Росен БОСЕВ*

Има лоши новини, които се разпространяват бързо. Има също така и лоши новини, които се прикриват с надеждата, че реакцията на обществото ще бъде притъпена благодарение на „този велик лечител времето“ и че когато вестта все пак се разчуе, лошото ще е вече сторено, а виновните ще са вече извън прожекторите.

Историята със закупуването на софтуерни лицензи за държавната администрация и дългосрочното обвързване с „Майкрософт“, което от своя страна принуждава и данъкоплатците да използват продукти на въпросната компания, за съжаление се разви по втората схема. На заседание на Народното събрание от 16 септември 2005 г. министър Николай Василев в отговор на въпрос, зададен от депутата Иван Иванов, призна, че договорът за за закупуване на софтуерни лицензи от „Майкрософт“ за срок от три години (изтекъл през април 2005 г.) е бил подновен от бившия министър Димитър Калчев още на 3 септември 2004 г. в условията на пълна непрозрачност. Василев разясни още, че договорът влиза в сила от средата на 2005 г. за срок от още три години. Наетите лицензи са 48 000 на брой на обща стойност с ДДС от 27 475 200 долара - цена, която е много по-висока от тази, при която бе сключен предходният контракт.

Депутатът от ДСБ Иван Иванов определя сделката като смразяваща. Не само заради липсата на прозрачност, скандалната цена на самите лицензи или окончателното ангажиране на държавната администрация с формата наложен от „Майкрософт“, но и поради факта, че през май 2005, дори самият Калчев каза: „Най-добре следващото правителство да вземе решение по отношение на по-нататъшното продължаване или непродължаване на *софтуера* (договора)...“ Явно забравил какво е подписал девет месеца по-рано...

И в този случай практиката да не се провежда процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП) е била запазена. „Договорът е напълно законосъобразен“, коментираха от „Майкрософт“. Обяснението на Калчев (използвано и от неговия наследник - Николай Василев) е, че носителят на авторското право бил винаги една и съща фирма, т.е. „Майкрософт“, и затова нямало смисъл да се обявява търг, тъй като едва ли някой друг освен „Майкрософт“ ще предложи най-добрите условия.

Не е тайна, че ако министърът се беше обадил и поискал въпросните лицензи който и да е дистрибутор на „Майкрософт“ със сигурност щеше да получи значително по-добра оферта.

Ако сравним двата договора, освен цената, която, правителството заплаща, прави впечатление и друг факт - броят на закупените лицензи за три години нараства от 30 000 на 48 000 бройки. Според Вени Марковски, председател на „Инернет Общество“ възможните хипотези са три. Първата е, че ИТ специалистите от съответните министерства са пускали търгове за компютри, без да се изисква на тях да има инсталиран Windows. Втората, че държавата е ползвала през тези три години операционната система на „Майкрософт“ незаконно на 18 000 поста. Най-вероятната хипотеза според Марковски, е, че, когато са обявявани търгове по ЗОП, компютрите, които са доставяни на администрацията, са с предварително инсталиран Windows на тях, но въпреки това за тях е нает лиценз.

Депутатът Иван Иванов допуска още една възможност, а именно, че Димитър Калчев в длъжността си на министър на държавната администрация е подписал тайно друг договор с „Майкрософт“. Дали това е така и при какви условия, кога и как е станала вероятният анекс можем само да гадаем. Сега всичко е в ръцете на Николай Василев. Според запознати министърът не е убеден, че договорът е наистина полезен за България, че разбира всичките негативи, които следват, и че ще се опита да влезе в контакт с представителите на „Майкрософт“ в България, за да обсъди възможното преразглеждане на сделката. „Не виждаме какво има за коментар към този момент“, казаха от „Майкрософт“ по въпроса.

Днес и без това значително закъснялото електронно правителство продължава да бъде изграждано посредством софтуер със затворен код, то това ще затвори вратите за в бъдеще и тогава държавата ще бъде обречена завинаги на световния монополист. А за това дали съществува алтернатива на комерсиалния софтуер в структурите на администрацията спор няма. Изборът, на който все повече държави се спират днес, са програмните продукти с отворен код. За такива приложения лицензни такси не са необходими. Заплаща се единствено за поддръжката на системата. Това е решение, което със сигурност ще излезе по-евтино на държавата. То в някаква степен ще спомогне и за предотвратяването на изтичането на квалифицирана работна ръка в чужбина, защото за неговото поддържане ще бъдат ангажирани български системни администратори. А също така българските данъкоплатци ще могат да избират дали да ползват продукти на „Майкрософт“ или не, когато искат да се възползват от е-услугите на българската държава.

_______
* Материалът е отпечатан във в-к "Капитал". Препепчатваме го поради фундаменталното му значение за свободния софтуер и за далаверите на старите министри. Пожелаваме на новите да не следват примера им!