Автор: Захари Е. Димитров
PC Magazine

Internet е последното останало място за неограничената свобода на човешкия дух и изказ. Това е причината множество правителства да се борят за ограничаването на тази свобода, а пък противопоставящите им се организации за нейното запазване и развитие. Като уникална среда за масово общуване глобалната мрежа съдържа културни и демографски различия, които успяват да се запазят въпреки процесите на глобализация, обхванали света. Това е шанс за развитие на оригиналния, уникален и самосъздаващ се творчески подход, при който няма бюрократични и други ограничения и единствената граница е в умовете на хората изпълващи го със съдържание.

Естествено, че съществуват и пиратският софтуер, и наглите кражби на интелектуална собственост, които са неизбежни в процеса на еволюция. Но не липсват и оригиналните творби и съдържание под всякакви различни форми, които стимулират развитието на технологиите и личностите, които са заинтригувани от тях. Софтуерът отдавна си е създал лицензионни договори, които да защитават правата на неговите проектанти и творци. В тази насока през 2006 година очакваме появата на Общия публичен лиценз на GNU (GPL) версия 3, който да актуализира изискванията пред свободния софтуер и да защити неговите права от посегателствата на големите корпорации.

Тези, които не се занимават единствено със софтуер, също разполагат с надеждна опора в Internet и не само. За техните права се грижи председателят на Creative Commons Лорънс Лесиг, който през изминалата година беше на посещение в България и изнесе любопитни лекции относно културните модели на обществото и правата на личността. Професорът по право е член на управителните съвети на Free Software Foundation, Electronic Frontier Foundation и Public Knowledge. Авторът на книгите Free Culture, която направи сериозен бум в Internet средите след нейното обявяване, Code and Other Laws of Cyberspace и много други творби е сред 25-те най-влиятелните и иновативни юристи и бизнесмени, безспорно признат за отличен лектор.

Защитаващ идеята да не се открива отново топлата вода, професор Лесиг и воденото от него движение Creative Commons твърдо възнамеряват да подпомагат обществото чрез споделяне на знанието, повторната употреба на добрите идеи и последващото им усъвършенстване. Създаването на разнообразни лицензи за произведения на изкуството и културата определено е действие в положителна посока, което е много вероятно да доведе до ураган от нови произведения и ренесанс в начина, по който работим и общуваме, без да бъдем ограничавани от монополисти и олигарси. Отдавна голяма част от т.нар. социално съдържание в Internet блогове, анализи, цифрови произведения на изкуството, се разпространява по подобен начин.

Изключение не прави и България, която благодарение на група ентусиасти отблизо следва тенденциите и без да изоставаме, имаме огромно количество „споделена“ музика, цифрови снимки, информация и знания. Примерите са много, но за илюстрация и подсещане може набързо да посетите stretching-spaces.net/ и nightsongs.info/nightsongs-music.html. Благодарение на хора като Пейо Попов, Драгослава Пефева от Internet Общество България, Георги Димитров и останалите от екипа, превеждал Creative Commons, вече можем отблизо да се запознаем и ползваме българския превод на тези лицензи. На cc.isoc.bg/ под формата на блог ще откриете сайта на Creative Commons Bulgaria.