра, всеки потребител може да прави каквото си поиска с файловете. Например да ги изтрива, преименува, копира – всичко, което си поиска. Това според вас чудесно ли е?

Някой може да възрази и да се опита да мине с твърдението, че 'имам две леви ръце, тъпа глава, че нищо не мога да направя и т. н.'. Мога да отговоря само едно – моята длъжност е 'началник на ремонтния отдел' на същата тази мрежа и инсталирам Windows на клиенти срещу заплащане вече в продължение на две години. Тези, на които съм инсталирал Windows не са се оплакали досега и ако се случи нещо, предпо­читат да извикат 'ремонтния отдел' срещу заплащане, а не да канят 'самоуки таланти' за без пари. Затова, мога да ви уверя, съм инсталирал и инсталирам Windows един или два пъти всеки ден, различни версии, на различни компютри, в различни конфигу­рации и нямам оплаквания от клиентите – поддържаме реномето на фирмата.

-------------------------------
¹Питайте чичко Google (бележка на преводача)
²Широко разпространена минерална вода в Русия от района на Кавказ (бележка на преводача)
³Стандартен тип на устройство, неотчитащо съществуващите особенос­ти на конкретното устройство, със средна производителност, по-слаба от производителността, която се постига с инсталиране на драйверите, предоставени от производителя на устройството (бележка на преводача)
⁴Така нареченият BSD – Blue Screen of Death (бележка на преводача)
⁵Много известен и успешен модел съветски танкове от Втората световна война (бележка на превода­ча).

Оригиналният текст може да видите на
linuxshop.ru/unix4all/?cid=&id=440