Лорънс Лесиг, преподавател по право в Станфордския университет, пред „Капитал“


-----------------------------------
Лорънс Лесиг е професор по право в Stanford Law School и един от най-големите експерти по защита на интелектуалната собственост в информационното общество. Може би по-съществено за световната история, Лесиг е главно действащо лице в серия от важни битки срещу използването на правни мерки и технологични средства за ограничаване на свободата онлайн. На 43 години той има зад гърба си три книги, направили го популярен по цял свят. В последната - „Свободна култура“ (първото нещо, което ще получите от Google за free culture), Лесиг излага тезата си, че корпоративният сектор използва авторските права като средство за ограничаване креативността на интернет жителите. В духа на това, което се проповядва в нея, книгата е безплатно достъпна онлайн.Юристът участва в прословутото съдебно дело „Елдред срещу Ашкрофт“. Защитаваният от Лесиг собственик на интернет сайт протестира срещу т.нар. Sonny Bono Act, удължил с 20 години срока, за който се запазват авторски права в САЩ. Документът е наричан още Закон за защита на Мики Маус, защото е приет под натиска на „Уолт Дисни“, които по онова време са на път да изгубят правата си върху известната мишка. Лесиг взема участие в антитръстовите дела срещу „Майкрософт“ (както може да се предположи, на страната на обвинението), както и в защитата на платформите за обмен на файлове между потребители (т.нар. peer-to-peer), активно преследвани в последно време от филмовата и звукозаписната индустрия. Професор Лесиг е и основоположник на Creative Commons - организация, създала лицензи за автори, които искат да дадат на света свободен достъп до творбите си. Професорът е женен и има дете на година и половина, което наглежда през уебкамера по време на честите си пътувания по света. Лаптопът на Лесиг е Macintosh.
-----------------------------------

Вие сте участник в няколко от големите битки за по-свободен интернет - срещу ограниченията на авторските права, срещу монополите, за P2P мрежите... На кой фронт ще се води следващото сериозно сражение?

- Що се отнася до монополите, очаква се много голяма битка, когато Microsoft започне да използва патентите си, за да се справи с конкурентите на операционната си система, по-конкретно GNU Linux. Ще има съдебна война, резултатът от която трудно може да се предвиди. В контекста на свободната култура най-важно е да продължим борбата, която водим сега. Целта ни е да накараме хората да разберат колко много е заложено на карта, как все по-голяма част от културата ни става нечия собственост и правото да я споделяш и да създаваш нови неща на нейна основа зависи от разрешението на собственика и. След като направим това, ще можем да убедим някои ключови фигури политици по света да предложат реформи, с които да променим системата.

Кои са най-големите заплахи за развитието на интернет днес?

- Интернет си има свои проблеми, които трябва да разреши. Въпросите на сигурността, нежеланата поща - спам... Справянето с тях изисква много добро взаимодействие между правната регулация и управлението на мрежата. Това налага законодателите да мислят повече за технологии, а хората в технологичния сектор - повече за регулация. Засега обаче IT браншът няма желание да мисли за политика, а политиците не знаят как да мислят за технологии.

Как трябва да се регулира глобалната мрежа? Каква трябва да е ролята на организации, като ICANN например?

- Винаги съм поддържал тезата, че ICANN трябва да има минимална роля. Според мен основната задача на асоциацията не е да създава политика за регулация, а да осигурява добро функциониране на техническите стандарти. Използвайки познанията си в областта на технологиите, ICANN биха могли да се грижат активно за разрешаването на проблемите на интернет. Защото точно сега се водят едни много сериозни дебати - трябва ли мрежата да продължи да съществува в този си вид, с днешната отворена архитектура. И съвсем не са малко онези - и в правителствения, и в корпоративния сектор, които биха искали отвореният интернет да си отиде. Като причини за това се посочват провалите в сигурността, спамът - и те дават чудесно основание да се иска връщане към затворената мрежова архитектура, използвана в телеком сектора, откакто той съществува.

Какво може да бъде направено в страна като България за запазване на свободната култура?

- Мисля, че първо и преди всичко България трябва да продължи да участва в разпространението на култура по интернет. Научих, докато бях тук, за чудесните малки обществени центрове, които са били важна част от историята на страната - читалищата. И тези центрове са произвеждали култура - много интересна и напълно недостъпна за останалия свят. Ако те създаваха култура, разпространявана по интернет с лиценз, позволяващ да бъде споделяна и променяна от други... това би било чудесна демонстрация на всичко, което свободната култура трябва да представлява.

Как бихте коментирал една хипотетична ситуация, при която властите в дадена страна решават да спрат разпространението на нелегално съдържание, като ограничат размера на файловете, които потребителите могат да качват свободно в мрежата, до 3МB?

- Toва е ужасно решение на проблема. Истинското развитие и ценността на интернет ще дойдат, когато видеосъдържанието стане универсално достъпно. А видеоматериалите са големи по размер. Хората искат да снимат - семейството си, приятели, политически филми, лекции, речи... Всички тези форми, които желанието да създаваш взема, трябва да са достъпни онлайн. А с едно ограничение от три мегабайта на практика казваш: професионалните телевизии могат да се занимават с видео, обикновените потребители - само с текст. Разбира се, не подкрепям хората, които нарушават авторски права. Това не е причина обаче да се вземат екстремни, глупави мерки - не може да се справяме с престъпниците, като отнемем свободите на всички останали. По сървърите се качва нелегално съдържание - заведете дела срещу тези, които го правят. Осъдете ги бързо и ефективно. Но не затваряйте интернет само защото хората нарушават закона онлайн.

Какво е бъдещето на децентрализираните платформи за обмен на файлове (P2P) и защо те са толкова важни за свободната култура?

- Има нещо, което хората не разбират - важността на Р2Р технологията не е в това, че тя позволява нарушаването на авторски права. Същественото е друго - тази архитектура драматично намалява разходите по разпространение на съдържание. Ако качите филм някъде в интернет, всеки път, когато някой използва традиционния клиент - сървър модел, за да изтегли файла, цената на трафика е за ваша сметка. Когато файлът е голям, а желаещите да го получат - много, това излиза твърде скъпо. Излиза, че ако създадете филм, направите го достъпен онлайн и той стане много популярен - ще фалирате. P2P мрежите, от друга страна, разпределят цената на трафика между много хора. По наши изчисления, базирани на работата на BitTorrent, така разходите по разпространението могат да паднат до 0.5% от тези при традиционния модел. Това дава писта за дистрибуцията на некомерсиално, алтернативно съдържание онлайн.

Като известен представител на блог културата как виждате бъдещото и позициониране в интернет пространството?

- Мисля, че аматьорският журнализъм ще играе изключително важна роля в бъдеще. Аматьорски в случая е в олимпийския смисъл на думата - значи, че на хората не се плаща за това, което правят. Премахването на връзката между писането и заплащането е много важно - като коректив за самия журнализъм. Ако в САЩ нямахме журналисти аматьори, които не се интересуват дали рейтингът им се покачва или пада, дали няма да бъдат уволнени, ако кажат нещо погрешно, свободното ни слово щеше да бъде много ограничено.

Когато говорителят на мнозинството в сената Трент Лот произнесе реч, в която хвалеше сенатор, известен с расистките си убеждения, традиционните медии подминаха това като случайност. Блогърите обаче прегледаха всички по-ранни речи на Лот и откриха, че той редовно подкрепя расизма, срещу който твърди, че се бори. Чак след това медиите повдигнаха въпроса отново и Трент Лот бе принуден да подаде оставка.

Воденето на уебблог се превръща и във важен израз на гражданско самосъзнание. Благодарение на медиите политиката по света се е превърнала в нещо, което ти се съобщава, вместо да е нещо, което дискутираш. Стоиш си вкъщи, гледаш телевизия, четеш брошури... Но ако трябва да изложиш мнение, да го обясниш и защитиш - както правиш в уебблога си - този процес те променя. Започваш да мислиш критично. Ако питате мен - всеки трябва да има блог.

В много от лекциите си споменавате, че свободният софтуер ще спечели битката срещу затворения код. Все още ли мислите така и кога можем да очакваме тази победа?

- Не смятам, че на света трябва да съществува само свободен софтуер - за някои проекти може би е необходим затворен код. На други места обаче (особено при платформите) софтуерът определено трябва да е отворен.

Най-важният проект на свободния софтуер според мен е операционната система GNU Linux. Ако софтуерните патенти не успеят да попречат на този процес, GNU Linux ще стане доминираща в световен мащаб. Най-съществената причина да мисля така е компютърният пазар. Истинският растеж на него ще дойде със следващия милиард продадени компютри. Те ще отидат при китайци, азиатци, индийци и други хора от развиващите се страни. Потребителите там просто не могат да си позволят операционна система на цена сто долара. За да си го купят, целият компютър трябва да струва стотина долара. Единственият начин това да стане е с използване на свободен софтуер.

Как интернет архитектурата ще се превърне в опасност за свободната култура?

- В последно време има тенденция да се създават технологии, предпазващи дигиталното съдържание от нелегална употреба - така нареченият DRM (Digital Rights Managemen) софтуер. Той дава на собственика на съдържанието възможност да определя как точно то да се използва - колко пъти можем да го четем, можем ли да го копираме, да го смесваме с нещо друго, да го архивираме... Всички тези свободи, които интернет оригинално дава, вече не са гарантирани, а зависят от технологията - ще ти позволи ли тя да ги упражниш. Ако това стане основният начин за достъп до култура, ако тя бъде обвита в целия този контрол, това до голяма степен ще унищожи потенциала на интернет да бъде използван креативно.

Интервюто взе Катерина Огнянова
www.capital.bg/show/index.php?broi=2005-20&page=44-20-1&rubr=tech