Светослав Василев:

С новия Наказателно-процесуален кодекс се слага край на събирането на интернет доказателства, казва зам.-директорът на Столичната следствена служба Светослав Василев.

Разговаря Нели Донева*

- Господин Василев, напоследък киберпрестъпността става все "по-модерна". Каква част от тези престъпления се разследват от вас в столичното следствие и как се справяте с интернет пиратите?
- Престъпленията в интернет мрежата действително нарастват лавинообразно. Точно по тази причина не може да се каже какъв е точният им процент на фона на останалите. Колкото повече се разпространява интернет, толкова повече нараства и техният брой.
За да се справи с т. нар. пирати в мрежата, разследващият експерт трябва да има доста добро равнище на компютърна грамотност и на познание за интернет. За момента такива качества имат само оперативните служители от НСБОП от сектор "Интелектуална собственост и киберпрестъпления" и следователите от Столичната и Националната следствена служба.
Освен това обучението на кадрите трябва да се провежда постоянно, защото непрекъснато се откриват нови способи за извършване на престъпление. Няма как да се проведе един курс на обучение и да се приеме, че той е достатъчен. Ако самите кадри не се интересуват и осъвършенстват постоянно, трудно биха могли да се справят с новите предизвикателства.

- Кои са най-честите киберпрестъпления?
- Всичко, което се случва в реалния живот, става и в Интернет - с изключение на физическия контакт. Престъпленията са по всички глави на Наказателния кодекс - за педофилия, кражби на авторски права, престъпления срещу републиката, заплахи за сигурността на хора. Наскоро например имаше точно такъв случай, при който депутат и председател на парламентарна група от сегашното Народно събрание, получи заплахи, отправени през Интернет. Занимавахме се и с друг случай - едно лице беше блокирало сървърите на болница в София. Освен това в интернет детската порнография и кражбите на интелектуална собственост са много разпространени.

- Как се "разбива" анонимността в мрежата?
- В интернет няма анонимност. Или ако някой смята, че има, то тя е измамна. С подходящата техника и обучените хора може да се разкрие всяко киберпрестъпление.
Разбира се, в много от случаите доказването е дълъг и сложен процес. Техниката е доста скъпа, тъй като този тип престъпления са изключително сложни и конвенциалните методи за разследване при тях са неприложими.

- Как идват сигналите при вас?
- Понякога в рамките на разследването на някое дело попадаме на следа. В други случаи обикновено НСБОП дава доклади на прокуратурата и оттам образуват следствено дело, което идва при нас.

- Какъв е случаят с МВР-служителя, за когото преди дни се разбра, че е разпространил служебна информация на Столичната дирекция на вътрешните работи в интернет. Кой ще поеме разследването?
- В момента МВР прави проверка по случая и ще предоставят материалите на прокуратурата. Съответно тя ще прецени на кого да възложи разследването. Най-вероятно то ще бъде дадено на нас.

- Колко от делата, които са при вас, са разкрити?
- Досега всички са разкрити и са установени извършителите им. По голяма част от делата се чака единствено техническа експертиза, а по друга - авторско-правна експертиза, която трябва да се направи в Министерството на културата. Проблемът там е, че работят малко хора и чакаме от порядъка на няколко месеца за една експертиза.

- Кои от тези дела вече са влезли в съда с повдигнат обвинителен акт?
- Делото за "бойлавърите" например вече се гледа в Софийския градски съд. Този процес е срещу група лица, които проповядваха колко е хубава любовта между възрастни мъже и малки момченца. Те бяха задържани при съвместна операция на Столична следствена служба и на съда. Смятам, че сме доказали, че те са извършили престъплението. Прокуратурата също е на мнение, че има достатъчно доказателства за тяхната вина. Сега предстои съдът да се произнесе. Обвинението срещу престъпната група е до 5 години лишаване от свобода за разпространение в Интернет на порнографски материали с участие на малолетни и непълнолетни.
В края на ноември и началото на декември 2005 година с помощта на НСБОП заловихме група, създала файлове с български и чужди музика и филми, които се разпространяват в нарушение на Закона за авторското право и сродните му права. Те бяха теглили, записвали и продавали музиката и филмите, като продажбата се е извършвала чрез обява в интернет. Ако бъде доказано престъплението им, наказанието за това е до 3 години затвор.
Лошото е, че едно престъпление обикновено води лавинообразно до възникването на нови и нови случаи в рамките на това същото дело. Особено престъпленията при детската порнография са изключително навързани. За щастие в момента те са сведени до минимум, но след 29 април по всяка вероятност пак ще се възобнови техния бум.

- Защо смятате така?
- Причината е, че новият Наказателно-процесуален кодекс, който ще влезе в сила тогава, не дава възможност да се използват технически средства от интернет доставчиците при престъпления, които не са тежки умишлени деяния. А най-абсурдното е, че за компютърни престъпления и разпространяване на порнографски материали с участието на малолетни или непълнолетни се предвижда до 5 г. лишаване от свобода. Това означава, че тези престъпления не са тежки умишлени деяния.
По смисъла на нашия Наказателен кодекс, след като не можем да използваме данни от Интернет за разкриване и доказване на престъпления, практически не можем да разследваме тези престъпления. Законодателите са ни блокирали.

- Прогнозирате, че ще се увеличи престъпността в интернет пространството?
- Не мога да предричам. Но мисля, че всички българи знаят, че тези промени в НПК не са най-удачните. Доколкото ми е известно във всички развити страни киберпрестъпленията се извършват от специализирана служба, след което материалите се дават на прокурор. При нас не е така.

- Как трябва да се промени текста, така че да може да се събират доказателства?
- Или трябва да можем да получаваме данни от интернет доставчиците дори и в случаите на престъпление, което не е тежко умишлено, или трябва да се вдигнат наказанията на всички тези деяния и лишаването от свобода за тях да е над 5 години. По този начин ще попаднат в категорията на тежки умишлени престъпления.

- Така ще се реши част от проблема. А какво става с другия въпрос - за разследването на 90 % от делата - не от следствието, а от дознателите?
- Да, киберпрестъпленията вече би трябвало да се гледат от дознатели. Така беше записано в новия Наказателно-процесуален кодекс, според който почти всички дела преминават към МВР. Въпреки това в момента прокуратурата образува голяма част от делата като предварителни производства заради голямата им степен на практическа и правна сложност. Така те се възлагат все още на нас в следствието. След 29 април обаче държавното обвинение няма да има тази възможност и почти всички следствия ще се поемат от дознанието към МВР.

- Достатъчно ли са подготвени дознателите, за да се справят с тях?
- Много се съмнявам във възможностите на дознанието да разследва такива престъпления. Особено към момента не смятам, че могат да се справят с тежките икономически и компютърни деяния. Но времето ще покаже. Може дознателите да се окажат компетентни и да се справят с разследванията.

_______
* Журналист от в-к "Дума". Интервюто се препечатва със съкращения от броя от 11.03.2006 г.