София Тзавела:
Винтън Сърф, един от най-оригиналните умове на планетата, човекът, който направи глобалното село възможно. Било 1969, когато трима мъже, сред които и студентът Винтън успяват да предадат информация между два компютъра. Известен още и като един от бащите на Интернет, американецът работи през времената, когато компютърните специалисти от миналия век предричали, че човек трябва да е пълен хахо, за да си купи домашен компютър, че компютърът на бъдещето ще тежи тон и половина. Днес Винтън Сърф участва в създаването на интерпланетарна мрежа. Тази седмица вицепрезидентът на Google получи у нас орден "Св.св. Кирил и Методий" и прекара цяла една сутрин в Търсачката, за да разбере най-после кои са светите братя.

София Тзавела: Господин Сърф, изживявам нещо като дежа ву сега. Аз вече прекарах с вас виртуално доста часове. Прочетох почти всичко, което има за вас. Гледах и видеоматериали с ваше участие. Сега пък се чудя дали вашата онлайн идентичност съответства на реалната и коя е истинската?
Винтън Сърф, вицепрезидент на Google: Много интересен въпрос. Може би не си съответстват. Искам да кажа, че има разлика между това дали срещаш някого лично, водите диалог и това да си онлайн. Освен това личната среща предполага да споделиш чаша вино или да разчупиш хляба. Това да споделиш момента с някого лично не е едно и също с това да бъдеш в Интернет. Но аз и вие може би ще започнем да си разменяме имейли след интервюто и чувството ще бъде, че продължаваме да общуваме помежду си.

София Тзавела: Спомняте ли си онзи цитат от Айзък Азимов, който казал, че нечовешката природа на компютрите се състои в това, че са напълно искрени. Това ли е единствената разлика между компютъра и човешкото същество?
В. Сърф: Да, наистина, спомням си този цитат. Аз лично се надявам, че компютърът, мрежата и всичко останало няма да бъдат твърде видими за нас. С други думи - те са част от околната среда, но забравяме за тях и общуваме помежду си по същия начин, както когато говорите с някого по телефона. Човек не мисли за телефона, а за гласовете, които чува.

София Тзавела: Ако не греша, един от любимите ви филми е "200-годишен човек". В него робот става човек.
В. Сърф: Невероятно! Вие наистина сте ми направили пълно проучване.

София Тзавела: Да, да, и не мислите ли, че това е доста плашещ сюжет?
В. Сърф: Причината да харесвам този филм толкова много е, първо, защото Робин Уйлямс е чудесен актьор и ако обърнете внимание, той израства от едно доста твърдо съзнание, той е робот в края на краищата, до истинско човешко същество. Прилича на историята за дървения Пинокио, който иска да стане момче. Но това, което ми харесва в този филм е, че някой е толкова доволен от това, че служи на някого. Така искам да мисля и за своята работа. Харесва ми да служа на хората.

София Тзавела: В днешно време обаче Интернет се оказва, че може да толерира дори тероризма. Въпросът е как да обуздаем страховете си спрямо Интернет като потребители в бъдеще?
В. Сърф: Нека направя първо една аналогия. Интернет прилича на лист хартия, а хартията не знае какво сте написали върху нея. По същия начин, както телефонният апарат, така и Интернет не знае какво казвате чрез него. Винаги ще има хора, които ще избират да злоупотребяват с тази технология. Хората пият алкохол, после се качват на колите си, катастрофират и убиват хора. Но това не означава, че спираме да произвеждаме коли. Но казваме, че е незаконно да се пие и да се кара. По същия начин се опитваме да кажем кое е нелегално и кое е легално в мрежата.

София Тзавела: Като вицепрезидент на Google не смятате ли, господин Сърф,че цензурата, която си наложи Търсачката в Китай, оборва основните принципи на Интернет?
В. Сърф: Ако трябва да съм честен, аз съм американец. Идвам от общество, в което свободата на словото е много важна. Намираме държавната цензура за болезнена, но информацията е като водата - тя тече навсякъде. Съединените щати имат Гранд каньон, много непроходим каньон. Преди да се развие в това, което е сега, мястото е било равнина. Но водата, която се е развивала върху повърхността в продължение на няколко милиона години, постепенно избутвала почвата надолу. Надявам се, че китайците с времето ще се чувстват все по-уютно с обмяната на свободна информация. Дано да не им отнеме няколкостотин милиона години.

София Тзавела: Наричат ви бог на мрежата, един от най-живите умове на света. Изкушена съм да ви попитам: ако вярвате в Бог, как си го представяте?
В. Сърф: Не мисля за Бог като за някакво същество, което дърпа струните и прави нещата да се случват. Мисля за него като за някой, който дава начало на някакъв сложен процес и той се развива, както си се развива - от само себе си. Това е и принципът на самия живот.

София Тзавела: Според вас можем ли да възприемаме света като илюзия, въображение и роби ли сме на илюзията и сънищата?
В. Сърф: Казвате роби на сънищата. Това е интересна постановка, защото не мисля, че сънищата се асоциират с робство.Те предполагат свобода. Ние сме свободни да си фантазираме, а в компютърната среда - особено. Ти си свободен да използваш каквато и да е програма, да създаваш виртуални светове в мрежата. Те може и да не съществуват в реалността, но съществуват във фантазията.

София Тзавела: Вие сте партньор на НАСА. Има няколко българи, които също работят там. Смятате ли, че те биха оставили значителна следа в технологиите, както Джон Атанасов направи това в миналото?
В. Сърф: О, надявам се да е така. Всъщност двама човека от Държавната агенция по информационни технологии и комуникации - господин Вачков и господин Недялков, са част от развитието на компютърните и космическите технологии. Очаквам с нетърпение бъдещото си сътрудничество с хората в България, които проявяват интерес към изследването на Космоса. Важно е да можем да стандартизираме начина, по който комуникираме в Космоса, както направихме с Интернет. Всеки космически кораб, който обикаля Луната или Марс например, разполага със свои специфични комуникативни протоколи, за да навигира кораба. Ако стандартизираме начина, по който комуникираме всеки път, когато започне нова мисия, например на Юпитер, и оперативните ми ресурси са още функционално около Марс, мога да предавам информация до други планети.

София Тзавела: Господин Сърф, вярвате ли, че един ден ще сме в състояние да общуваме с нашите близки отвъд линията на живота чрез Интернет например?
В. Сърф: Не мисля, че ние разбираме в дълбочина какво точно е животът, за да знаем как да прекосим линията между живото и неживото. Какво се случва след смъртта на човека не знам. За мен всичко, което можеш да получиш, е животът, който имаш сега.

София Тзавела: Носи ли резиденция "Бояна" усещането за виртуалност?
В. Сърф: Това, че съм тук, ме кара да мисля за миналото. Всеки момент очаквах да налетя на някой дух. Има една теория, наречена взаимовръзки. Едно нещо е свързано с друго нещо. Например като се ожениш си свързан със съпругата си. Или ето, аз съм свързан с моето ДНК, защото това съм аз. Събитията свързват хората заедно. Всички ние в тази стая сме свързани чрез това интервю. Оттук нататък до края на живота си ще споделяме този момент. Тази сграда, този апартамент тук ме карат да се чувствам свързан с всички събития от миналото на България. Не знам какви са, но съм много любопитен какви са били.

София Тзавела: Ако трябва да направя кръгова композиция на това интервю, нека да отбележа, господин Сърф, със задоволство, че харесах реалната ви идентичност много повече от виртуалната.
В. Сърф: Благодаря много.

София Тзавела: Беше наистина удоволствие и голяма чест.
В. Сърф: Благодаря ви за толкова интересните въпроси. Не мисля, че някой някога ми е задавал такива въпроси, които опъват ума на всички посоки. Надявам се, че отговорите ми са били достойни за въпросите ви. Благодаря ви много.


______
Интервюто е излъчено в предаването "Панорама" по БНТ на 7-ми юли 2006 г. Публикуваме го поради фундаменталното му значение и поради това, че то показва Винт Сърф откъм една непозната за широката общественост страна.