Интервю за в-к ПОЛИТИКА на Елена Кодинова с Вени Марковски, председател на Интернет общество - България.

Визитка:
Вени Марковски е завършил право в СУ "Св. Климент Охридски". Основател и председател е на българското Интернет-общество. В момента ръководи проект на Програмата на ООН за развитие по електронизацията на общините в Югоизточна Европа на базата на софтуер с отворен код. Съавтор е на текстове в Закона за далекосъобщенията и в главата „Компютърни престъпления“ в Наказателния кодекс. Работи по реализирането в България на проекти, свързани със сигурността на кибер-пространството. Канен е често за гост-лектор на ИТ-конференции в целия свят. Предстои му изказване на среща на Арабската лига по проблемите на Информационното общество в Кайро, Египет.

- Защо проектът за закон за електронната търговия предизвиква негативни реакции сред ИТ-общността?

- Законът е ненужен. Трябваше да се направят промени в 1-2 други закони, като например Закона за електронния документ и електронния подпис. Писането на нов, приемането му от Министерски съвет, разглеждането в комисии, гласуването на две четения, са лукс, който не бива да си позволяваме, когато пред Парламента стои много по-важната задача да промени стотици закони, за да съотвестват на европейските.

- А защо тогава е написан? - Набързото му съставяне и представяне ме кара да си мисля, че в типчния нашенски стил е имало или поръчка “отгоре”, или "едни пари за усвояване", или някой иска да се отчете пред Европейската комисия с измислена активност. Подобни закони има и в други страни, но те не са просто теоретични упражнения, а са обвързани с реални постижения. Например в Румъния след въвеждането на подобен нормативен акт всички търгове по Закона за обществените поръчки се правят он-лайн. В резултат на това стойността на офертите е паднала с около 30 %. Този факт се споменава на всяка международна конференция от румънските депутати, министри, че дори и от президента.

- Едно от нещата, които този проект претендира да решава е нежеланата търговска поща, известна още като “спам”. Само че глобите, които предвижда са символични. В САЩ например санкциите за спам са жестоки.

- Точно този закон няма да се пребори със спама. Вярно, в САЩ наскоро осъдиха спамаджия на 9 години затвор. У нас това няма да се случи никога. Ако искаме да се преборим със спама, България трябва първо да започне да участва в международните форуми, където се обсъждат тези проблеми, за да разбере проблематиката. След това трябва да види как е решен проблемът в ЕС. И не просто да изкопира съответната директива, а да помисли как да я реализира у нас.

- Предпазната мярка срещу спама, предвидена в този проект, е създаване на регистър от адреси в Комисията по регулиране на съобщенията (КРС), които не желаят да получават нежелана търговска поща. Това ще свърши ли работа?

- КРС ще има списък с електронни адреси, т.е. ще знае кой човек какъв адрес ползва. И, разбира се, ще предоставя този списък на "компетентните органи", както изисква и проекта. А и как този списък ще предпази българските потребители от спам, изпратен от САЩ, Доминиканската република или Беларус? Никак. Т.е. тук контролът си е ясен - ние да знаем какъв ти е електронният адрес, нищо че не можем да те защитим. Този регистър няма да намали ни най-малко спама, само ще създаде по-добри условия за злоупотреби.

- Какво ти дава основание да мислиш, че с този регистър ще се злоупотреби?

- Злоупотребата ще е от страна на полицията. Те ще искат да има "пряк и постоянен" достъп до "друга информация, предвидена в нормативен акт", както пише и в проекта за закон. Този “нормативен акт” ще е някоя безименна и, разбира се - секретна, наредба от типа РД 09/789 на министъра на вътрешните работи. Това не е вратичка на произвол, това е направо една гигантска порта, която стои не открехната, а широко отворена. Даже няма изобщо начин да се затвори. Да не забравяме, че през последните 3-4 години именно МВР стана носител на няколко пъти на анти-наградата "Големия брат" – т.е. като граждани имаме всички основания да не се съмняваме, че МВР ще използва този закон за цели, различни от общественополезните.

- Този регистър може ли да е просто недомислие и некомпетентност?

- Не е некомпетентност, а опит да се облече в подходяща дреха този гол закон. Регистърът и на пръв поглед чудесната идея да се предпазим от спам, ще трябва да служи като оправдание за настъпващата полицейщина. Не бива да се учудваме на това, защото хората, които популяризират следенето, са изразсли при социализма, където това беше стандарт.

- Проектът разглежда и отговорностите, които доставчиците на интернет услуги имат за съдържанието на своите сървъри. Те адекватно ли са дефинирани?

- Член 16 съдържа възможност за сериозни нарушения на човешките права. Лошото е, че както знаем от практиката, ако има възможност, МВР я използва, дори не само използва, но в последно време и създава, когато става дума за нарушаване на човешките права! Според проекта Интернет-доставчикът ще отговаря за публикуваното съдържание, ако "е знаел за противоправния характер на дейността или информацията". Как по-точно доставчиците ще знаят дали една информация е противоправна? Нека погледнем това през призмата на последните акции на полицията, насочени срещу т.нар. пиратство:
Ако аз съм Интернет-провайдерът Х. и предлагам безплатен уеб-хостинг, а вие сте потребител и качите в Интернет файл с името NigelKennedy.mp3 (музикален файл), аз мога ли да знам дали Вие имате право да разпространявате музиката на Найджъл Кенеди в Интернет? Не мога. А мога ли да знам дали изобщо този файл съдържа музика на бележития цигулар? Пак не мога. Дори да имах техническата възможност (а аз я нямам, защото в Интернет се качват стотици хиляди файлове всяка минута) да прослушам файла, как ще разбера дали е изпълнение на Кенеди или на Иван Иванов? Законът вменява на доставчиците на услуги задължения, които навсякъде по света са задължения на носителите на авторското право. В описания хипотетичен случай “Вирджиния Рекърдс” ще трябва да намери файла, да го прослуша, да си докаже пред компетентните органи, че именно тя е компанията-носител на правата и да си търси защитата им. Но аз лично случайно знам, че именно “Вирджиния Рекърдс” се занимава с Найджъл Кенеди, защото съм купил от тях над двеста диска на Найджъл Кенеди и Горан Брегович – със съответната благодарност към Саня Армутлиева и целия им екип, който публикува тези големи изпълнители.

- Но все пак трябва да има някаква клауза, която да ограничава пиратството и терорстичните сайтове?

- И тук ще отговоря с цитат от същия чл. 16, ал. 2, т. 2, според който Интернет-доставчикът отговаря за съдържанието на публикуваната информция, “ако е узнал или е бил уведомен за незаконния характер на информацията или дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й.” Единственият, който има право да информира доставчика за евентуален незаконен характер на информацията, е полицията. Само полицията може да каже "това е незаконно". Защото в противен случай доставчикът трябва да се превърне в бюро “жалби” и да наеме екип от хора, които да приемат сигналите на всякакви идиоти-графомани. Всъщност, в една по-нормална държава, единственият, който има правото да твърди, че една информация е незаконна би трябвало да бъде носителят на авторското право, който следва да защити правата си в съда. А ако се говори за тероризъм, порнография и т.н. - има си Наказателен кодекс, трябва да ги гонят по него, а не с такива ПР-акции. В България доставчиците не могат и не са длъжни да знаят кой е носител на авторските права.

- Защо? Нали има например асоциации на музикалните продуценти?

- Защото откъде-накъде един доставчик на услуги ще знае коя точно асоциация е носител на авторските права? Ако бяхме нормална държава, всички носители на авторски права щяха да си защитават интересите чрез съда, а не чрез НСБОП и нещата щяха да са ясни: който внесе държавната такса от 4 %, който ангажира адвокати, за да осъди нарушителите на авторските права, очевидно е легитимен пред съда като техен носител. Защото другото е също малко странно - например как в НСБОП са сигурни, че тези асоциации или фирми са легитимни представители на съответните автори?

- Но при тази пиратска индустрия у нас, може би трябва мерките да са по-драстични. Пък и имаше наскоро скандали за детска порнография по интернет, може да има и терористични сайтове, това също трябва да се ограничи. Как според теб трябва да стане?

- Не може и не бива държавата да се занимава с несвойствени функции. Каква организирана престъпност е да си направиш уеб сайт? От друга страна, ако на някой уеб сайт има незаконна информация, нали целта не е само тя да бъде премахната, но и някой да носи отговорност за поставянето й? Изтриването не наказва престъпника. Напротив – помага му да остане безнаказан! Престъпниците трябва да се преследват с цялата строгост на закона. Каква е строгостта да накажеш някой с глоба или да му изтриеш сайта? Ами той ще си остане престъпник, при това ненаказан. Друг е въпросът, че само съдът е този, който всъщност може да каже, че Интернет-потребителят, качил файла nigelkennedy.mp3 в Интернет е нарушил закона и е престъпник. НСБОП не е съд. Но е напълно нормално, че нашият Закон за авторското право и сродните му права е толкова услужлив към носителите на тези права.

- Какво имате предвид?

- Това, че в сегашния Закон има текстове, които са приети от Народното събрание, защото - цитирам по памет - "Майкрософт и Министерски съвет са се споразумяли за тези текстове" и на депутатите им остава само задължението да ги гласуват. Едва ли има друга модерна европейска държава, в която една частна чуждестранна компания да се "споразумява" с правителството какви текстове да има в закона. Ако някой в ЕС знаеше как Народното ни събрание работи с "Майкрософт", вече да са ни приложили предпазната клауза. Нали в нея ставаше дума за корупция? Европейският съюз налага глоба от половин милиард евро на "Майкрософт" за нелоялна конкуренция, а те се разпореждат в българския Парламент като че ли им е бащиния, а същевременно българската Комисия за защита на конкуренцията казва, че "абе, да, в ЕС "Майкрософт" извършва нелоялна конкуренция, но у нас не я извършва"... Ако бях на мястото на министър Кунева или министър Паси, щях да се поинтересувам поради какви причини България работи срещу общоевропейската политика.

- Къде и кой е казал, че са се споразумели с Майкрософт?

- Този цитат е от официален отговор от вносителите на законопроекта, по време на заседание на Парламентарната комисия по култура, която разглеждаше поредните промени в Законът за авторското право и сродните му права. Аз бях поканен като експерт от председателя на комисията, има и стенограма. Впрочем, на заседанието имаше още поне 20 външни човека, включително и лобистите на "Майкрософт". Очевидно е, че с такива текстове се обслужват интересите на една малка група от хора, които не могат да защитят правата си по нормалния начин, а искат държавата да им върши работата, с цялата строгост на НСБОП. При нас нещата са поставени с главата надолу. Полицията трябва да се бори с организираната престъпност - напр. продажбата на дискове. Вместо това, тя се бори с уеб-сървърите. И работи на принципа на Сталин: "Има безплатен уеб сайт - има проблем; няма безплатен уеб сайт - няма проблем". В същото време на пл. “Славейков” може да си купиш каквато музика, филми или софтуер искаш. И ги гонят само от общината за неплатени тротоарни такси.

- Какви други проблеми виждаш в законопроекта?

- Законът вменява на доставчиците и функцията да следят какво правят потребителите в Интернет. В чл. 16, ал. 3 се казва: “По искане на компетентен държавен орган... доставчикът е длъжен да предостави всяка информация относно получателя на услугата и дейността му.” По какъв друг начин, освен с повсеместно следене, ще може доставчикът на услуга да предостави "всяка" информация относно дейността на получателя на услугата? Българското МВР отдавна мечтае да може да следи всеки гражданин, по всяко време. Лошото е, че в обществото като че ли липсва разбиране за опасността, която подобна полицейщина води след себе си. Може би е време да се каже, че следенето и подслушването от времето на социализма ще ни се види като детска игра на развален телефон на фона на днешните искания на МВР. Нека погледнем и по друг начин: ако законът искаше да се преустанови изпращането на спам (а не засилването на полицейщината и узаконяването на непрекъснатото подслушване), тогава защо налага такива смешни глоби в административно-наказателните разпоредби? Ако някой изпраща спам, ще бъде наказван с 250 лв? Свободата на българските граждани в Интернет е оценена на 250 до 1500 лв! И заради тази смешна глоба, се предлага нов закон, който отваря вратите за масовия полицейски произвол, тоталното следене на всяко ваше движение и действие. Разбираемо е, че политиците, които искат подобен контрол, ще кажат нещо от сорта "Ами трябва да ги следим, как иначе ще хващаме лошите!" или "Ние ги хващаме, но от съдът ги пускат". А истината е, че този контрол ще се използва не срещу лошите, а в тяхна полза. МВР ще гони невинните, а от виновните ще взима подкупи.