| |
Ексклузивно: жалбата срещу БТК за високоскоростния достъп до Интернет (27-6-2005)
В portal.bg получихме пресс - съобщението на СЕК, което публикуваме изцяло.
СЕК сезира КЗК за злоупотреба на БТК с господстващо положение
Сдружението на конкурентните оператори алармира за буксуващата либерализация на достъпа до масовите потребители
София, 24 юни 2005 г. - Сдружението за електронни комуникации (СЕК) внесе жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу условията за достъп до абонатната мрежа (т.нар. последна миля) на Българска телекомуникационна компания АД (БТК). Конкурентните оператори виждат злоупотреба с господстващо положение, която се изразява в ценовата преса и дискриминационните условия наложени от фактическия монополист. В резултат, шест месеца след влизане в сила на законовото задължение за БТК да предостави достъп до последната миля на конкурентните оператори няма нито един чифт, предоставен на конкурентен оператор, въпреки уверенията на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), че това ще се случи преди 1 март.
Ценовата преса върху конкурентните оператори се изразява в това, че крайните потребители получават от БТК значително по-ниски цени от конкурентните оператори, което е в разрез с основния принцип на равнопоставеност, посочен в Закона за далекосъобщенията. За пример, месечният абонамент за домашен телефон на БТК е 10,50 лв., а конкурентният оператор следва да плати на БТК 26 лв. за същия чифт.
С ценовата преса, БТК фактически не позволяват на нито един конкурентен оператор да предостави на масовите потребители нито абонатни телефонни услуги, нито най-популярния на пазара широколентов достъп от типа ADSL.
При условията на ценова преса, необвързаният достъп до абонатната линия (т.нар достъп до последната миля) практически не е приложим вариант за достъп до потребителите на конкурентните оператори. Анализът на либерализацията в ЕС сочи, че и там традиционните оператори трудно се разделят с монопола си. Европейската практика доказва, че само мотивираните и систематични усилия на законодател, правителство, специализиран далекосъобщителен регулатор, общ конкурентен регулатор и съдебни органи успяват да подобрят условията за реална конкуренция.
Пример за такова поведение е задължението за битстрийм достъп до широколентовата ADSL мрежа на традиционният оператор, наложено в 13 от 15-те държави в ЕС още по времето на старата правната рамка, действаща в момента в България. Европейската телекомуникационна регулация е на твърдото мнение, че битстрийм достъпът е необходим не по-малко от достъпа до последната миля и разглеждат двете не като изключващи се алтернативи, а напротив – като взаимодопълващи се услуги. В резултат държавите от ЕС принуждават бившите си монополисти да предоставят двата вида достъп на конкурентните оператори.
Вместо битстрийм, българският регулатор предлага алтернатива за радио-достъп от тип „Точка до много точки”. СЕК приветства възможността за изграждане на 5 мрежи по новия стандарт WiMax. В същото време технологията „Точка до много точки” също не е алтернатива на ADSL. За следващите няколко години WiMax ще има ограничена употреба само в сегмента на големите и средни компании поради своите специфики:
- Все още твърде висока цена – над 1000 евро на точка;
- Относително ниски скорости, поради ограничения честотен ресурс и поделянето на общ канал между потребителите;
- Необходимото време за изграждане на WiMax мрежа с национално покритие.
Същност на жалбата за последната миля
Ценовата преса в цифри (цени без ДДС)
Телефония (теснолентов достъп до гласови услуги)
| |
Цена на БТК към
краен потребител |
Цена на БТК към конкурентен оператор |
| Инсталационни такси |
20 лв. |
37 лв. |
| Месечен абонамент |
10,50 лв. за домашни
16,50 лв. за служебни |
26 лв. |
Видно е, че при предоставяне на достъп до телефонни услуги, цената на едро на БТК към конкурентите е над цените на дребно на компанията за едни и същи или еквивалентни услуги, което е в разрез с основния принцип за равнопоставеност между операторите на телеком пазара, постановен в Закона за далекосъобщенията, както и забраната за ценова преса, съдържаща се в Закона за защита на конкуренцията.
ADSL (широколентов достъп до Интернет)
| |
Цена на БТК към
краен потребител |
Цена на БТК към конкурентен оператор |
| Инсталационни такси |
30 лв. стандартно
0 лв. с „Инсталирай сам” |
51 лв. |
| Месечен абонамент |
30 лв. стандартно
25 лв. с „Инсталирай сам”
16,50 лв. за служебни |
18 лв. |
В месечната цена на БТК към крайния потребител (при абонамент BTC ADSL 512 СЪРФ) е включен освен достъпът до фиксираната мрежа и 1 Гигабайт (1024 Мегабайта) месечен трафик. За да могат да предоставят конкурентна оферта, след като платят на БТК 18 лв. само за достъп до крайния потребител, конкурентните оператори трябва да вмъкнат в оставащата разлика от 7 лв. (спрямо ADSL пакет „Инсталирай сам” на БТК) или 12 лв. (спрямо стандартен ADSL пакет на БТК) следните разходи: за изграждане и амортизация на собствената си инфраструктура, цената за 1 гигабайт трафик и разходи по фактуриране, събиране и маркетинг. Икономическият анализ показва, че при така посочените цени на БТК при осъществяване на достъп до последната миля конкурентните оператори ще работят на загуба без каквато и да е възможност да възстановят направените инвестиции. Това напълно блокира конкуренцията при предоставяне на услуги по DSL достъп до Интернет в страната.
КОНКУРЕНТНИТЕ ОПЕРАТОРИ считат, че БТК извършва следните нарушения:
- На първо място БТК осъществява нарушението ценова дискриминация срещу КОНКУРЕНТНИТЕ ОПЕРАТОРИ в полза на своите клиенти. Законът за далекосъобщенията и лицензът на БТК задължават оператора да не дискриминира по отношение на цена. Цените, които се предоставят на КОНКУРЕНТНИТЕ ОПЕРАТОРИ не трябва да бъдат по-високи от тези, които се предлагат на клиентите на оператора, при положение, че услугите са еднакви
- На второ място, БТК злоупотребява чрез прилагането на т. нар. "свиване на маржа". То се получава, когато цените на едро и дребно, предоставяни на трети лица от един търговец са такива, че той не би могъл да търгува рентабилно на своите цени на дребно, ако получаваше услугата на предлаганите от него цени на едро. Цените на БТК на дребно са под цените на едро. Това пречи на КОНКУРЕНТНИТЕ ОПЕРАТОРИ да предоставят по-добри услуги и цени на своите клиенти.
КОНКУРЕНТНИТЕ ОПЕРАТОРИ смятат, че с тези действия БТК злоупотребява с господстващото си положение, уврежда интересите на потребителите и нарушава Закона за защита на конкуренцията.
Ценообразуването на БТК противоречи на чл. 18 от Закона за защита на конкуренцията. Този член забранява на предприятие с господстващо положение да определя цени в разрез с принципите на конкуренцията. Наложените дискриминационни цени от своя страна водят до ограничаване на конкуренцията и развитието на търговията и информационните технологии във вреда на потребителите.
За СЕК
Сдружението за електронни комуникации - СЕК е асоциация на конкурентните оператори:
- новолицензирани фиксирани телекоми
- оператори на мрежи за данни
- Интернет доставчици
Нашата мисия е да осигурим подходяща среда, която да стимулира конкуренцията и възможностите за бизнес в сектора на електронните комуникации.
Нашата визия е да постигаме целите си чрез партньорство и открита комуникация с всички субекти, които се вълнуват от проблемите на електронните комуникации.
Конкретните задачи пред сдружението са:
- Да създава благоприятни условия за развитие на електронните комуникации в България
- Да съдейства за развитие на свободната конкуренция в сектора като противостои на нелоялни пазарни практики
- Да стимулира утвърждаването на етични отношения в бранша
- Да популяризира електронните комуникации в българското общество
Сред членовете на СЕК са: Ай Ти Ди Нетуърк АД, Вестител БГ АД, Голд Телеком България АД, Кейбълтел АД, Некском България ЕАД, Нет Ис Сат ООД, Нетера ЕООД, Орбител АД, Спектър Нет АД, Транс телеком ООД.
само в Portal.bg можете да прочетете и пълния текст на жалбата на СЕК срещу БТК:
ДО
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
КОНКУРЕНЦИЯТА
МОЛБА
ОТ
"Сдружение за електронни
комуникации", рег. по ф.д.
№10302/1998 г. на СГС, със седалище
и адрес на управление София 1000,
бул. П. Евтимий 36, вх. Б, ет. 4, ап. 13
СРЕЩУ
"Българска телекомуникационна
компания" АД, рег. по ф.д. № 34241/92
на СГС, със седалище и адрес на
управление София 1606,
бул. Tотлебен 8
ОТНОСНО: Нарушение по чл. 18, т. 1 и 2 и чл. 34, ал. 7 от ЗЗК от страна на "Българска телекомуникационна компания" АД
Уважаеми членове на Комисията за защита на конкуренцията,
Във връзка с твърдяно нарушение по чл. 18, т. 1 и 2 и чл. 34, ал. 7 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на "Българска телекомуникационна компания" АД ви представяме следната молба на Сдружението за електронни комуникации:
СТРАНИ
"Сдружение за електронни комуникации" (СЕК) е сдружение с нестопанска цел, което има за цел да подпомага развитието на електронните комуникации и свободната конкуренция в България; да съдейства, а при нужда – и да противодейства на онези процеси, които пряко засягат принципите и дефинициите за конкурентен и либерализиран пазар – в услуга на потребителя и участниците на този пазар.
Членове на сдружението са някои от най-големите лицензирани оператори в страната, като "Ай Ти Ди Нетуърк" АД, "Вестител" АД, "Голд Телеком" АД, "Кейбълтел" АД, "Лирекс.БГ" ООД, "Некском България" ЕАД, "Нетера" ЕООД, "Нет Ис Сат" ООД, "Орбител" АД, "Спектър Нет" АД, "Транс Телеком" АД и др. На основание пар. 1, т. 10 от ДР на ЗЗК СЕК притежава качеството "заинтересовано лице" като сдружение – организация на конкурентни предприятия и съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗЗК може с писмена молба да инициира производство пред КЗК в случай, че нарушение на закона застрашава интересите на сдружението и нейните членове.
"Българска телекомуникационна компания" АД (БТК) притежава Индивидуална лицензия за осъществяване на далекосъобщения чрез обществени далекосъобщителни мрежи за предоставяне на далекосъобщителни услуги №100-00001 от 28.01.2005 г. БТК предоставя услугите си чрез фиксирана телефонна мрежа, която първоначално е изградена с използване на обществени средства. До 01.01.2003 г. БТК има предоставен монопол за предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги и услуги "линии под наем". Компанията е приватизирана през 2004 г., като през юни 2004 г. българските власти продадоха след явна процедура 65% от БТК на Viva Ventures, дъщерна компания на американския частен инвестиционен фонд Advent International. През януари 2005 г., българската държава оферира общо 2 869 573 акции (34,78 процента от капитала на БТК) на Българската фондова борса, след продажбата на които БТК става 100% частна, със запазена единствено "златна акция" на държавата.
С Решение 1748 от 16.09.2004г. (www.crc.bg/v1/files/bg/1265.pdf) Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи БТК за оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги (ОЗВП). Като ОЗВП, БТК има множество вменени със секторния Закон за далекосъобщенията (ЗД) задължения и конкретни срокове за тяхното изпълнение. По този начин законодателят се стреми да постигне поставените основни цели на ЗД, а именно – развитие на далекосъобщителния пазар, създаване на условия за равнопоставеност на операторите и насърчаване на конкуренцията между тях. Всяко неизпълнение на задълженията и сроковете, поставени на ОЗВП по ЗД, може да доведе до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията – т.е. до злоупотреба с притежавано значително въздействие (господстващо положение) на съответните пазари и по смисъла на ЗЗК.
НЕОБВЪРЗАН ДОСТЪП ДО АБОНАТНАТА ЛИНИЯ
Като ОЗВП БТК е задължено да предостави на други оператори необвързан достъп до абонатната линия – усуканата медна двойка, свързваща крайна точка на мрежата в помещения на абонатите с главния репартитор на селищната централа или еквивалентно съоръжение във фиксираната обществена далекосъобщителна мрежа (чл. 125, ал.2 от ЗД). Въвеждане на такова задължение към историческия оператор е свързано с нуждата от предоставяне на достъп до крайните потребители за конкурентните оператори след падане на монопола и в процеса на либерализация на пазара. Основополагащата идея на задължението за предоставяне на необвързан достъп до медната инфраструктура, собственост на БТК е, че тази мярка позволява на потенциалните конкуренти на оператора със значително въздействие на пазара, в това число и на финансово по-слабите от тях, за които е невъзможно да изградят собствена аналогична инфраструктура, осъществяване на пряк достъп до пазари на предоставяне на телекомуникационни услуги на крайни клиенти.
Изгражданата дълги години и географски добре разгърната медна инфраструктура, понастоящем собственост на БТК, е без еквивалент към момента в страната. Изграждане на паралелна такава в средносрочен план е финансово и търговски немислимо за новонавлизащите на пазара оператори. Така, медната инфраструктура се явява съществено съоръжение, представляващо реална бариера за навлизане на пазара на предоставяне на телекомуникационни услуги.
Медната инфраструктура се използва основно за предоставяне на два вида услуги:
1.Предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга;
2.Широколентов достъп до Интернет по DSL технология.
Предоставянето на фиксирана гласова телефонна услуга и изграждането на DSL инфраструктура предполага физически достъп до медния абонатен чифт, познат като "последна миля". ЗД предвижда задължение за БТК да предостави достъп на останалите оператори до "последната миля" (самостоятелно или съвместно ползван необвързан достъп до абонатната линия) при разходоориентирани цени след 01.01.2005 г. (пар. 5, т. 3 от ПЗР във вр. с чл. 130 от ЗД). До тази дата единствено БТК имаше реална възможност да осигурява на абонатите си фиксирана гласова телефонна услуга и DSL достъп до Интернет.
Съществуват два вида необвързан достъп до абонатната линия – самостоятелно ползване на необвързания достъп и съвместно ползване на необвързания достъп.
Самостоятелно ползване при необвързан достъп е осигуряване от оператор на ползване на пълната честотна лента на усукана медна двойка за предоставяне на услуги от лице, различно от оператора (пар. 1, т. 46 от ДР на ЗД). Самостоятелното ползване на необвързан достъп дава възможност на конкурентните оператори, използващи медната инфраструктура на БТК, да предоставят пълен набор от услуги по теснолентов и широколентов достъп, вкл. гласова телефонна услуга и некомутируем достъп до Интернет.
Съвместно ползване при необвързан достъп е осигуряване на ползване на частта от честотната лента на усукана медна двойка, извън частта, предназначена за пренос на глас, като операторът, осигуряващ необвързан достъп, продължава да предоставя гласова услуга (пар. 1, т. 47 от ДР на ЗД). При съвместно ползване на необвързан достъп БТК продължава да предоставя традиционната фиксирана гласова телефонна услуга, но конкурентния оператор може да предоставя услуги по широколентов достъп на същия абонат.
Чл. 133 от ЗД задължава БТК да изготви и предостави на конкурентните оператори Типово предложение за сключване на договор за необвързан достъп (Типово предложение/ТПНД). На основание чл. 133, ал. 1 от ЗД на 02.11.2004 г. БТК предоставя на КРС проект на ТПНД. След проведено обществено обсъждане, с Решение 2297/29.12.2004г. (www.crc.bg/v1/files/bg/1392.pdf) КРС одобрява Типовото предложение като налага задължителни указания на компанията за преработването му, включително по отношение на предложените от БТК цени за достъп. Размерът на намалението, обаче, е символичен, и не създава предпоставки за ефективна конкуренция на засегнатите съответни пазари. Съдържащите се в Типовото предложение за необвързан достъп цени за достъп създават ценова преса, която ще продължи да препятства навлизането на нови оператори на съответния пазарен сегмент, които на свой ред да предложат на потребителя конкурентни на БТК гласови и DSL услуги.
При гласовата телефонна услуга става въпрос за създаване чрез ценова преса на бариери за навлизане на нови оператори на пазар, който до скоро е бил монополен, а към момента се характеризира с изключително силно господстващо положение (при селищните и междуселищните телефонни разговори на практика БТК държи близо 100% от пазара). Конкретно що се касае до широколентовия достъп до Интернет, това пазарно състояние, характеризиращо се с наличие на ценова преса, е подсилено от липсата на реални търговски алтернативи за предоставяне на високоскоростен пренос на данни посредством DSL технологията. Достъп до медната инфраструктура посредством наети линии се осъществява при цени далеч над нивото на тези по Типовото предложение. Предоставянето на достъп чрез оптични мрежи, мрежи на кабелни оператори, безжичен достъп, сателитен достъп и пр. са все възможни опции, но нито една от тях не може да се сравнява като достъпност, качество и ценова ефективност с DSL достъпа, предоставян чрез изградената медна инфраструктура на бившия национален монополист.
Друга потенциална алтернатива на необвързан достъп е разпространения в рамките на Европейския съюз битстрийм достъп . БТК обаче отказва към момента да предоставя битстрийм достъп на конкурентните оператори. Следователно към момента единствената реална възможност за предлагане на конкурентни на БТК ADSL и/или всякакви други широколентови услуги се оказва предоставянето на необвързан достъп.
В резултат, считаме че одобреното Типово предложение съдържа предпоставки за осъществяване на ценова преса от страна на БТК по отношение на конкурентни оператори, получили достъп до инфраструктурата и желаещи да предлагат конкурентни на компанията услуги. Подобна ценова преса е недопустима по смисъла на чл. 18, т. 1 и 2 от ЗЗК и има за цел и резултат недопускане и/или изтласкване от съответния пазар на конкурентни на БТК оператори.
СЪОТВЕТЕН ПАЗАР
Съответен продуктов пазар
Предоставяните във връзка с достъпа до медната инфраструктура на БТК услуги биха могли да се окачествят като услуги по предоставяне на достъп до обществената фиксирана далекосъобщителна мрежа. Съгласно Бележките по прилагане на правилата на конкуренцията към договорите за достъп в телекомуникационния сектор (Notice on the application of the competition rules to access agreements in the telecommunications sector (europa.eu.int/eur-lex/pri/en/oj/dat/2001/c_096/c_09620010327en00020007.pdf)), пар. 45, продуктовите пазарите по предоставяне на достъп се разграничават от пазарите на услуги, предоставяни на крайни клиенти, посредством далекосъобщителната мрежа – така напр. пазарът за предоставяне на достъп се разграничава от пазара на услугите за осъществяване на телефонни обаждания.
При услугите за предоставяне на достъп на свой ред биха могли бъдат разграничени два пазара:
- пазар на едро по предоставяне на конкуренти на локален достъп (т.е. достъп от селищната централа до крайната точка на мрежата при абоната) до собствената на инфраструктурния оператор медна инфраструктура;
- пазар на дребно по предоставяне на локален достъп до фиксираната мрежа (т.е. достъп от крайната точка на мрежата при абоната до селищната централа) от страна на далекосъобщителни оператори на собствените им крайни клиенти.
Характерно за двата пазара е тяхната тясна свързаност. В конкретния случай БТК, като собственик на инфраструктурата, предлага услуги по достъп както на собствените си крайни клиенти, така и на конкурентни оператори (които от своя страна не притежават аналогична инфраструктура). За конкурентните оператори услугата за достъп до инфраструктурата на БТК се оказва съществена, за да могат те на свой ред да предлагат услуги по достъп на собствени крайни клиенти.
1. Услуги за достъп на едро на БТК
Доколкото към настоящия момент БТК отказва да предостави на конкурентните оператори битстрийм достъп, единствените услуги на едро за достъп до медната фиксирана инфраструктура на компанията са услугите по необвързан достъп до абонатната линия, предлагани на основата на одобреното от КРС Типово предложение за достъп до абонатната линия. Типовият договор за предоставяне от БТК на необвързан достъп до абонатната линия на своята фиксирана обществена телефонна мрежа и приложенията към него са публикувани на сайта на БТК на адрес: www.btc.bg/bg/reginfo.php?showcat=7&cat_id=5 Към 31.05.2005 г. БТК не е започнала ефективното предоставяне на услуги по необвързан достъп на нито един свой конкурент.
2. Услуги за достъп на дребно на БТК
Всеки абонат на БТК има достъп до фиксираната мрежа на компанията, като от м. март 2004 г. освен достъп до честотната лента за пренос на глас (с ширина 3100 Hz) БТК започва да предоставя активно достъп и до останалата част на честотната лента, изграждайки своя DSL инфраструктура.
2.1. Теснолентови услуги за достъп
При услугите за достъп до честотната лента за пренос на глас (с ширина 3100 Hz), абонатът на БТК може да ползва услуги за пренос на глас и факсимилни съобщения, но пренос на данни може да се осъществява единствено чрез dial-up достъп. Подобни услуги по пренос на данни са насочени към потребители без нужда от достъп до Интернет или с ограничени потребности относно качество на преноса, обем на трафика и скорост. Достъпът до честотната лента за пренос на глас се осъществява чрез аналогови връзки или цифрови ISDN връзки (с двупосочен пренос до 64 kbit/s).
2.2. Широколентови услуги за достъп
Широколентовият достъп по съществуващата медна инфраструктура се осъществява чрез изграждане на DSL връзки. От 9 февруари 2004 г БТК започна да предоставя на своите крайни клиенти услугата ADSL достъп до Интернет. ADSL (Asymmetric Digital Subscriber Line – Асиметрична цифрова абонатна линия) достъп до Интернет е услуга, при която се използва връзката /медният чифт/, която всеки абонат на фиксиран телефонен пост има до централата, към която е свързан. От двете страни на линията се разполагат специални устройства /цифрови модеми/, които преобразуват линията в участъка на асиметрична цифрова (т.е. преносният капацитет към клиента е по-висок, отколкото към доставчика). При така осъществената технология има широколентова многоканална връзка, като каналът, по който се осъществява гласовата услуга, е отделен от тези, по които се осъществява достъпът до Интернет.
За предоставянето на услугата е необходимо наличието на меден чифт до абоната; два специализирани за целта модема, свързани в двата края на линията; физически достъп до медния абонатен чифт, познат като "последна миля". Скоростта, която се достига е до 128 kbit/s upstream (в посока от абоната към фиксираната мрежа) и 512 kbit/s downstream (в посока от мрежата към абоната). Широколентовият достъп е подходящ за потребители с високи изисквания относно капацитетът на преноса, качеството, сигурността и скоростта, като от съществено значение е възможността за постоянна свързаност.
Съответен географски пазар
Съответен географски пазар е българският национален пазар, доколкото мрежите, до които се търси достъп на ниво услуги на едро и услуги на дребно се разпростират на територията на цялата страна. Както БТК, така и конкурентните на БТК оператори разполагат с национални лицензии и регистрации както за предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга, така и за пренос на данни.
СЪЩНОСТ НА ЦЕНОВАТА ПРЕСА, НАЛАГАНА ОТ БТК
Ще разгледаме ефекта от предлаганите от БТК цени на едро и цени на дребно върху пазара на теснолентов и широколентов локален достъп. На тези пазари приложими са таксата за откриване на пост/активиране на услугата и месечната такса за достъп.
От 01.01.2005 г. БТК прилага цени за необвързан достъп съгласно Приложение №1 (Ценова листа за необвързан достъп до абонатната линия) на Типовото предложение на БТК АД за сключване на необвързан достъп до абонатната линия - www.btc.bg/files/rinfo/file_20_bg.pdf. В посоченото приложение се съдържат цените на едро на БТК към конкурентните оператори за свързване при самостоятелно и съвместно ползване на абонатната линия – Раздел II, т. 2.2. и 2.3.
От 01.04.2005 г. БТК предоставя фиксирани гласови телефонни услуги по нови цени, обявени на сайта на БТК - www.btc.bg/files/rinfo/file_67_bg.pdf (Приложение №2). В т. 1 – 3 са посочени цените за откриване на телефонен пост и за месечен абонамент за осъществяване на теснолентов достъп.
Цените на БТК за ADSL достъп са публикувани на уеб сайта на компанията, като съществуват 5 пакета:
- BTC ADSL 512 СЪРФ
- BTC ADSL 256 БЕЗКРАЙ
- BTC ADSL 256 BIZ
- BTC ADSL 512 BIZ
- BTC ADSL 1024 MEGABIZ
Ще разгледаме цените на най-евтиния пакет - BTC ADSL 512 СЪРФ - www.btc.bg/bg/residential_article.php?cat=40&id=46 (Приложение №3). Услугата, наред с широколентов достъп до фиксираната телефонна мрежа, включва 1 гигабайт трафик включен в месечния абонамент.
За да бъде възможна конкуренция на пазара на локален достъп до фиксираната мрежа, ОЗВП трябва да поддържа такива цени на едро и дребно, които да позволят на конкурентните оператори да предоставят услугите си на цени, по-ниски или еднакви с тези на историческия оператор. Ако конкурентните доставчици не могат да постигнат необходимия gross margin (положителна разлика между приходи и разходи по предоставяне на услугата – т.е. предоставяне на услугата над новото на разходите), заради предоставяни от БТК твърде високи цени на едро и/или твърде ниски цени на дребно, то налице е недопустима съгласно ЗЗК ценова преса. Такава ценова преса се получава когато цените на едро, които конкурентните на БТК оператори трябва да й заплатят, за да получат достъп до инфраструктурата й са толкова високи, че те се оказват принудени да наложат цени на собствените си клиенти по-високи от тези на БТК за нейните крайни клиенти за същите или сходни услуги. По този начин конкурентните оператори не биха могли никога да постигнат рентабилност на услугите си, дори при еднаква с тази на БТК ефективност. Освен разходите за достъп до инфраструктурата на БТК на тях им се налагат и други разходи, свързани с маркетинг, разплащане на сметки, събиране на вземания от неизрядни платци и др.
С решение на Европейската комисия от 21.05.2003 (Приложение №5), с което последната е наложила глоба за извършена от страна на Дойче Телеком злоупотреба с господстващо положение като е наложила ценова преса при аналогична с настоящия казус фактическа обстановка, се определят видовете ценова преса, които едно господстващо предприятие би могло да наложи. В параграф 107 от същото решение се казва, че "по отношение на локален достъп до обществената фиксирана мрежа може да се говори за ценова преса, когато разликата между цените на дребно на господстващия оператор и неговите цени на едро за конкурентни оператори за сходни услуги е отрицателна или недостатъчна, за да покрие специфичните разходи на господстващия оператор при предоставянето на услугите на собствените му клиенти". При ценова преса ОЗВП не би могъл да предоставя собствените си услуги на дребно без загуба, ако е трябвало да заплаща за достъпа на едро цена в размер на стандартните си цени, предлагани на другите оператори. Ценовата преса налага на конкурентите допълнителни ограничения на ефективността, които господстващият оператор не изпитва при предоставяне на собствените си услуги на дребно.
За да се установи наличието на ценова преса от съществено значение е пазарите на едро и на дребно да са сходни. Това означава техните технически характеристики да са ако не същите, то поне сходни с оглед на предлаганата услуга. Параграф 111 от горното решение установява, че "сходни в конкретния случай услуги на дребно и едро са самостоятелния необвързан достъп (като услуга на едро) и съответната услуга на дребно във всичките й варианти – аналогов, ISDN и ADSL достъп."
В конкретния случай съпоставка на цените на едро и дребно на БТК разкриват категорично наличието на ценова преса по смисъла, изложен по-горе:
1. Ценова преса при теснолентов достъп
Възможно е конкурентен оператор да желае да предоставя единствено гласова телефонна услуга на своите потребители. В този случай трябва да бъдат сравнени таксата за откриване на пост и месечен абонамент за прав телефонен пост на основния оператор (цена на дребно за достъп до медната инфраструктура) с еднократна такса и месечен абонамент за самостоятелен необвързан достъп (цена на едро).
1.1. Еднократни такси
БТК предлага на своите абонати и на другите конкурентни оператори следите цени за откриване на абонатен пост/свързване на съединителната линия:
| Еднократни такси
на БТК |
Абонат на БТК – стандартен план – нов пост |
Конкурентен оператор - самостоятелен достъп |
| Проучване |
Безплатно |
19 лв. |
| Активиране |
20 лв. |
18 лв. |
| Общо |
20 лв. |
37 лв. |
Цените са без включен ДДС.
Сравняваната цените на БТК е за откриване на нов телефонен пост при наличие на изградена телефонна инсталация (20 лв.). В ТПНД се допуска откриване на съединителна линия за конкурентен оператор само по отношение на вече съществуващ абонат на БТК. Откриването на съединителна линия (преместването на чифта от главния разпределител от страна на БТК към главния разпределител от страна на конкурентния оператор) не е по-различно от откриване на нов пост на абонат с вече изградена линия. Ето защо двете услуги са напълно съизмерими.
1.2. Месечен абонамент
За поддръжка на една съединителна линия – усукана медна двойка – от главния разпределител на селищната централа до крайната точка на мрежата при крайния потребител – БТК има 2 различни цени за своите абонати (в зависимост от това дали абонатът е домашен или бизнес) и една цена за самостоятелен достъп до абонатната линия за конкурентните оператори:
| Месечни такси на БТК |
Домашен абонат на БТК |
Бизнес абонат на БТК |
Конкурентен оператор - самостоятелен достъп |
| Абонамент |
10,50 лв. |
16,50 лв. |
26 лв. |
Цените са без включен ДДС.
При съпоставката на цените на тези услуги е видно, че конкурентният оператор ще се окаже принуден да наложи на своите клиенти с оглед на рентабилност по-висок месечен абонамент от този на БТК за същата категория клиент. Съпоставката с оглед категорията абонати в случая е с цел илюстрация при сходни услуги предвид единната цена за месечен абонамент за самостоятелен достъп. Съпоставка на цени за месечен абонамент с категорията домашни абонати на БТК показала отрицателна разлика, измерима в пъти (месечната такса на БТК към домашен абонат е близо 2,5 пъти по-ниска от месечната такса, която конкурентен оператор може да оферира на същия абонат за идентична услуга). В допълнение, в месечната такса от 10,50 лв. при стандартен план са включени и 40 безплатни минути за селищни разговори, което прави натиска към конкурентния оператор да продава под себестойност още по-силен.
С оглед евентуалния аргумент, че цената за домашен абонат не е пазарна поради факта, че БТК е задължена да предоставя достъп до фиксирани гласови телефонни услуги като елемент от универсалната далекосъобщителна услуга, бихме искали да посочим следното: БТК определя размера на цената на универсалната услуга въз основа на методика, приета от Министерски съвет (чл. 100 във вр. с чл. 99 от ЗД). Смисълът от наличие на регулаторен контрол върху цените на предоставяне на универсалната далекосъобщителна услуга е осигуряване на нейната общодостъпност, като се извърши плавен процес на ребалансиране на цените за фиксирани гласови телефонни услуги в етап на либерализация на далекосъобщителния пазар в страната. Съгласно прессъобщение, публикувано на сайта на БТК – www.btc.bg/bg/news_details.php?id=3 (Приложение №4), с последното изменение на цените на фиксираните гласови телефонни услуги от 01.04.2005 г. се постига окончателно ребалансиране на цените на БТК за фиксирана гласова телефонна услуга: "Това е последното ребалансиране на цените на фиксираната телефонна услуга в България. Компанията преустанови кроссубсидирането между отделните си услуги, като предоставя всяка една от тях при цена над себестойност." Следователно, след като цените на дребно са ребалансирани, включително цените за откриване на телефонен пост и месечен абонамент, това означава, че те са над себестойността си и не могат да бъдат по-ниски от предлаганите на конкурентните оператори цени на едро, които са разходоориентирани. От представеното сравнение между цени на дребно и цени на едро, обаче, е видно, че след като цените на дребно са в пъти по ниски от цените на едро за еквивалентни услуги, е налице или предоставяне на услуги на конкурентни оператори по цени на едро далеч над разходите по предоставянето им (excessive pricing), или предоставяне на услуги на крайните потребители по цени на дребно под нивото на разходите по предоставянето им (predatory pricing), или съчетание на двете с цел недопускане на конкуренти на пазара при условията на ценова преса (price squeeze). Във всяка една от посочените случаи е налице нарушение на забраната за злоупотреба с господстващо положение от страна на господстващия оператор, което има за цел ограничаване на конкуренцията и принуда на конкурентите или да се откажат, или да работят при ниска или отрицателна рентабилност.
2. Ценова преса при широколентов достъп
В случай, че абонат на БТК желае да ползва гласовата телефонна услуга на компанията, но поиска широколентовият достъп да му бъде предоставян от конкурентен оператор, то този оператор трябва да ползва от БТК съвместен необвързан достъп до абонатната линия. В този случай трябва да бъдат сравнени цена на услуга базисен БТК ADSL пакет (цена дребно – активиране на услугата и месечен абонамент) с цена за съвместен необвързан достъп (цена на едро за активиране и месечен абонамент – достъп до високочестотния спектър на медната двойка).
2.1. Еднократни такси
| Еднократни такси на БТК |
Абонат на БТК – стандартен план – нов пост |
Конкурентен оператор-самостоятелен достъп |
| Проучване |
Безплатно |
19 лв. |
| Активиране |
30 лв. |
32 лв. |
| Общо |
30 лв. |
51 лв. |
Цените са без включен ДДС.
Видно от таблицата е, че разликата между цената на дребно и тази на едро е отрицателна, което е най-явният показател за ценова преса.
В допълнение към горното, БТК предоставя на своите клиенти за 30 лева (цена за активиране на услугата) повече компоненти, отколкото на конкурентите си за 51 лева (проучване и активиране на достъпа):
| Предоставяни компоненти |
Краен потребител на ADSL |
Конкурентен оператор |
| Меден чифт |
Да |
Да |
| Сплитер |
Да |
Да |
| Порт в DSLAM |
Да |
Не |
| Модем |
Да |
Не |
| Обща интернет инфраструктура |
Да |
Не |
2.2. Месечни такси
| Месечни такси на БТК |
Краен потребител на ADSL Интернет от БТК |
Конкурентен оператор - съвместен достъп |
| Абонамент |
30 лв. / 25 лв. |
18 лв. |
Цените са без включен ДДС.
При най-евтиния пакет на БТК - BTC ADSL 512 СЪРФ - www.btc.bg/bg/residential_article.php?cat=40&id=46, цената на месечния абонамент е 30 лв. Услугата, наред с широколентов достъп до фиксираната телефонна мрежа, включва 1 гигабайт трафик включен в месечния абонамент. Ако пресметнем цената на месечния трафик по цената, дадена за всеки MB трафик след преминаване на месечния лимит – 0,03 лв. за MB, получаваме, че в месечния абонамент е включен трафик за 30,72 лв. От казаното следва, че при ползване на максималния трафик от 1 гигабайт, потребителят получава безплатно услугата по широколентов достъп до медната инфраструктура.
В допълнение, при промоции БТК предлага още по-атрактивни пакети. Така при промоцията "Инсталирай сам" в периода до 30 юни 2005 г. БТК предлага сключване на едногодишен договор с 2 безплатни месеца (www.btc.bg/bg/residential_details.php?sel=0&cat=40). Това означава, че общата сума на абонамента за една година е 10x30, или 300 лв. – т.е. по 25 лв. на месец.
В посочения пример, за да предостави своя ADSL услуга, към разходите за достъп до медния чифт конкурентният оператор трябва да добави разходите по цялостната Интернет инфраструктура, които се явяват над 50% от инвестициите в услугата като цяло. Това означава, че конкурентния оператор не може да предостави цена под тази на БТК – 25/30 лв. на месец при едногодишен договор. С други думи, конкурентният оператор трябва да предложи значително по-висока месечна такса или да предлага услугата си на загуба, за да отговори на условията на БТК.
3. Предоставяне на гласова телефонна услуга и широколентов достъп от конкурентен оператор
При самостоятелно ползване на необвързан достъп до абонатната линия конкурентният оператор има възможност да предоставя освен фиксирана гласова телефонна услуга и широколентов достъп на същия потребител. И в този случай, обаче, е налице ценова преса от страна на БТК, видна от следната таблица:
| Месечни такси на БТК |
Домашен абонат на БТК |
Конкурентен оператор - самостоятелен достъп |
| Абонамент – прав пост |
10,50 лв. |
26 лв. |
| Абонамент - ADSL 512 СЪРФ |
30 лв. |
|
| Общо |
40,50 лв. |
26 лв. |
Срещу предлаганата цена от 40,5 лв. домашният абонат получава много повече услуги, от конкурентния оператор със самостоятелен достъп:
| Предоставяни компоненти |
Абонат на БТК |
Конкурентен оператор |
| Меден чифт |
Да |
Да |
| Телефонен порт |
Да |
Не |
| DSL модем |
Да |
Не |
| 1 GB достъп до Интернет |
Да |
Не |
| 40 мин. безплатни селищни разговори |
Да |
Не |
Видно от таблицата е, че в този е случай е налице хипотезата на ценова преса, при която, независимо че разликата между цена на дребно – цена едро е положителна, то нейният размер – 14, 50 лв. - се оказва недостатъчен за покриване на специфичните разходи на при предоставяне на услугата. Това е така, тъй като само цената на 1 GB Интернет трафик струва много над тази сума. В такъв случай, за да може да предостави за 14,50 лв. компонентите, предлагани от БТК, конкурентният оператор трябва да работи на загуба.
В заключение, предвид възможния аргумент за задължителния, поради указанията на КРС, характер на цените по Типовото предложение следва да отбележим, че регулирането на въпросните цени не лишава БТК от самостоятелност при определяне на ценовата си политика. Видно от горното е, че за прекратяване на ценовата преса е нужно да се постигне баланс между цените на едро и дребно по начин, по който да е възможно за конкурентните оператори да постигнат при дейността си условия на рентабилност.
Вярно е, че цените на едро на БТК за необвързан достъп трябва да бъдат разходоориентирани и че подлежат на регулиране от КРС (чл. 130, ал. 1 и чл. 215, ал. 1, т. 1). Те са, обаче, определени и изчислени от самия оператор въз основа на одобрена от КРС система за определяне на разходите, която също е изготвена от оператора. От оператора се определят и цените на дребно при предоставяне на теснолентов и широколентов локален достъп. При определяне на цените за теснолентов достъп те са регулирани, доколкото се определят въз основа на приети от КРС Правила за определянето им и разходи по предоставяне на услугата.
Възможно е както при изготвяне на системата за определяне на разходите, така и при определяне на конкретните цени ОЗВП да се е отклонил от принципа на разходоориентираност, или да е калкулирал разходи, които, макар и разходоориентирани, да не са разумни. В противен случай не би могло да бъде възможно разходоориентираните цени на едро да са по-високи от цените на дребно, които ЗД изисква да са над нивото на разходите за предоставянето им (чл. 216, ал. 4, т. 4 от ЗД). Очевидно е, че или цените на едро не са разходоориентирани, или че цените на дребно са така определени, че да бъдат под нивото на разходите по предоставянето им и да създадат ценова преса за предоставяните от конкурентните оператори услуги.
Цените за достъп на дребно на БТК се определят съгласно приетата от КРС с Решение № 1050 от 15 април 2004 г. Правилата за определяне на цените на фиксираната гласова телефонна услуга (обн. в неоф. раздел на ДВ, бр 42 от 21 май 2004 г.). Правилата съдържат потребителска ценова кошница с 10 елемента – цени за услуги за достъп и цени на услуги за провеждане на телефонни разговори. Индексът на изменение на цените в рамките на потребителската ценова кошница се определя в съответствие с индекса на потребителските цени и индекса на изменение на брутния вътрешен продукт за съответния период, като е въведена т.нар. price cap system (не се гледа всяка цена поотделно, а кошницата от услуги) – т.е. може да се определя отделна цена за всяка една услуга на търговска основа. По подобен начин са регламентирани правилата за определяне на цените на универсалната услуга и съгласно Методиката за условията и реда за определяне достъпността на цената на универсалната далекосъобщителна услуга (обн. ДВ, бр. 78 от 7.09.2004 г.). И Правилата, и Методиката налагат определени ограничения за увеличаване на месечния абонамент на потребителите, но все пак оставят достатъчна гъвкавост на ОЗВП да изменя цените си съгласно пазарните условия и развитието на далекосъобщителния пазар.
Целта на регулиране на цените на дребно е да се постигне ребалансиране на цените на бившия монополен оператор, като плавно се увеличат цените за достъп и селищни разговори над равнището на разходите по предоставянето им. В случай, че с отделна цена се създават условия за ценова преса, БТК би могла да увеличи тази цена, като намали цените на други свои услуги – т.е. от БТК зависи да структурира цените си по начин, по който да не злоупотребява със своето господство на пазара на фиксирани телекомуникационни услуги в страната.
СЪЩНОСТ НА НАРУШЕНИЕТО
1. Приложимост на чл. 17 ЗЗК
Както бе вече споменато по-горе, с Решение 1748 от 16.09.2004 г. КРС обяви БТК за оператор със значително въздействие на пазара на фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги. В Решение №142 от 20.05.2004 г. на КЗК се съдържа заключението, че "…Видно от икономическия анализ на настоящото решение "БТК" ЕАД притежава господстващо положение на следните пазари: пазар на предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги, пазар на услугата предоставяне на линии под наем, пазар на услугата предоставяне достъп до Интернет – в сегмента некомутируем достъп."
На практика към момента БТК притежава близо 100% от изградената медна фиксирана обществена далекосъобщителна инфраструктура в страната, предоставяща достъп до крайния потребител. Може да се заключи, че БТК има господстващо положение както на пазара на едро за достъп до фиксираната мрежа (като единствен по рода и мащаба си собственик на подобна инфраструктура), така и на пазaра на дребно в двете му разновидности – теснолетнов и широколентов достъп.
2. Приложимост на чл. 18,т. 1 и т.2 от ЗЗК
Като оператор с установено господстващо положение на пазара на едро по предоставяне на достъп до собствената на БТК медна инфраструктура на свои конкуренти, БТК следва да съобразява своето пазарно поведение със забраната за злоупотреба с господстващо положение по чл. 18 от ЗЗК. На БТК са забранени действия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите.
Член 18 от ЗЗК не дава универсално определение на понятието злоупотреба с господстващо положение. Изброените примери в чл. 18 т. 1 до 5 не са изчерпателни и не покриват всички възможни злоупотреби, чрез които се ограничава, предотвратява или нарушава конкуренцията на пазара от предприятие с господстващо положение.
В практиката си Европейският съд в Люксембург приема, че е налице злоупотреба с господстващо положение на пазара, когато господстващият оператор използва ценовата си политика, за да елиминира конкурентите си, като по този начин засили собственото си положение. Такъв е случаят когато, например, господстващият оператор предоставя първоначалният продукт и крайния продукт, произведен от първоначалния продукт, и цените на крайния продукт са под производствени цени на този продукт и са наложени като част от план за елиминиране на конкурентите . Счита се, че са налице достатъчно основания за признаване наличието на злоупотреба и когато господстващият оператор продължително и умишлено понася загуби, които, според своя размер и природа, водят до изтласкване на останалите конкуренти от пазара, или когато господстващият оператор едностранно предоставя отстъпки, за да осигури потребителите да купуват съответните продукти изключително от него .
Посоченото по-горе решение на Eвропейската комисия срещу Дойче Телеком от 21.05.2003 отнася действията на господстващо предприятие по налагане на ценова преса към разпоредбата на чл. 82 а) от ДЕС, което по аналогия със ЗЗК е разпоредбата на чл. 18, т.1 - пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. Считаме че предвид последствията за пазара от налагане на ценова преса от страна на БТК, а именно - недопускане и изтласкване от пазара на всички съществуващи и потенциални конкуренти, приложима към случая е и злоупотребата, описана в т.2 – ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите.
3. Нарушение по чл. 34, ал. 7
Чл. 34, ал. 7 от ЗЗК забранява продажби на вътрешния пазар за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти.
Ако вземем цените на БТК за предоставяне на високоскоростен Интернет посредством ADSL технология, включващ широколентов достъп до медната инфраструктура, то ще установим предлагане на услуга под тяхната себестойност. Тези цени не подлежат на контрол от страна на КРС и са свободно определяни на БТК. По-горе бе разгледан най-евтиният пакет на БТК - BTC ADSL 512 СЪРФ - www.btc.bg/bg/residential_article.php?cat=40&id=46. При него цената на месечния абонамент е 30 лв., като при условия на промоция пада до 25 лв. месечно. Услугата, наред с широколентов достъп до фиксираната телефонна мрежа, включва 1 гигабайт трафик включен в месечния абонамент. Ако пресметнем цената на месечния трафик по цената, дадена за всеки MB трафик след преминаване на лимита – 0,03 лв. за MB, получаваме, че в месечния абонамент от 30/25 лв. е включен трафик за 30,72 лв. От казаното следва, че при ползване на максималния трафик от 1 гигабайт, потребителят получава безплатен широколентов достъп до медната инфраструктура. В сравнение, на конкурентите си БТК предоставя достъп до медната инфраструктура при цени значително над горепосочената, които както вече бе отбелязано следва да са разходоориентирани и би следвало да се калкулират в цената на БТК към крайните си клиенти или най-малко да служат като база за определяне на разходите по предоставянето й. Следователно БТК за продължителен период от време предоставя услугата си на цени, по-ниски от нивото на разходите им, с цел елиминиране на конкуренцията и нелоялно привличане на клиенти.
Чл. 34, ал. 7 изрично визира "продажба на стоки", но нормата не бива да бъде тълкувана стеснително. Нарушението се състои в предлагане определени продукти на дълмпингови цени, с което се цели нелоялно привличане на клиенти, като по този начин се изкривява конкуренцията на пазара. Няма принципна разлика дали предлаганите продукти са стоки или услуги. В посока признаване приложимостта на разпоредбата на чл. 34, ал. 7 към ценовия дъмпинг на услуги може да се посочи и практиката на КЗК, потвърдена от ВАС. Така например с Решение №8 от 25.01.2001 г. КЗК налага имуществена санкция на кабелен оператор, предоставящ услугите си продължително време на занижени цени. Решението на КЗК е потвърдено с Решение №8938от 23.11.2001 г., 3 чл. с-в на ВАС и Решение №4173 от 29.04.2002 г., 5 чл. с-в на ВАС.
Уважаеми членове на Комисията за защита на конкуренцията,
От изложеното дотук е видно, че БТК е извършила съществено нарушение на чл. 18, както и в частност нарушение на чл. 18 т.1 и т. 2 от ЗЗК, както и нарушение на чл. 34. ал.7 от ЗЗК. Във връзка с това, Ви молим да предприемете необходимите действия и реализирате съответните правомощия, предоставени Ви от закона, и след като установите истинността на изложеното в настоящата жалба:
1.на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗЗК да установите извършените нарушения и да наложите на нарушителя "Българска телекомуникационна компания" АД предвидената от закона имуществена санкция за установените нарушения, като я съобразите с тежестта им.
2.на основание чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗЗК да постановите преустановяване на извършваните нарушения чрез прекратяване на ценовата преса и преустановяване на предлагането на услуги на цени под тяхната себестойност.
3.на основание чл. 19 от ЗЗК във вр. с чл. 218, ал. 4 от ЗД да предложите на КРС да установи за определен от КЗК период от време и по конкретна преценка на КЗК минимални, фиксирани или пределни цени, които да са задължителни за БТК и чрез които да се постигне ребалансиране на цените на дребно и едро на съответния пазар за достъп по начин, по който за конкурентните оператори да се създадат предпоставки за предлагане на услуги на крайни клиенти в условия на рентабилност.
Особено искане: моля в случай, че удовлетворите искането по т. 2 и т.3, на основание чл. 16 от ЗАП да постановите предварително изпълнение на решението в тази му част, предвид значителните вреди, които продължаващото нарушение причинява на конкурентите и потенциалното сериозно увреждане на интересите на потребителите.
Приложения:
1.Цени на БТК за необвързан достъп (Ценова листа - приложение към Типово предложение за необвързан достъп);
2.Цени на БТК АД за предоставяне на фиксирана гласова
телефонна услуга, в сила от 01.04.2005 г.;
3.Цени на БТК за предоставяне на ADSL достъп до Интернет – актуални към 01.05.2005 г.;
4.Прессъобщение на БТК от 23 февруари 2005 г.;
5.Решение на Европейската комисия от 21.05.2003;
6.Копие от удостоверение за актуално състояние на СЕК;
7.Копие от удостоверение за актуално състояние на БТК АД;
8.Документ за платена държавна такса.
С уважение: Теодор Захов,
Председател на УС на СЕК
Николай Горчилов,
Зам.-председател на УС на СЕК
(CC)
Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат
да се използват при условията на Криейтив комънс.
Прочетете лиценза за повече информация.
За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив
Към главната страница
|
|
|
