Вестник "Банкеръ"
5 март 2005

Автор: Юлияна Димитрова

Заем от 123 млн. евро е взела БТК от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), като финансовото споразумение и договорът за гаранциите са подписани още на 11 юни 2004 година. Тоест в деня, в който според официални съобщения, новият собственик на телекома - австрийското дружество "Вива Венчърс", е внесъл по сметките на Агенцията за приватизация парите за сделката. Купувачът получи 65% от акциите на БТК срещу 280 млн. евро, но с 50 млн. евро, от тях бе увеличен капиталът на компанията.

Че в деня на продажбата си националният телеком е взел значителен кредит стана ясно едва през тази седмица, и то от обява, публикувана на електронната страница на Българската фондова борса. Обявата гласи, че на 8 април 2005 г. изцяло частната вече БТК свиква извънредно общо събрание на акционерите си и една от точките в дневния му ред е рефинансирането на въпросния заем. По този повод от телекома обясниха, че след състезателна процедура е бил избран консорциум от четири банки, който е отпуснал доста по-изгоден кредит от този на ЕБВР и с него ще бъде погасен дългът към лондонската кредитна институция. А с остатъка ще се финансира инвестиционната програма на компанията за 2005 година. От подробното съобщение за общото събрание, разпратено до акционерите пък се разбира, че новият синдикиран заем на БТК е 285 млн. евро, а лихвата по него е EURIBOR плюс от 0.95 до 1.65 процента, финансиращите институции са "Банка Аустрия Кредитанщалт", "Ситибанк", "ИНГ банк" и "ЕФГ Телесис файнанс".

На 8 април акционерите най-вероятно ще одобрят новия заем. Въпросите за финансовите операции на телекома обаче тепърва ще се задават. Първият е за онези 123 млн. евро от ЕБВР в деня на разплащанията по приватизационната сделка. Говорителят на компанията Ясен Гуев каза за "БАНКЕРЪ", че не ставало въпрос за еднократен заем, а за кредитна линия. Но интересното е къде и за какво са похарчени милионите?

Единственият по-сериозен харч на вече частната БТК са 53.096 млн. евро, платени на 14 октомври 2004-а. С тях телекомът изцяло е погасил държавногарантираните си кредити, отпуснати през 1993 година. Възстановените суми са на Европейската инвестиционна банка (34.344 млн. евро), на Европейската банка за възстановяване и развитие (13.356 млн. евро) и на Световната банка (5.395 млн. евро). "С този акт се изпълнява едно от условията по приватизационната сделка между българското правителство и "Вива Венчърс" за продажба на 65% от акциите на БТК", заявиха тогава от частната компания. Пропуснато бе обаче да се спомене, че според официалните съобщения за сделката, потвърдени от транспортния министър Николай Василев, ангажиментът за погасяването на тези кредити е на купувача, а не на самия телеком. След продажбата си БТК не е обявявала процедура за доставка на ново оборудване за цифровизация на мрежата, подобряване на качеството на услугите и въвеждането на нови технологии. За сведение, в договора за продажбата е фиксирано, че през следващите пет години компанията ще инвестира задължително 400 млн. евро (и други 300 по преценка на "Вива Венчърс"). Подробно са разписани и конкретните инвестиционни ангажименти на новия собственик, и то за всяка от тези пет години. Но данни за извършени през 2004-а инвестиции няма и в сайта на самия телеком. Затова пък в него подробно се обяснява, че БТК ще е един от най-големите рекламодатели в страната. Началото на дейността в тази насока бе поставено на 9 октомври 2004 г., когато започна излъчването на първия рекламен телевизионен клип на телекома - вече като частен. Главният търговски директор на БТК Тони Робинсън отбеляза, че "за рекламната кампания са предвидени стотици хиляди евро". Извън тях са парите, платени за втория концерт на британския диджей Карл Кокс в страната ни, състоял се на 4 декември 2004 г., на който БТК бе генерален спонсор. Извън официално обявената рекламна политика са и средствата за отрупаните с гирлянди коледни елхи с височина над 10 метра, дарени от телекома на 11 български града.

Всъщност едва ли е редно, а и толкова важно, да се броят парите, отделени от националния телеком за "популяризацията" му. От значение обаче е, че след 1 април всеки от абонатите на БТК ще плаща градските си разговори с 21% по-скъпо и ще брои по 11 стотинки първоначална такса за всяко произнесено "ало".

От Комисията за регулиране на съобщенията не уточниха дали одобреното от тях поскъпване е.заради плащанията по старите кредити, включително и по споменатите 123 млн.евро,или пък заради новия заем на компанията, надхвърлящ със 150 млн. евро миналогодишните й задължения. В бранша обаче упорито се говори, че с кредита от ЕБВР на практика "Вива Венчърс" си връща част от платените за покупката на БТК 230 млн. евро. Между другото, подобна схема на плащанията и на финансиране на инвестиционните ангажименти на купувача "БАНКЕРЪ" прогнозира месеци преди приключването на сделката.

Любопитно е още какъв е бил залогът за миналогодишния заем от 123 млн. евро и каква гаранция ще бъдат предоставени сега за синдикираните 285 млн. евро. Според бивш шеф на компанията, поддържащ и в момента близки контакти с ЕБВР, залогът най-вероятно са акциите на самото дружество. От пресцентъра на БТК обаче отрекоха тази хипотеза и заявиха, че гаранциите и при двата заема са активи на телекома. Кои точно - може би и това ще се разбере, но при всички случаи кредитът от 285 млн. евро е доста сериозна сума особено като се има предвид, че за 65% от акциите на телекома "Вива Венчърс" плати 230 млн. евро.

Новините от обявата за първото общо събрание на БТК след приватизацията й не свършват само с новите й кредити. На 8 април акционерите ще обсъдят и промени в органите на управление на компанията. Те ще гласуват и други две решения: внасяне на непарична вноска в капитала на дъщерното й дружество "БТК Мобайл" и предоставяне на финансиране за дейността му. Непаричната вноска е лицензът за третия GSM-oпeратор, за която БТК плати 54.1 млн. лв. ден преди приватизацията си (на 10 юни 2004 година), както и закупеното до момента оборудване. Общото финансиране на мобилното дружество пък ще е в размер на 56.461 млн. евро.

Обстоятелството, че националният телеком сам финансира както покупката си, така и инвестиционните ангажименти на новия си собственик, не е най-голямата беда. Притесненията идват от телекомуникационните ангажименти, поети от страната ни пред Евросъюза (като достъпност на услугите и степен на цифровизация например). И по-конкретно - ще бъдат ли изпълнени те до края на 2006 година?