В България софтуерно пиратство няма!*
Интервю с Вени Марковски

В САЩ, както и в другите нормални страни, търсенето и преследването на хора, които разпространяват защитени от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) произведения, се извършва от самите носители на авторските права. Не съм чул никъде другаде антимафиотите да се занимават с подобни неща, казва председателят на Управителния съвет на „Интернет общество – България“. Той е юрист, женен, с 2 деца. Работи в Интернет от 1990 г., един от инициаторите за създаването на Център за кибернетична сигурност в България. Член е на бордовете на редица международни организации. От една година живее в САЩ.

- Г-н Марковски, българите ли са най-големите софтуерни пирати в Европа, както твърдят западните медии и нашето правителство?
- Западните медии не твърдят подобни глупости. Не ги твърди и българското правителство. Това са мненията на частни лобистки фирми, от сорта на Сдружението на издатели на бизнес софтуер (BSA, БСА, www.bsa.org). Техният интерес е България да бъде обявена за най-големия пират, най-долнопробната държава, защото това им служи за аргумент при сключването на договори с правителството. Тъй като практиката им е такава от години насам, едва ли ще се спрат в момента, дори и заради това, че рискуват членството на България в Европейския съюз със своите долни доноси. Става дума за сериозни пари – само при предишното управление фирми, близки до BSA, прибраха $ 44 (четиридесет и четири) милиона. Това е около 70 милиона лева! При такива суми и такива огромни комисионни, подобните сдружения няма да се спрат пред нищо, вкл. и очерняне на България пред света. И, разбира се, при такива силни лобистки интереси, едва ли можем да се съмняваме, че западните медии ще публикуват именно техните мнения като факти. В това е и голямата заблуда – мненията на лобистките организации като БСА се представят като факти. В България софтуерно пиратство няма – твърдя го най-отговорно. Моето твърдение се подкрепя дори и с измислените от БСА числа. Според тях незаконният софтуер в България през 2004 г. бил на стойност $ 26 милиона долара. Но същата година правителството подписа допълнително споразумение с „Майкрософт“, според което платихме на щатския монополист $ 24 милиона. Следователно, в доклада на БСА за 2005 г. стойността на „незаконния“ софтуер трябваше да падне на $ 2 милиона – нещо, което не стана, разбира се. Следователно е ясно, че данните на БСА са най-обикновена лъжа, а след като само държавата е платила толкова десетки милиони, отделно физическите лица и фирмите са си купували софтуер през годината, това означава че в България софтуерно пиратство няма. Всъщност това се доказва и от оправдателни съдебни присъди, и от прокурорските постановления за прекратени следствия.

- След поредните арести на хора, обменяли нелегален софтуер по мрежата, смятате ли, че има основание за съдебно преследване на крайни потребители?
- На този въпрос най-добре може да отговори прокуратурата. Не съм забелязал досега да преследват крайните потребители. Не съм видял и да осъдят такива потребители.

- Кой според вас трябва да носи отговорност за пиратския софтуер в интернет?
- По принцип понятие пиратски софтуер не съществува. Това е измислица на лобистите, за да звучи зле от гледна точка на обществото. Този, който „качва“ в Интернет пиратски софтуер, трябва да си носи отговорността. Но не виждам смисъл хората да „свалят“ софтуер, който струва някакви пари, защото в момента има безплатни и по-добри заместители от платения софтуер. Например: вместо Windows може да се ползва Linux. Вместо Microsoft Word – OpenOffice.org, вместо Outlook Express – Eudora, вместо Microsoft Internet Explorer – Mozilla Firefox. Всички тези заместители не са само безплатни и не е най-важното, че се разпространяват свободно. Най-важното е, че са по-добри от версиите на щатския монополист Майкрософт. И колкото и лобистки организации от типа на БСА да се появят, няма да могат нищо да ви направят.

- Как е решен този въпрос в САЩ?
- В САЩ, както и в другите нормални страни, търсенето и преследването на хора, които разпространяват защитени от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) произведения, се извършва от самите носители на авторските права. Не съм чул никъде другаде антимафиотите да се занимават с подобни неща. В България, обаче, ако например БСА трябва да си търси правата по този ред, ще им се наложи да си платят съдебна такса, в размер на 4 % от претендираната сума. Понеже по техните „данни“ незаконния софтуер бил $ 40 милиона (никой не казва как изобщо са получили това число!), значи трябва да внесат $ 1.6 милиона. Те нямат толкова пари, но имат наглостта да подтикват полицията към, общо взето, странни акции. Защо са странни ли? Ами да вземем най-големите случаи на т.нар. пиратство: клубовете „Матрицата“ и преследването на набедения за пират автор на сайта-менте на ДСК от 2001 г., който беше публикувал снимка на Симеон с текст „Елате да си получите обещаните 5000 лв.“ И в двата случая ставаше дума за използването на „незаконен“ софтуер. И в двата случая въпросът бе решен – в първия от прокуратурата, която си призна, че закупеният Windows от „Матрицата“ е използван законно в клубовете. Във втория – от съда, който призна обвинения за използване на Windows98 за невинен. И в двата случая държавата ще трябва да плати за нанесените щети и причинените вреди. И в двата случая БСА се отървават от отговорност, независимо от оказаната от тях „експертна“ „помощ“.

- Трябва ли да се криминализира обменът на нелегален софтуер в интернет? Защо според Вас законът в България разпорежда държавни органи да следят за пиратско съдържание в мрежата?
- Законът в България трябва да се прецизира. В момента все пак той е създаден с активното участие на „Майкрософт“. Аз лично съм присъствал на заседанието в Комисията по култура в парламента, когато се обсъждаше поредната промяна в ЗАПСП, когато за конкретни текстове се каза: „Без такъв текст Министерски съвет няма право да я приеме (наредба за използване на компютърните програми от органите на държавната власт, б.м.), а това се налага за уреждане задълженията на държавните учреждения по начин, който е вече договорен между правителството и „Майкрософт." Правителството и една щатска фирма се договарят какво да има в закона?!

- Считате ли, че съществуващите санкции за разпространение на музика и филми отговарят на тежестта на престъплението (до 3 години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 3000 лв.)?
- Така е преценил законодателят, така е написал в закона. По-важното е да се остави полицията да лови престъпниците, а носителите на авторските права да си ги защитават по общия исков ред, а не за сметка на данъкоплатците.

- Възможно ли е български гражданин да съзнава, че е извършил нарушение спрямо авторското право върху даден продукт, ако не ползва чужди езици?
- Всичко е възможно. Но все пак вината следва да се докаже, а не невинността. В този смисъл БСА и съдружие злоупотребяват, защото назовават обвинените лица за престъпници.

- Как може да се осведоми крайният потребител за правата върху даден продукт при това положение?
- Вижте, обикновеният човек отива на пл. „Славейков“ и вижда, че там се продават дискове. Той си купува диска с ясното съзнание, че е законен. И как може да допусне, че е незаконен, след като малко преди него, от същата сергия същият диск си го е купил униформен полицай?

- Вярна ли е според Вас информацията, че държавните служители са едни от най-големите разпространители на пиратско съдържание в мрежата?
- Не мога да коментирам последните данни. Спомням си обаче, че преди години близо половината от целия трафик в българския Интернет се генерираше от мрежата на държавната администрация.

- Считате ли, че те трябва да понесат наказание за това си деяние? Дали полицията ще вземе някакви мерки срещу тях?
- Би трябвало. Всъщност министрите съобщиха, че „незаконното“ съдържание било изтрито. Надявам се, че не са извършили унищожаване на улики за извършено престъпление. Интересно е да се чуе и мнението на БСА по тези въпроси. Те обикновено са доста гласовити, но по темата за държавната администрация са много тихи.



______
Интервю на Петър Вълков за Експрес.БГ