Даваме помощ от 15 млн. лв. на компютърния гигант "Хюлет-Пакард"*

Инвестицията на компанията в България заплашва да оголи ИТ сектора откъм специалисти, алармират от бранша

Може и да се позабравило вече, но в началото на демократичния ни преход тогавашния столичен кмет Александър Янчулев стана обект на критики, защото реши да изпрати помощ на Америка, под формата на одеяла. Поводът бе едно земетресение в САЩ. Тогава Янчулев стана дори обект на осмиване, защото малка и бедна България да оказва помощ на голямата и богата Америка звучи наистина нелепо. Но, в случая е важен жестът, защото както се казва "приятел в нужда се познава".

На паметната за българската демокрация дата 10 ноември 2005 г. по предложение на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров правителството е решило да отпусне на американската мегакорпорация "Хюлет Пакард" държавна помощ в размер на 15 000 000 лева. Парите се дават на "Хюлет Пакард" по Закона да държавните помощи като те се отпускат в подкрепа на намерението на компанията да реализира у нас високотехнологичен проект под името "Глобъл Деливери Център". На министъра на финансите е било възложено да предвиди в бюджета за 2006 г. въпросните 15 млн. лв. за подкрепа на проекта, а на самия Овчаров и на директора на Агенцията за инвестиции е възложено да проведат преговорите с щатската компания.

Интересно е, че решението да отпускането на помощта, която по неофициална информация се дава за подготовка и преквалификация на специалисти, е било взето почти два месеца преди от "Хюлет Пакард" официално да обявят своето намерение за инвестиция в България.

До момента, решението на кабинета за оказването на помощ на "Хюлет Пакард" не е много известно на българската общественост. Единствено в средите на родния ИТ бранш слуховете за него циркулират от началото на годината. Между другото решението на правителството не е публикувано на интернет-страницата на Министерския съвет, сред другите точки от дневния ред на въпросното заседание.

Източник на Агенция "КРОСС" от държавната администрация обаче потвърди категорично, че подобно решение е било внесено от министър Овчаров и то е било одобрено. Самият проект на "Хюлет Пакард" бе представен официално на 25 януари т.г. в столичния хотел "Шеротон". Той предвижда в София да бъде изграден "стратегически център за глобални услуги", който ще осигурява отдалечени услуги за централизирано управление на ИТ инфраструктурата за района на Европа, Близкия Изток и Северна Африка. По думите на представители на организацията "Глобъл Деливери Център" България е предпочетена сред 14 държави за разполагането на центъра, а "Хюлет Пакард" има намерението да открие 1000 нови работни места за ИТ специалисти през следващите две години. За партньори по изпълнението са избрани фирмите Аjilon и SITEL.

Представителят на "Хюлет Пакард" за България Саша Безуханова пък обясни пред пресата, че в бъдещия център на компанията ще се осъществява поддръжка на софтуерни и хардуерни продукти от второ и трето ниво, което означава, че специалистите в центъра ще се свързват дистанционно с проблемните системи ще диагностицират и отстраняват повредата от разстояние.

По думите на Безуханова инвестицията на "Хюлет Пакард" ще окаже силен тласък за развитието на ИТ индустрията у нас. Представители на същата тази индустрия обаче виждат и сериозен негатив за българските ИТ фирми от пристигането на "Хюлет Пакард".

Според председателя на Управителния съвет на Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) Златко Златков откриването на въпросните 1000 работни места заплашва да оголи българския ИТ сектор откъм специалисти и да вземе "хляба на много хора". Той не изключи ситуация, при която "Хюлет Пакард" да привлекат обучени вече хора от българските фирми с предложение за по-добро заплащане, а фирмите, които се лишат от тези специалисти на свой ред ще ги изтеглят по същия начин от малките и средни фирми в ИТ сектора. "Дори в момента в България има жесток недостиг на ИТ специалисти, а едно подобно разместване ще създаде сериозни проблеми в бранша", смята Златков. По негова информация годишно от университетите излизат около 1000 души завършили компютърни науки, но едва 20 на сто от тях започват работа по специалността си.

Други представители от ИТ бранша поставят под съмнение самата идея на "Хюлет Пакард" за откриването на 1000-та нови работни места. Според тях реалното число на започващите за пръв път работа специалисти в компанията ще бъде много по-малък, именно поради очаквания кръг на преразпределяне на съществуващи вече обучени кадри. От родния ИТ сектор имат и намерение да излязат със запитване към Министерския съвет относно отпускането на помощта от 15 млн. лева за проекта на "Хюлет Пакард".

Представителите на българските фирми недоумяват защо се дават тези пари на огромна фирма, която спокойно може да се оправи и без тях, а същевременно бюджетът за 2006 г. на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е едва 9 млн. лева. Тази същата агенция е призвана да провежда държавната политика в сферата на високите технологии, но по мнението на представители на БАИТ такава политика за момента напълно отсъства.

Едно друго сравнение е още по-фрапантно. За 2005 г. приходите на "Хюлет Пакард" от продажби и услуги са били 86 млрд. и 700 млн. щатски долара като брутната печалба на компанията е в размер на над 20 млрд. долара. Брутният вътрешен продукт на България за същата година по консолидираната сметка е 41, 64 млрд. лева. Според чл. 4 на Закона за държавните помощи от 2002 г. е допустимо да се отпусне помощ, когато се осъществява проект със значителен икономически интерес за държава или за преодоляването на съществени трудности в икономиката, а също така когато се подпомага развитието на определени стопански дейности или отделни икономически райони.

Безспорно проектът за изграждането "Глобъл Деливери Център" в София представлява сериозен интерес за България и ще окаже съществено влияние върху ИТ бизнеса в страната, но от бранша недоумяват защо се отпускат такива големи държавни средства за фирма, която ще се занимава с поддръжка на компютри, пък било то и в много голям мащаб. Представители на БАИТ посочват, че същевременно в България вече има навлезли утвърдени в света фирми като SAP, които се занимават със създаване на бизнес софтуер и вече имат открити 300 работни места, а тенденцията е те да достигнат до 1000 (каквото е и намерението на "Хюлет Пакарад"). За разлика от американската си посестрима, от SAP обаче не са получили никаква държавна помощ за обучение на кадри, макар това да е една от основните им дейности.

От ИТ сектора виждат причината за подобно решение на кабинета и в лобистките действия на представителя на "Хюлет Пакард" за България Саша Безуханова пред органите на държавната администрация, в т.ч. и пред Агенцията за чуждестранни инвестиции. Макар точно в това да се изразява работата и като представител на компанията у нас, от БАИТ и Федерацията на научно-техническите съюзи заявяват, че Безуханова и управляваната от нея и още десетина души Фондация ИКТ "Клъстер" са си присвоили правото да говорят пред властта от името на българската ИТ индустрия. В официални становища на двете организации от началото на годината се казва, че лансирания в публичното пространство ИКТ "Клъстер" е само едно сдружение на частни лица, които колкото и уважавани да са не могат да представляват интересите на ИТ бранша в България. От БАИТ са особено възмутени от обстоятелството, че ИКТ "Клъстер"-а е обявил, че асоциацията е в процес на присъединяване към него.

_________
* От Агенция "КРОСС", автор Георги Георгиев. Препечатваме материала поради фундаменталното му значение за българската ИТ-индустрия.

БАИТ имат на своя сайт няколко сериозни критики по подобни въпроси. Т.напр. вижте Становище на ФНТС.

Ако си спомняте, преди година Portal.bg препечата статия от "Монитор" под заглавие "Асоциацията на компютърните търговци проваля България".
Оше по-рано, през 2002 г., шефът на ББС за България сподели в интервю, БАИТ няма морална позиция по сделката с Майкрософт.
Самата БАИТ преди време зае угодническа позиция към предишния министър на държавната администрация в свое становище под заглавие Анализ на резултатите от проведената анкета сред фирмите, членовете на БАИТ, относно СПОСОБНОСТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ИТ КОМПАНИИ ДА ДОСТАВЯТ УСЛУГИ, БАЗИРАНИ НА СОФТУЕР С ОТВОРЕН КОД.

В този смисъл сегашните оплаквания на БАИТ са като че ли доста назадничави.

П.П.

Един ден след нашата публикация, г-жа Безуханова е дала интервю за в-к "Стандарт", в което тя индиректно отговаря на нападките на асоциацията на част от компютърните търовци. В него между другото се казва (получерния шрифт е наш - б.рortal.bg.):

- Г-жо, Безуханова, "Хюлет-Пакард" избра България за своя глобален център за обслужване на клиенти. Какъв е размерът на инвестицията и с какво страната ни спечели доверието на компанията?

- Изборът започна със списък от 14 държави в Централна и Източна Европа. 4 от тях бяха включени в шортлистата, сред които и България. Страната ни беше избрана след деветмесечен задълбочен анализ на различни макроикономически параметри, преценка на наличност на подходящи ресурси и перспективност на държавата. Добрата позиция и историята, която "Хюлет-Пакард България" има вътре в корпорацията, също допринесе за избора. Не мога да кажа точния размер на инвестицията, защото центърът е в процес на изграждане. Мога да дам ориентир за обема - наели сме 10 хил. квадратни метра в Бизнеспарк София. През тази и следващата година ще наемаме експерти с високи технически и добри езикови умения. До края на 2007 г. се планира в центъра да заработят 1000 човека Официалното откриване на дейността ще стане през юни. В момента се обучават първите специалисти, които сме подбрали.

- Какви услуги ще се предоставят от центъра?

- Той е част от новата политика на компанията, която наричаме Global delivery. От България ще се обслужват клиенти на фирмата в Европа, Близкия изток и Африка. Стандартната сервизна дейност предполага отиване на място. В този процес има специалисти, които по телефона дават консултации на сервизните инженери. Именно те ще стоят в България и ще помагат. Оттук ще се осъществява и отдалечен достъп и сервизиране на системи чрез средствата на интернет по защитени връзки.

- Успявате ли да наемете достатъчно квалифицирани специалисти за центъра?

- За момента успяваме да наберем специалисти според плана ни и колегите ми са много удовлетворени от качеството на експертите в България. Планираме и осъществяваме много сериозна инвестиция в тяхната квалификация. Всеки от сервизните инженери получава от 3 до 6 месеца допълнително техническо обучение, а ако е необходимо, и езиково. Освен това от септември в три университета откриваме специализирани програми с общ профил, в който български студенти ще изучават технически дисциплини. Считаме, че с тези програми ще осигурим ресурс далеч не само за нашия център, но също и за партньорите и клиентите на "Хюлет-Пакард". Ще помогнем и за развитието на IT знания на световно равнище в България.

- Какви са най-важните умения, които бизнесът изисква от младите хора? Сегашното образование осигурява ли ги?

- Най-разнообразни умения са необходими на българския бизнес, за да бъде конкурентен. Квалификацията в широкия смисъл е от много голямо значение. Много важно е младите хора да имат умения по международните стандарти и в добавка да имат езикови познания. България има добри перспективи в областта на високите технологии. Те изискват образователната система да произвежда млади хора с добри софтуерни умения. Със знания, свързани с поддръжка на технологии, защото такъв тип специалисти се търсят. Важно е младите хора да бъдат практически ориентирани. Това означава още по-близка връзка между бизнеса и академичната общност...

...България и регионът са ясна алтернатива на Индия, която базира икономическата си стратегия на този тип аутсорсинг на услуги. Но България има и предимството да бъде близо до Европа, да предлага хора със знания на различни езици не само английски. Привличането на по-сериозни инвестиции от такъв характер би станало и една реална алтернатива за младите българи, които в момента живеят в чужбина. Те могат да се върнат и да работят при условия, близки до тези, заради които са напуснали страната. Дори от тази гледна точка си струва да се направят съвместни усилия между бизнеса, академичната общност и правителството. Това би ни позволило да се възползваме най-пълноценно от инвеститорския интерес и конкурентоспособните ни предимства, които са с хоризонт от 5-10 години. След това България няма да бъде така конкурентна, както изглежда днес.