Снимки от визитата на д-р Сърф и ИТ-делегацията в София.

24 часа:
Винтън Сърф: Спираме изтичането на мозъци от България

Хубаво е, че президентът и премиерът ви подкрепят развитието на високите технологии, казва бащата на интернет

Д-р Винтън Дж. Сърф е вицепрезидент на Google и един от бащите на интернет, както и член на Съвета за информационни технологии към президента Георги Първанов, по чиято покана беше в България от 3 до 5 юли. Във вторник президентът награди г-н Сърф с орден "Св. св. Кирил и Методий". В сряда в 8 ч. сутринта чукаме на вратата на апартамента в Дом 2 на резиденция "Бояна", където е настанен д-р Сърф. Той ни посреща пълен с енергия, шегувайки се. че цяла нощ из апартамента му са обикаляли призраците на бивши комунистически величия. Единственият багаж на американеца, който св вижда в обширния хол, е малък лаптоп, към който е свързан четец за карти.

- Г-и Сърф, познат сте като един от бащите на интернет. Какво във вашето дете ви кара да се гордеете и от кои негови качества не сте доволен?
- Действително съм един от бащите на интернет, но всъщност ние сме доста. Естествено, съм много горд с рожбата си най-вече защото тя дава възможност на много хора да работят едновременно заедно и така да създават блага за всички. Интернет е като жив организъм, който се развива все повече и привлича нови и нови потребители. Интересно ми е какво в крайна сметка ще се получи, трудно е да се даде някаква прогноза отсега. Едно е сигурно - все повече хора ползването му ще бъдат изобретявани.

- Все повече обаче се употребява и за недобри цели.
- Така е, особено това бомбардиране със спам, както и разпространяването на вируси в мрежата. Това, естествено, не ме прави щастлив, но хората са такива, каквито са. Не можем да забраним автомобилите само защото някои карат пияни. Можем да забраним шофирането след употреба на алкохол и да контролираме, така е и с интернет.

- Интернет беше роден от студената война - можем ли да кажем, че той е най-полезната й последица?
- Действително в началото интернет беше проект на американското министерство на отбраната. В него участваха много отдели за компютърни науки в най-големите американски университети, както и в Европа.
Идеята беше да се използват от много потребители едновременно компютърни ресурси, софтуер и др. И то чрез мрежа, която няма единен център и може да продължи да работи дори ако част от нея е поразена при военни действия. Естествено, военните се интересуваха главно от възможностите да командват войските при една война
Така че беше нормално, когато започнах работа върху интернет, усилията ни да бъдат съсредоточени в тази посока.
В годините на студената война обаче и особено след нея глобалната мрежа се оказа най-надеждната система за комуникация изобщо. Всъщност тя дава много по-богати възможности за всякакъв вид комуникация от телефонната и, разбира се, от предхождащата я телеграфна система.

- Може ли да прогнозирате как ще се развива интернет в следващите 5 години - в САЩ и в България?
- Не мисля, че можем да разделяме двете държави спрямо интернет - България, както и целият останал свят имат равен достъп до новите достижения на интернет технологиите. Това, които със сигурност ще се случи през следващите 5 години, е, че той вече влезе в мобилните телефони, а занапред тези връзки ще стават все по-бързи и сигурни. Хората ще имат нужда и ще получават все по-висока скорост за пренос на данни.
Скоростта на статичните интернет връзки чрез оптични влакна също ще става все по-висока. Интернет вече няма да се използва само на Земята -негова модификация ще служи за комуникация с Марс, за да подпомогне разработването на ресурсите на тази планета. Като цяло очаквам интернет да се използва все по-активно като космическа комуникация.

- Но и престъпленията и тероризмът в мрежата стават все по-високотехнологични. Възможен ли е контрол върху тях?
- Контролът е изключително труден при система, която се употребява от толкова много хора от различни места едновременно. По същия начин не е възможен ефективен контрол върху телефонните разговори на хората, както и на писмата между тях.
И при тях, и при интернет можем само да посочим кое е неправилно да се извършва и да следим за спазването на забраните.

- "Гугъл" се съгласи да наложи ограничения на търсачката си в Китай и получи критики от цял свят. Нужен ли беше този компромис?
- Всъщност ние цяла година се колебахме и дискутирахме дали да предложим услугите си в Китай. Аз съм в "Гугъл" от октомври миналата година, така че не съм участвал в решението за Китай. Но смятам, че постъпихме правилно, макар че правителствената, а и всяка друга цензура никак не ми харесва.
"Гугъл" прецени, че е по-добре да предлага услугите си в Китай толкова, колкото е възможно към момента, защото смятаме, че тепърва там предстоят промени, които постепенно ще доведат до по-голяма свобода. Оптимист съм, че китайското общество ще се нуждае все по-малко от контрол върху информацията. Не изключвам обаче и възможност да греша.

- Какво посъветвахте президента Георги Първанов като член на неговия Съвет за информациони технологии?
- И с г-н Първанов, и с премиера Сергей Станишев обсъждахме посоката, в която е добре да се развиват високите технологии в България. И двамата ме впечатлиха с познанията си тази в област и с готовността си да застанат твърдо зад последователна политика в тази посока, защото осъзнават нейното значение за развитието на цялата икономика.
Бях възхитен от мненията, които премиерът изказа по отношение на високите технологии. Като цяло с него и с президента стигнахме да пълно съгласие в няколко области. Първата е, че обучението по компютърни технологии е от изключителна важност. За да имате хайтех бизнес ви трябват хора, които да работят там. Втората точка, около която постигнахме съгласие, е стимулиране на създававето на малък бизнес при високите технологии. И най-вече за възможността държавата да осигурява капитал за старта на такива предприятия. Необходимо е също така да се дава възможност на големи компании като"Гугъл", "Майкрософт" и др. да развиват дейност в България и така да осигуряват поръчки на по-малки фирми тук. Така се създават и нови работни места.

- България обаче страда от изтичане на мозъци към чужбина, особено хайтех специалисти.
- Точно в тази връзка е една от идеите, които обсъждахме с президента и премиера ви. Трябва да бъдат създадени условия за експорт на ума и таланта на българи, като самите те не напускат страната си. Глобалната мрежа е един много удобен инструмент българските специалисти да работят срещу добро заплащане за най-големите световни хайтех компании, като в същото време не напускат родния си дом. Важно е също така да привлечем немалкото вече заможни хора от българската диаспора по света да създават компании и съответно работни места в родината си - такъв процес има в Индия.

- Подготвено ли е българското общество?
- Смятам, че да - тук беше създаден един от първите клонове на световното интернет общество с президент Вени Марковски. Според мен той успя да постигне много и успешно подпомага усилията на българските институции при развитието на интернет технологиите. В този смисъл България има авторитет с активната си позиция пред световното интернет общество.

- Как минава един ваш работен ден, колко време прекарвате в интернет?
- Доста време съм в мрежата, защото се стремя да привлека за каузата все повече хора. До момента над 1 млрд. души по света са потребители на мрежата, но други 5,5 млрд. все още не са. Така че ни чака много работа. Освен това като вицепрезидент на "Гугъл" обикалям инженерните ни офиси по света, споделям опита си и подпомагам усилията на колегите ни. Друга част от работата ми е да преговарям със законодателите в различните държави - имам среща и с българските депутати - по въпроси, които засягат развитието на интернет. В задълженията ми влиза и да се оглеждам за бизнеси, които биха представлявали интерес за "Гугъл". Освен това съм официалният говорител на компанията, поради което ви давам и това интервю.

- Смятате ли, че България има бъдеще при високите технологии?
- България има традиции в развитието на високи технологии. Премиерът Станишев обаче е притеснен, че обемът на обучението в тази област е намалял чувствително, и много иска да предприеме мерки за стимулирането му. Така че аз не виждам причина в бъдеще да не се възроди големият интерес на българите към високите технологии.Развитието на цялата ви икономика зависи от това доколко младите хора тук имат интерес към този процес. Това би дало силен тлъсък при създаването на нови продукти и услуги, базирани на интернет.
Особено важно е развитието на електронната търговия, която печели все по-голяма популярност пред традиционните операции с физически стоки. В този смисъл съм оптимист за развитието на България - поне дотогава, докато високите технологии са приоритет на държавното ръководство и на обучението в училищата и университетите ви.

--------

ДУМА:
Първанов награди "бащата на Интернет"

Президентът Георги Първанов награди с орден "Св.св. Кирил и Методий" - огърлие, вицепрезидента на "Гугъл" д-р Винтън Сърф, който е наричан "бащата на Интернет". Отличието му бе връчено заради особено значимите му заслуги за развитието на информационните технологии и за оказаната експертна помощ на България.
Сърф каза, че приема наградата като признание за труда на милиони хора по света, които са превърнали интернет в това, което е днес, и което ще бъде утре. Интернет все още има само един милиард потребители, което означава, че имаме още 5,5 милиарда, които трябва да обхванем, заяви още той.
По-рано през деня "бащата на интернет" взе участие в Съвета за информационни технологии към президента на България. В него се включи и вицепремиерът Ивайло Калфин. Изграждането на икономика, основана на знанието, преодоляването на дигиталната пропаст, както и българското съдържание в интернет бяха основните въпроси на дискусията. Важно е усилията да бъдат насочени към обучение на преподавателите и на учителите, както и към свързването на всички училища и университети във високоскоростна мрежа в интернет, коментира Първанов. Той изрази подкрепа за инициативата "Компютър вкъщи", както и надежда да има позиция на правителството за стимули за купуване на компютри от домакинствата.
Подпомагането на разширяването на интернет съдържанието на български език бе друга тема на заседанието. Президентът отбеляза, че думата България се среща в "Гугъл" около 9 милиона и 400 хиляди пъти. Текстовете на кирилица вече са стотици милиони, но има какво да се желае, добави той. Първанов наблегна и на цифровизацията на библиотеките в страната и възможностите за вкарване в интернет на над седем милиона книги и архивни единици.

----------

"Труд"
Информационните технологии щели да върнат емигрантите
Президентът иска евтини компютри

Президентът Георги Първанов подкрепи инициативата "Компютър вкъщи", която предвижда по-ниски цени за умните машини за частни лица. Надявам се правителството да излезе със стимули за хората, които си купуват компютър за дома, каза Първанов. Според президента само такива мерки могат да спомогнат за преодоляването на Дигиталната пропаст между страната ни и западноевропейските държави.

Част от работещите и учещите в чужбина млади българи да се върнат в страната на добре платени и атрактивни работни места, преди всичко в сферата на информационните и комуникационните технологии, заяви още Първанов на вчерашното заседание на Съвета за информационни технологии (СИТ). Според него сред най-важните приоритети за българските институции са инвестициите в образованието и в младото поколение. В заседанието участваха вицепремиерът Ивайло Калфин, вицепрезидентът на "Гугъл" Винтън Сърф и специалисти по информационните технологии.

Думата България се среща в "Гугъл" около 9,4 милиона пъти. Текстовете на кирилица вече са стотици милиони, но има какво да се желае, каза президентът.

Според него в кратки срокове съдържанието на библиотеките в страната трябва да се прехвърли в цифров вид и над 7 млн. книги да могат да се намерят в Интернет.

По-късно Първанов награди с орден "Св. Кирил и Методий" - огърлие вицепрезидента на "Гугъл" и един от бащите на Интернет Винтън Сърф. Отличието е за значимите му заслуги за развитието на информационните технологии и за оказаната експертна помощ на България, казаха от президентството.

---------

ДУМА:

Винтън Сърф се срещна с представители на Парламентарната комисия по транспорт и съобщения към Народното събрание. По думите на Сърф, за да може страната ни да развие интернет услугите, образованието, подготовката и притокът на висококвалифицирани кадри, развитието на малките и средните предприятия и осигуряването на капацитет за стъпване на българския пазар на фирми като "Гугъл", трябва да бъдат приоритет в националната политика.

Председателят на Комисията по "транспорт и съобщения Йордан Мирчев заяви, че с промяната на законодателството комисията ще гарантира развитието на този бизнес. Той съобщи, че тази седмица започва процедурата по новия закон за електронните съобщения. През септември и октомври комисията ще организира дискусия по новото законодателство в областта на телекомуникациите и съобщенията.

Представителите на световните компании отбелязаха, че грешка в законодателството би било незапазването на технологичен неутралитет. Според тях страната трябва да разработи национална политика за интернет обществото, като въпросите с технологиите да бъдат решавани от експертите в частния сектор. Съдебната система също трябва да остане технологично неутрална - да не се прави разлика между престъпление, направено в компютър, или с пистолет, коментираха те.

--------

Капитал:
Винтън Сърф: Интернет видеото е най-добрата среда за реклама

Има ли Google планове за България?

- Още е твърде рано да се говори за това. Ние имаме екипи, които търсят по целия свят места, където да изградим свои офиси. Искаме да се възползваме от местното познание, език, стил, специфика на използване на компютрите и комуникациите. Търсим места, където да имаме постоянен достъп до студенти, които завършват инженерни и компютърни науки. Важно е също да има благоприятна за бизнеса обстановка - знаете, че данъчните закони се различават от страна до страна. Цената на труда също е съществен фактор. Още сме в ранните етапи на оценяване на условията в България и в други източноевропейски страни. За целта екип на Google беше тук в края на юни. На този етап обаче още не могат да се правят предположения какво ще е крайното решение на компанията.

Ако в България все пак се появи офис на Google, с какво би се занимавал той?

- Имаме различни видове офиси. Доста от тях са за продажби и маркетинг. Google печели парите си от интернет реклама и трябва да може да обслужва хората, които се интересуват от нея. Имаме също технически офиси, които работят по софтуерните продукти на компанията. Екипът, който беше в България, търси място за откриване на технически офис.



Какви са конкретните причини за вашето посещение в България?

- Идвам като член на Съвета за информационни технологии на президента. Председателят на съвета Вени Марковски покани мен и други колеги. Тук сме, за да се срещнем с президента и министър-председателя на страната. Искаме да научим повече за състоянието на информационните технологии в България. Надявам се да обсъдим и условията, от които зависи превръщането на ИТ сектора ви в основен двигател на икономиката.

Какви са тези условия?

- Първо, нужни са ви източници на капитал за рисково финансиране. Желанието за поемане на рискове не е характерно за повечето банки.
Важно е да се намери начин да се подпомагат нови бизнес начинания, да се създават малки и средни предприятия. Хората в страната трябва да печелят не само понеже имат добра работа, но и защото са собственици на фирмите, в които се разработват ИТ приложения. Докато привличате насам корпорации като Google и Microsoft, трябва да мислите и как да отглеждате местни компании. Ако нямате добре функционираща фондова борса, хубаво е да намерите друго представително място за тях. Иначе акциите им няма да се търгуват лесно.
Необходим е постоянен поток от хора с инженерни и научни познания. Трябва да се концентрирате върху образованието, да стимулирате младите хора да се занимават с технологии. Важно е да имате добре развит достъп до интернет, защото това е начинът да се изнасят ИТ продукти, без да се изнасят хора. Иначе хората ще избягат да работят другаде.

Каква е най-голямата заплаха за интернет днес? С технологиите ли е свързана или с регулацията?

- Днес интернет обслужва около милиард потребители по целия свят. Доста по-голям е, отколкото по времето, когато бе създаден през 1973 г. Той все повече се използва за услуги, които в миналото са били осигурявани по друг начин - интернет телефония, радио, телевизия. Исторически тези услуги са били регулирани. Интернет, от друга страна, не е бил - той е много отворена система, която предполага доста различни бизнес модели. Затова и регулацията е сложна.
Най-големият проблем в момента все пак вероятно е сигурността - както на мрежата, така и на отделните приложения. Атаки, измами, спам - всички тези неща изискват действие на различни нива от мрежовата архитектура. Няма едно място, на което да поправиш нещата и всичко вече да е наред.
Проблем е и мрежовата неутралност - при това не само в САЩ, но и на други места като Нова Зеландия, Холандия, Англия. Доставчиците на бърз интернет (най-често кабелни оператори и телекоми) казват: "На нас ни струваше много да изградим мрежа за високоскоростен достъп. Затова искаме интернет компаниите да ни плащат, задето им разрешаваме да предлагат услуги на нашите клиенти." Това поставя Google, Yahoo, еBay, Amazon и всички подобни компании в неприятна ситуация. Също и потребителите, чийто избор е отнет. Потиснати са и иновациите, защото новите, мънички компании няма да могат да си плащат. Ето защо се надявам, ако този въпрос бъде повдигнат в България, да застанете зад концепцията за неутралната мрежа.
Впрочем засега българската политика по въпроса на интернет е много улеснена и отворена. Регулацията не е директно контролирана от правителството, а е в ръцете на частния сектор и това е много добре. Всъщност, трябва да кажа, радвам се, че българските позиции по отношение на интернет управлението са за по-голяма отвореност. Това контрастира с идеите на други страни, лобиращи за тотален правителствен контрол. Сред тях са например Китай, Южна Африка, Сирия, дори Индия.

Какви са главните приоритети на ICANN в момента?

- Основните са няколко. Един от тях е свързан с меморандума, който корпорацията има с щатското Министерство на търговията и на базата на който тя функционира. Той изтича в края на септември и текат преговори дали да бъде продължен, дали да бъде подписан нов или изобщо да няма такова споразумение.
Второ - за нас е много важно да стартираме международните имена на домейни, написани на различни азбуки. В това число влизат имената на домейни на кирилица, което вероятно ще е интересно за хората в България.
Друго нещо, което ни интересува, е изготвянето на по-пълни анализи на домейн пространството. Това ще ни помогне да разберем по-добре как се използва то.
Приоритет е също така IP версия 6 - следващото поколение интернет протокол. Много искаме да го интегрираме в DNS и да видим по-широка употреба на IPv6. Една от причините за това е, че той предлага повече адресно пространство, което очакваме да започне да се изчерпва.

Целия текст на интервюто може да бъде прочетен във в-к "Капитал" на този адрес.

_______
От PressBoard.info, материали на "24 часа", Труд, Дневник, Дума и др.

Снимки от визитата на д-р Сърф и ИТ-делегацията в София.