Декларацията за Свободата на медиите, създадена от “Репортери без граници” и представители на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа ) дава възможност за решаване на основни въпроси възникващи при опит за регулиране на различни дейности онлайн. Тя засяга въпроси като: Може ли да бъде филтрирано съдържанието на виртуалното пространство? Какви отговорности трябва да носят Интернет доставчиците? До къде е стигнало развитието на националните правораздаватели системи?

От “Репортери без граници” смятат, че шестте препоръки засягат не само държавите на Европейският континент, но и всички останали страни по света. Те изразяват надежда, че ще провокират дискусия още преди провеждането на световната среща на високо равнище на информационното общество (WSIS).

Пълният текст на декларацията гласи:

1.Който и да е закон, свързан по някакъв начин с информацията в Интернет, трябва да се уповава на правото за свободено изразяване, както е дефинирано в член 19 на Всеобщата декларация за човешки права на ООН.

2.В едно демократично и свободно общество от гражданите зависи как и до каква точно информация да имат достъп в Интернет. Поставянето на филтри или класифицирането на информацията от стара на властите е неприемливо. Филтрите може да се инсталират само по желание на самите потребители. Всяко действие по отношение филтриране на информацията на национално или местно ниво е в противоречие с принципите за свободата на информацията.

3. Всяко изискване от властите за регистрация в уеб-сайтовете е неприемлива. За разлика от лиценза за излъчване на националните медии, като национално радио или респективно телевизия, Интернет като инфрастуктура с неограничен потенциал, не може да оправдае официално дадените му лицензи. От друга страна, задължителната регистрация за публикуване в мрежата, може да ограничи свободния обмен на идеи, мнения и информация.

4.Интернет- доставчиците не трябва да се държат отговорни за съдържанието на поддържаните от тях сайтове, освен ако тези, които осигуряват поддръжката, откажат да се подчинят на съдебно разпореждане. Решението дали един уебсайт е законен или не може да бъде взето само от съда, не от доставчика на услугата. Завеждането на такива съдебни дела трябва да гарантират прозрачност, отговорност и и правото да се подават искове в съда.

5. Цялото съдържание в Интернет, трябва да е починено на законите на страната от която дадена информация произлиза ( “правило на качващия информация”), а не да се подчинява на законодателството на държавата откъдето бива теглена същата тази информация.

6. Интернет съвместява различните типове медии и дава възможности за развитие на нови методи в публикуването на информация, като уеб базираните дневници или т.нар. блогове. Хората използващи Интернет за писане и онлайн журналистите трябва да бъдат защититени с помощта на основният принцип за свободата на изразяване и допълващите го права, а именно: за анонимност, неприкосновеност и защита на източниците на информация.



Българското “Интернет общество” подкрепя инициативата на “Репортери без граници” и потвърждава, че тя е в унисон с позицията, която авторитетната българска организация бе заела още преди години, след приемането на Европейската декларация за свободата на комуникациите в Интернет.

www.rsf.org/article.php3?id_article=14136