Г-н Вачков, как оценявате развитието на ИТ в България за последните 10 – 15 години?

За изминалите 15 години се случиха неща, които стоят в двете крайности. В края на 1989 г. започна процес, който се разви много бързо през следващите две години. Разпадна се пазарът на СИВ и това доведе до незабавно разпадане на българската електронна индустрия. В нея тогава работеха над 200 хил. човека. България произвеждаше 80% от изчислителната техника на СИВ , продукция за над 2,5 млрд. тогавашни лева. Бяхме са специализирали в изключително важни съставни части от периферията на изчислителната техника. Основният въпрос обаче е, че при една такава добре смазана машина, сгромолясването беше катастрофално.

Какво според Вас трябва да се прави оттук нататък?

Вместо да плачем, че това се е случило, трябваше още през 1989 г. да се опитаме да запазим това, което можеше да спасим и да му намерим пазар. Правителствата, които последваха обаче, решиха въпроса по друг начин – те създадоха такива финансови условия, че редица договори от преди не можеха да бъдат продължени и не се получи преходът. Много специалисти се преквалифицираха в други дейности, някои започнаха успешен бизнес. Сега картинката е следната: съществуват множество малки фирми – от по 2 – 4 човека, които произвеждат нещо – хардуер или софтуер, което по правило е част от системи, и успяват по някакъв начин да оцеляват на този много конкурентен пазар. Един интересен пример е Ботевград, където има над 2000 души, които работят в най-различни електронни производства. Мисля обаче, че след 17 години много малко от това, което е останало, е използваемо, и то по две причини: първо, цикълът на изделията е много бърз и изисква технологично оборудване, каквото нямаме, и второ, самото технологично оборудване е безнадеждно остаряло. Затова всичко започва отначало.

Имате предвид, че трябва да започнем от нулата?

Не, не мисля, че от нулата. И в тази връзка ние се опитваме да лансираме една идея. Рано е да говоря за нея, но в общи линии тя изисква преглед на това къде има останали кондензационни ядра, както ги наричам, къде има все още останала наука и развой, хора, които измислят нещо, и там да се насочат средства, включително и от еврофондовете, за да може да се развиват подобни центрове.

Разбира се, моментът е съвсем различен, но преди време - през 80-те години - ние правихме един експеримент, изключително успешно, в ИТКР БАН. Създавахме така наречените динамични колективи, т.е. хората се събират като динамичен колектив по даден проект. Смятам, че това е спасението. Ако не правим проекти, не се научим да управляваме проекти и не се концентрираме там, където кондензационни ядра все още има, ако не се включим в европейското разделение на труда, то нямаме никакъв шанс. Европа работи на този принцип, наречен "Публично-частно партньорство". Това е начинът. Държавата винаги трябва се включва и поради това е много важна нейната роля и политиката й в ИТ сектора. Много неща могат да се направят, все още съществуват много знания и хора, които не са разпилени.

Какви точно центрове имате предвид?

Мога да дам следния пример, ако някой построи такъв център, привлече от университетите хора, които искат да се занимават с ИКТ, и докара няколко големи фирми, на които им трябва развой, сигурно експериментът ще бъде успешен. Това обаче изисква поддръжка от държавата, защото трябва да се предостави терен, да се намери строител. Ние движим такъв проект в София, но все още не мога да го оповестя. Ботевград също е добър пример, там сега се разширява производството и има глад за кадри, което е един сериозен проблем. Според едно скорошно изследване инженерни кадри у нас няма достатъчно.

Как според вас може да се преодолее този проблем?

Трябва да се научат фирмите, особено в ИКТ сектора, да инвестират в образованието. Именно отсъствието на инвестиции в образованието е най-голямата беля, която срива и такъв сектор като ИКТ. В Ирландия например преди 17 години всичко, което е получено от фондовете на ЕС, е вложено в образованието. Аз лично видях резултата. Хората са останали и работят в Ирландия, всички големи ИКТ фирми също са там, и то защото има квалифицирани специалисти. А това е една малка държава, с която можем да се сравняваме.

Получи ли развитие инициативата на ДАИТС за включване на Оперативната програма по Информационно общество към Националния план за развитие?

Тя все още не е закрита, но може би в края на месеца това ще стане. Въпросът е доста сложен, ние се опитахме с всички сили и под всякакви комбинации да го направим, но ни беше обяснено, че е много късно, защото нещата в ЕС са вече структурирани и всяко размърдване може да доведе до усложнения в усвояването на средствата. Което според мен и без това неминуемо ще се случи.

Ясно е обаче, че това трябва да бъде поправено и ще стане с хоризонтално участие в другите програми. Трябва да се подготвят проекти и те да бъдат предложени, когато се окаже, че има средства по фондовете.

Имате предвид да се увеличат средствата за ИТ в отделните програми?

Не, имам предвид от там да се заделят средства. Макар че никой не обича, след като си е "заградил градинката", да му се отнема от средствата, но така или иначе това ще се наложи. И вторият начин е чрез икономия в бюджетната част – извън кохезионния и структурните фондове и оперативната програма. Трябва да обединим бюджетните средства. И в информационната, и в телекомуникационната част можем да го направим, защото в нашата държава всички се опитват да правят едно и също нещо, но всеки за себе си. А трябва да го направи този, който най-добре го може, и така да се спестят много пари. Иначе отделните ведомства ще си правят свои мрежи и информационни системи и ако те не са стандартизирани, след това няма да могат да си говорят. Всичко това обаче става при пълна информационна самостоятелност.

Това означава ли, че вие ще започнете активно да работите по интеграцията на системите?

Да, така е, но ние работим още от септември, защото интеграцията трябва да се извърши първо в главата ти, за да тръгнеш да я правиш на информационно ниво. За нас е абсолютно ясно, че първостепенната ни задача е интеграцията на мрежите.

Има ли идея ДАИТС да прерасне в министерство?

На мен ми е много трудно да отговоря на този въпрос, защото първоначално при създаването на коалиционното правителство, идеята беше 3 от сега съществуващите агенции да бъдат министерства. Това не стана. Не мога да прогнозирам дали ще има преструктуриране и кога това може да стане, но ако има такова, редно е ДАИТС да има ранг на министерство.

Един проблем в случая е, че сме на подчинение на МС и сме второстепенен разпоредител на бюджетни средства . Вторият проблем е, че има организации в ИКТ, на които ние не сме принципал, защото не можем да бъдем такъв. Третото е законодателната инициатива, което е сериозен проблем, защото на моменти ние трябва да имаме възможност да сме вносители на закони – в противен случай се създават някои усложнения.

От международна гледна точка, въпросът е абсолютно ясен – в повечето държави от ЕС това са министерства. И най-често - министерства на ИТ и съобщенията.

Няма причини обаче да смятаме, че това би ни попречило да си свършим работата, дори като търсим варианти на решения, там където фактът, че сме агенция, ни затруднява.



Лични:

1. Как започва денят Ви?

С посещение на басейн. След което идвам в ДАИТС.

1. Какво Ви радва?

Радвам се на успехите на хората около мен, радвам се, когато срещна хора, които добре си вършат работата, когато общувам с интелигентни хора.

1. Кое е качеството, което най-много цените?

Прямотата

1. Кое Ви обижда?

Най-много се обиждам, когато се опиташ да свършиш работа с някои той започне да ти обяснява защо не може да я направи. Това е единственото, което ме ядосва, и съм уволнил много хора, когато съм получавал такива отговори.

1. Коя е най-голямата Ви спечелена битка?

Построяването на заводите на "Микропроцесорни системи".

1. Коя е любимата Ви книга?

Двете книги на Илф и Петров, знаете кои.

1. Как релаксирате?

Когато се почувствам много уморен, се отделям и ако имам възможност 15-ина минути дремвам. Иначе най-добре релаксирам, като спортувам или ходя на културни събития, което често правя със съпругата ми.

Материалът е препечатан от PressBoard