Автор: Кристина Христова


Златко Златев е един от създателите, а Георги Стойчев - сътрудник в Асоциация "Анти детска порнография". Асоциацията е създадена през юни месец 2003 година и е първата реално действаща организация от подобен род. Нейната цел е да обедини усилията на българските порно сайтове, службите на реда и всички, които са против разпространението на детска порнография в Интернет. На практика в България това е организацията, която предприема най-успешни действия срещу разпространението на детска порнография в Интернет. От създаването си досега асоциацията е успяла да свали над 30 сайта с подобно съдържание.

---

В: Как възникна идеята за създаване на Асоциация "Анти детска порнография" в Интернет (България)?

Златко Златев: Нуждата от създаването на такава асоциация се появява още от самото прокарване на Интернет в България. Защо ли? Както има нужда от организации за защита на авторските права (БАИТ например), така има нужда и от такива, насочени срещу разпространението на детската порнография в Интернет. Възможността за самото създаване дойде от факта, че сайтът Български секс страници се разви и доби популярност, а на базата на тази популярност си позволихме да създадем Асоциацията. Освен това благодарение на вече създадените ни контактите с Интернет провайдърите (предлагащи безплатен хостинг) можеше да си позволим дейности, като сваляне на даден сайт в който има детска порнография.

Но ако например беше създадена само Асоциация срещу детската порнография без да има основа, на която да стъпи, определено постигнатите резултати щяха да бъдат по-ниски. Нямаше да има потребители, които да знаят за нея и да подават рапорти, а съответно нямаше да има такъв ефект.

В: В какво точно се състои дейността Ви?

Зл.З. : Основно в получаване на рапорти за сайтове с детска порнография. На сайта на Асоциацията има форма, в която се попълват: адреса (url) на сайта съдържащ детска порнография, типа на материала (видео, снимки и текст), възрастова граница на участниците. Предвидили сме и поле за името на подателя (за евентуални допълнителни контакти), но въпреки че всичко е с гарантирана анонимност, хората в повечето случаи предпочитат да не посочват имената си.

В: Вашата работа само български сайтове ли засяга?

Зл.З. : Да, Асоциацията е насочена към българското Интернет пространство. Но това не ни пречи да работим и с международни организации. Ако получим рапорт за чуждестранен сайт го препращаме на организация, която действа в съответната страна. Например сътрудничили сме си с международната организация ИКРА, чиято е и формата за рапортите. Георги Стойчев: Освен това става въпрос за обработката на голямо количество информация и не бихме могли да се разпростираме извън границите на страната. Затова тук се залага най-вече и на контактите, които организацията има с българските провайдери. Не е достатъчно само да се констатира, че има сайт с детска порнография, важното е той да бъде свален бързо. В повечето случаи провайдерите ни съдействат.

В: А какво правите ако провайдерите не проявят разбиране и не Ви съдействат за свалянето на сайт, съдържащ детска порнография?

Зл.З.: Не, не става дума за липса на разбиране, а по-скоро за липса на свободни човешки ресурси, които да се заемат със свалянето на сайта. Ако случаят е такъв изпращаме още няколко писма към провайдъра, евентуално търсим съдействие и от медиите, а когато се стигне до там вече провайдерите свалят сайта. Всичко това вършим на приятелски начала, като кажем на провайдера тук имаш снимки с детска порнография и той ги сваля.

В: С какви проблеми се сблъсква асоциацията в дейността си срещу детската порнография?

Зл.З. : Основният проблем е, че след като успеем да свалим даден сайт, оттам нататък не се търси отговорност на човека, който го е създал. Ние нямаме права, каквито има администраторите на даден провайдер, т.е. не можем да засечем IP адреса от където идват снимките, а те имат тази възможност. Така например колегите от Bol.bg през 2001 година засякоха създателя на сайт с детска порнография по IP адреса на компютъра му.

В: А не би ли трябвало в такъв случай информацията да се предава на НСБОП?

Г.С.: НСБОП трябва да изиска тази информация от провайдерите. Нито един провайдер няма сам да предложи такава информация, тъй като това би се отразило зле на имиджа му. Тук вече опираме до сериозно ангажиране от страна на властта, което няма смисъл да коментираме.

В: Според мен би трябвало да е точно обратното. Имам предвид, че ако някой провайдер сътрудничи за разкриването на източник на детска порнография това ще бъде положително за неговия имидж.

Г.С : Донякъде сте прави, но провайдерите не смятат така. Никой не иска да се разбира, че при него е бил хостван сайт с детска порнография.

Зл. З: Да, това е основният проблем при работата на асоциацията. Иначе досега сме успели да свалим над 30 сайта с детска порнография.

В: Значи получавате много сигнали така ли?

Зл. З: Бумът беше по-скоро в началото когато за една седмица бяха свалени 15 сайта. Сега вече по-рядко получаваме сигнали, примерно седмично по един рапорт. Не винаги обаче става дума за детска порнография и затова не винаги следват действия за сваляне на сайта. Ние проверяваме внимателно снимките, тъй като има ясни критерии за детска порнография. Водим си статистики какво са съдържали свалените сайтове. На практика много от снимките, които се публикуват в български сайтове са едни и същи. Те се взимат в повечето случаи от руски или азиатски сайтове и се разпространяват многократно след това. Всъщност не се изискват кой знае какви умения за направата на такива сайтове. В повечето случай дори снимките се виждат само като линкове.

В момента действаме по поредния случай за сваляне на страница с такова съдържание. В конкретния случай става дума за около 100 снимки на деца от около 5 до 15 годишна възраст, основно азиатци и от руските републики. Част от снимките са сваляни от дискове с такова съдържание. Между другото прави впечатление, че сайтът е 2001 година и досега още не е свален.

В: А каква е според Вас целта на създателите на такива сайтове в България? Могат ли да печелят от тях?

Г.С. : В повечето случаи в България става дума за болни мозъци. В международен план естествено от това се печели, например от продажба на филми. Но в България обаче още нямаме регистрирани такива случаи.

В: Имате предвид, че в България детската порнография в Интернет не е навлязла като индустрия?

Г.С. : Да, за щастие. Тя се развива най-вече в бившите страни от Съветския съюз, където властта не се противопоставя по никакъв начин на този тип дейност, а и самите закони са лошо написани и не позволяват активни действия. Там детската порнография се е превърнала наистина в индустрия!

Зл.З. : Между другото в България има закон срещу детската порнография още от 1982 година.

В: Хората, които изпращат рапортите за сайтове с детска порнография са потребители на Българските секс страници, така ли?

Зл.З. : Да, в голямата си част. Това са хора, които по някакъв начин са попаднали на такива сайтове и веднага сигнализират за наличието им.

В: Имате ли представа дали деца са попадали на такива сайтове с детска порнография, които биха могли да им повлияят много разстройващо?

Зл.З. : Не, по-скоро проблемът си остава в това, че големите "деца" могат да видят такива сайтове. Попадането на такъв сайт не е лесно за децата.

Г.С. : Въпросът е не толкова, че има деца могат да попаднат на такъв сайт, а защото с гледането се стимулира тази индустрия. След като има потребители, които гледат ще има и постоянно снимане на такива филми.

В: Какво трябва да се направи според Вас като държавна политика, за да се пресече детската порнография в Интернет в България ?

Г.С. : Единственото, което трябва да се направи в момента е, че трябва по-сериозно да се погледне на този проблем. Много често на него се гледа като на нещо второстепенно, след като няма пролята кръв един вид няма и проблем. Защо трябва да чакаме нещо да се случи, за да се действа?

От друга страна наистина в България проблемът не е толкова наболял, тъй като тук не се произвеждат такива снимки. Така, че засега една стриктна организация е достатъчна, за да не се разрасне проблемът и в България.

Зл.З. : Между другото Асоциация "Анти детска порнография" засега успява да ограничава проблема!

---

Интервюто е част от рубриката "Безопасен Интернет", която стартира с европейската кампания за сигурността на децата в Интернет. Материалите в рубриката "Безопасен Интернет" излизат всеки петък.

Материал от вестник "Дневник"