"Интернет общество" е изпратило писмо до председателя на Парламента Георги Пирински, в което се правят предложения, насочени към подобряване и модернизиране работата на Народното събрание по отношение на предоставянето на информация.

Писмото е резултат от разговори между управителния съвет на сдружението и г-н Иван Иванов от Швеция, председател на Комитета за българо-европейско сътрудничество. Г-н Иванов сътрудничи с ISOC-България още от 1999 г., като взе дейно участие в делото за премахване на лицензите за Интернет-операторите. По онова време г-н Иванов бе председател на Комитета на българските емигранти в Швеция. Иван Иванов е проявил желание да помага на "Интернет общество" в реализацията и на други обществено-значими планове. "Фактът, че наши членове и симпатизанти предлагат такива промени в предоставяне правото на достъп до информация, е сам по себе си положителен", заяви за "portal.bg" Вени Марковски. "Ние тепърва ще разчитаме г-н Иванов да допринесе за нашата кауза със своето гражданско поведение."

В "Portal.bg" разполагаме с пълния текст на писмото:

До: г-н Георги Пирински,
Председател на Народното събрание
на Република България
От: Интернет общество – България

Предложения за демократизиране и модернизиране дейността на Народното събрание

Уважаеми г-н Пирински,
Представяме Ви няколко предложения на “Интернет общество – България”, които ще допринесат за създаването на действително демократична и модерна администрация в Народното събрание.

Надяваме се, че ще имате възможност да реализирате предложенията ни. Ние сме готови да окажем съдействие с експерти, публикации и популяризиране на тези дейности.

1.
В Народното събрание са налични текстовете на Конституцията и на всички действащи закони. Основани на Конституцията и на законите други подзаконови норми на българската държава – наредби, правилници, ратифицирани международни конвенции, част от вътрешното законодателство, са налични в други държавни институции и Народното събрани има властта чрез закони да ги направи налични и в Народното събрание. Тези закони и основани на закони норми в огромното си мнозинство са налични в машинна форма (цифрено-буквени файлове), а незначителната неналична в машинна форма от тях е лесно конвертируема в машинна форма. Тази информация по съдържанието си е създадена от български държавни институции, предплатена е изцяло от средства на гражданите-данъкоплатци и според Закона за достъп до обществена информация представлява публична незащитена от авторски права информация, до която според чл. 41 от Конституцията всеки гражданин трябва да има неограничен достъп.
За да съблюдават законите, гражданите трябва да знаят съдържанието им. За да узнаят съдържанието им, те трябва да имат възможно най-лесния достъп до официалните текстове на законите. Установеният днес архаичен и негарантиран достъп до официалните текстове на законите чрез гадаене в кой брой на “Държавен вестник” какъв закон е публикуван, чрез търсене за закупуване без гаранция, че ще бъде намерен доставчик на желан брой на “Държавен вестник”, изискващи немотивирани с нищо загуби на нерви, време и пари от страна на предплатилите свободния си достъп до обществена информация граждани, днес, при наличие на Интернет и на информационни технологии, е в противоречие на идеята на чл. 41 на Конституцията. Този архаичен ред е недемократична пречка за култивиране у гражданите на правен интерес и грамотност и на уважение към законите на правовата държава.
Народното събрание би трябвало да промени или Закона за “Държавен вестник”, или правилника за дейността си, или и двете и да постанови задължително поставяне на цялото действащо законодателство, подзаконови норми и международни конвенции със сила на български закони на официалния Интернет сървър на Народното събрание с безплатен неограничен достъп за всички граждани и с модерни технологии за търсене на информация (това е сторено изключително успешно например в Швеция).

2.
Българските закони и подзаконови норми нямат номерационна система, която да улеснява еднозначното им идентифициране, рефериране и машинно търсене, така, както това отдавна е сторено в други държави.
Народното събрание би могло дори да промени Закона за нормативните актове, въвеждайки задължителен и удобен уникален идентификационен номер (нещо като документален ЕГН) на всеки нормативен акт. Системата за устройството на номерата на нормативните актове например в Швеция е изключително проста и интуитивна.

3.
Проектите за закони, внасяни в Канцеларията на Народното събрание от имащите законодателна инициатива, представляват предплатена изцяло от средства на гражданите-данъкоплатци информация и според ЗДОИ представляват публична незащитена от авторски права информация, до която според Конституцията всеки гражданин трябва да има неограничен достъп. Съгл. чл. 45 от Конституцията, гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи :
За да могат гражданите да се обърнат към Народното събрание с предложения по отношение на внесени законопроекти, те трябва да имат достъп до текстовете на тези законопроекти. Непредоставяне на възможно най-бързия и най-лесния достъп до текстове на законопроекти противоречи на смисъла на цитираните чл. 41, ал. 2 и чл. 45 на Конституцията.
Народното събрание би могло и би трябвало да промени правилника си и да постанови задължително поставяне в сървъра на Парламента в Интернет на всички внесени в деловодството проекти на закони и международни конвенции за ратификация. Достъпът до тази информация трябва да е безплатна, с неограничен достъп за всички граждани и с модерни технологии за търсене заедно с пощенския и електронния адрес на комисията на Народното събрание, на която въпросният документ е разпределен за подготовка за внасяне в пленарно заседание. Времето от публикуването на документа в Интернет до приключването на приемане на мнения и предложения по него от съответната комисия би трябвало да е достатъчно, за да се гарантира реална практическа възможност на гражданите да се запознаят с проектите, да ги обмислят и да изготвят и представят евентуални свои предложения.


Надяваме се, че предложенията ни ще бъдат приети като конструктивен опит от наша страна за подобряване работата на Народното събрание. Разчитаме, че ще ги реализирате в кратки срокове.



С уважение:

Вени Марковски,
председател на Управителния съвет