Andrew Brown
Tuesday January 11, 2005
The Guardian

Бил Гейтс е един интелигентен човек, направил много добрини. И когато се оказва “хванат в крачка”, това трябва да засегне всеки от нас. Миналата седмица той нарече опонентите на Американския закон за интелектуалната собственост “комунистическо” движение, той насърчи една заблуда, която може икономически да изтощи целия свят.

Той каза: ”Днес световните икономики имат повече вяра в интелектуалната собственост от когато и да било. Комунистите са по-малко днес, от когато и да било. Но днес съществува един нов, модерен, вид комунисти, които искат да се отърват от поощрителния стимул за музиканти, филмови творци и програмисти под най-различен облик. Тези комунисти не смятат, че такъв стимул за творчество трябва да съществува”.

Аргументът на Гейтс срещу така наречените „комунисти” като цяло изниква съвсем на място, но придобитите от него неговите имуществени права го съблазняват да насочи този аргумент в неправилна посока. Това би било все едно шерифът на Нотингам да обяви, че е изключително важно всяка собственост да бъде защитена от престъпници – и за това той ще прибере всичко, което би могло да бъде откраднато и ще го заключи на сигурно място в своя замък.

Нека започнем с добрата част от изказването на Бил Гейтс – истина е, че интелектуалната собственост има важно значение и авторските права носят полза на цялото общество – както казва той – и те трябва да се прилагат. Пазарът е много ефективен начин за създаване на добър софтуер, и ако той трябва да работи, тогава правилата трябва да се налагат, а авторският софтуер трябва да бъде защитен не само от закона, но и с ефикасни политики. Копирането без изричното разрешение изглежда като престъпление без жертва, но погледнато в перспектива, жертви сме всички ние.

Това не е само довод който по право позволява на автора да получи справедливо възнаграждение за своя труд. В крайна сметка става въпрос за ефикасност и обществена полза. Авторските права правят възможно функционирането на пазара за нематериални продукти, което означава, че по-голямо количество ще бъде реализирано и това ще бъде от полза за всички.

Пазарите обаче не са единствената цел, заради която се произвежда софтуер. Огромно количество книги например, са написани с любов, без ни най-малка идея за печалба. Едва ли Шекспир щеше да създаде повече произведения, ако беше очаквал да получи тлъсти хонорари. Дори и днес, значителна част от най-използвания и нужен софтуер се създава и разпространява свободно. Всеки път, когато достъпнем Интернет или потърсим нещо в Google, разчитаме на някакъв софтуер на другия край на връзката, който също както и Linux е свободен за използване или копиране от всички.

Това предизвиква болезнен спазъм в изградения от Майкрософт монополизъм и обяснява омразата на Бил Гейтс към свободния софтуер. Акои офиспакетът OpenOffice, който е базиран на свободен софтуер с отворен код, достигне популярността на предлагания от него офис пакет (MS Office),това ще маправи болката на Гейтс още по-голяма. Ако Майкрософт загуби своите 69% печалба върху офис пакета си, това съвсем няма да е комунизъм, още по-малко анархия. Разпространяването на свободен софтуер също е защитено от Закона за авторските права в същата степен, в която е защитен и комерсиалният софтуер – авторското право в този случай обезпечава, че кодът на продукта, който е предоставен свободно, няма да бъде взет и използван като частна собственост. Всъщност най-важните части от свободния софтуер са писани именно от програмисти, работещи за големите компании – например почти целия OpenOffice е написан от хората на Sun. Това олицетворява световния капитализъм от най-гадната му страна, но също така показва и неговата находчивост.

Истинският проблем с монополизма на Майкрософт се състои в това, че дори те не могат да се конкурират със собствените си продукти – потребителите нямат сметка да купуват нови продукти, при положение, че старите си работят добре. Могат да минат години, преди да се реализира продукт, който веднага да подтикне потребителите към решение за актуализиране на софтуера. Това е една много незавидна ситуация, но в крайна сметка – това е капитализмът.

Не съществува механизъм, който да поддържа печелившите позиции на компаниите, само защото те са били печеливши в миналото. Това е проблем на цялата софтуерна индустрия, но решението, които Гейтс адмирира е вредно за всички нас. Очевидно целта е да се накарат правителствата да попълнят дупката от липсващия закон и да осигурят на Майкрософт и другите големи компании вечно добруване, за сметка на всяка една малка, нова, навлизаща фирма-производител. Софтуерът да бъде защитен не само с авторски права, но и с патенти. Това е също толкова безсмислено, колкото и да се патентоват вицове.

Софтуерът се създава благодарение на нечии идеи. Претендирането за приход от някои фундаментални идеи изглежда като лесен начин за докопване до безкрайно богатство: ВТ направиха опит да патентоват натискането на хипервръзка в Интернет; Майкрософт имат заявени 1500 патента, някои от тях също толкова нелепи. И ако подобен патент беше одобрен или приложен, това би задушило всякакви иновации и би обезмислило полезното действие на авторското право.

Авторските права позволяват на авторите да се облагодетелстват от своя труд, но софтуерните лицензи позволяват на някои компании с големи юридически отдели да се облагодетелстват от труда на всички други. За момента това безразсъдство е спряно пред вратите на Европа. Опитът да се признаят софтуерните патенти в ЕС беше прекъснат миналия месец от наложеното от полското правителство вето, което е един прекрасен пример как бивша комунистическа страна разбира какво е търсене при пазарния капитализъм по-добре от най-богатите световни примери за такъв.

talk.workunlimited.co.uk/online/comment/story/0,12449,1387575,00.html