Докато гледах новините по mobuzzTV, вниманието ми беше привлечено отразеният в емисията инцидент.

Преди няколко седмици, корейските блогъри са отделили един ден за дискутиране на поведението на млада жена, която е отказала да почисти нечистотиите на кучето си от пода на мотрисата в метрото.

Според Japundit “всичко е започнало във влак на метрото, когато кучето на едно момиче изцапало пода на мотрисата. Когато в крайна сметка седящите в близост възрастни хора са я помолили да почисти, тя грубо е отказала. Един от пътниците е заснел с камерата на мобилния си телефон случката и е публикувал снимката на популярен уеб сайт. Следствие на което започва национален “лов на вещици”.

Само за няколко часа на младата жена и бива лепнат етикета gae-ttong-nyue ( момичето на кучешкото лайно) и нейната снимка е била разпространена практически навсякъде.

За няколко дни нейната самоличност и минало са били разкрити. Молбата за повече информация относно нейните родители и роднини постепенно е дала резулатт, като хората са започнали да я разпознават, първо разпознавайки кучето, или чантата, която е носела, както и по часовника, лични вещи които се виждат съвсем ясно на оригиналната снимка.

Инцидентът “момичето с кучешките екскременти” привлече през последния един месец вниманието на запалените по Интернета в Корея, след което даде сериозен повод за размисъл и на Американските блогъри.

Според English Donga в публикуваната във Washington Post информация по темата на 7 юли се казва:”тази случка и последвалите я събития е забележителен приемер за силата на Интернет и за това какви са изгледите някой да бъде поставен на тясно”.

Джонатан Крим, който е написал статията заяви “В дискусия с хората относно тази история и в коментари, които прочетох в няколко блога, открих доста интересно съвпадение. Повечето хора приемат Интернет като нов действащ социален сила, но са съгласни да потърсят онава място, в което този вид социална сила не минава определени граници.”

Членовете на онлайн дискусинните групи са обсъждали както всяка дребна подробност от жовота на тази жена, така и дали масовите потребители на Интернет услугите в реално време не отиват твърде далече в действията си. Инцидентът успя да се превърне в новина от национално значение за Южна Корея и дори е била обект на прoповедта по време на неделната служба в Корейските църкви в щата Вашингтон.

В крайна сметка унижената публично и с опетнена репутация жената, е напуснала университета, в който е учила, както разказва по нататък репортажа.

Случаят на момичето с кучето “включва норми на поведение, според които повечето хора биха се съгласили да почистят след кучетата си” написа Даниел Солове, професор по право във Вашингтонският университет, който специализира по въпросите на личната неприкосновеност в блоговете. “Но все пак наличието на запис доказващ нарушението на дадена обществена норма, извежда санкциите до съвсем ново ниво,което позволява на блогърите да се държат като кибер-отряд за преследване на нарушителите, като ги жигосват с цифрови алени букви” каза в допълнение професора.

От Columbia Journalism Review написаха “Забелязваме, че блоговете, тези уеб базирани дневници действат като медии или като политически кучета пазачи, но без да са толкова агресивни, колкото са отделните нарушители на социалните норми. Така че това изглежда е задължитела стъпка.”

Несъмнено възходът на гражданската кибер-полиция, подобна на тази, която проследи и засрами безпомощната Корейка ще се развива с множество последствия. Всеки опит за контрол над тези линчове в интернет може да се окаже също толкова труден колкото да се опази света от кучешките нечистотии.

Материалът е препечатан:
www.textually.org/picturephoning/archives/2005/07/009078.htm