Търси: в
portal.bg | поща @portal.bg | ОБЯВИ | българо-английски онлайн речник | форуми | IPTV


Намери новина:  
подробно търсене | Новините от последната седмица


   

Защо БАМП, BSA и БУЛАКТ нямат право да се занимават с т.нар. пиратство (17-5-2006)

Публикуваме откъси от фундаменталната статия в "Параграф 22" - изданието с най-задълбочен анализ на съдебната система и МВР.

Авторът - Иван Рачев - е известен още от времето на студенсткото предаване "Ку-ку", но и като прес-аташе на Националната следствена служба преди няколко години.

[...]


Също толкова нормално е и антимафиотите на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (бившата НСБОП) да удрят денонощно всички възможни бизнеси на мафията, включително и престъпленията, извършени във виртуалното пространство. Поне засега, "Параграф 22" няма да се занимава със сензацията на седмицата, наречена от неколцина капацитети "нов кръстоносен поход срещу интелектуалното пиратство".

А причината е повече от очевидна. Трите структури, които оглавяват въпросния "кръстоносен поход" срещу незаконното разпространение на музика, компютърни програми и филми - Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), Сдружението на издателите на бизнессофтуер (BSA или Би Ес Ей) и Българската асоциация за борба с незаконното използване на защитени аудиовизуални произведения (БУЛАКТ) - изобщо нямат право да говорят от името на... целия свят.

Ако статистиките на ГДБОП са верни (а те не са верни, но това е тема на друг разговор), само МВР, Министерството на финансите и Националният осигурителен институт са изтеглили общо около 2000 терабайта информация от ИНТЕРНЕТ. Това означава - съвсем образно и много приблизително - около 700 000 пълнометражни филма, над 15 милиона видеоклипа, несметно количество компютърни програми и игри, плюс неизчислим брой аудиофайлове (МП-тройки).

Оставяме настрана кои са тези ненормалници, които по цели денонощия се трудят пред компютрите си, за да теглят и качват файлове и програми, които никой никога не може да използва, да изгледа или да изслуша. По-важното е, че споменатите три антипиратски структури имат право да предявяват някакви претенции не за 5 или 10%, а за не повече от... 0.001 на сто от незаконния обмен чрез ИНТЕРНЕТ. Защото те защитават правата в България на десетина-петнайсет американски компании, произвеждащи филми, музика и софтуер. Вярно - тези компании са най-големите и най-елитните, примерно - "Майкрософт", "Уорнър", "Юнивърсъл" (бивша "Полиграм"), "Сони" и т. н., но те изобщо не са единствени на пазара.

В този ред на мисли (както се казва на чиновнически жаргон) на БАМП, Би Ес Ей и БУЛАКТ изобщо не им влиза в работата кой сваля и качва в ИНТЕРНЕТ порно или документални филми, МП-тройки и видеоклипове на независими продуцентски къщи или пък софтуерните продукти, разработени от конкурентите на "Майкрософт". Още по-малко пък е работа на българската държава (в лицето на ГДБОП и МВР) да решават междуфирмени спорове със силови методи и чрез наказателни репресии.

Така че, ако някоя от трите антипиратски структури иска да защити правата на "своите" клиенти или работодатели, би трябвало да заведе граждански дела срещу фирмите, които са собственици на двата портала - "Арена" и "Дейта", съответно - "Касад" ЕООД и "Хоумлан" АД. И в хода на процесите да докаже, че именно те са откраднали филмите, компютърните програми или музикалните клипове, които "минават" през двата портала, пуснали са ги в мрежата с търговска цел и затова трябва да заплатят обезщетение в размер на... 50 или 100 млн. долара.

Но понеже подобни доказателства е невъзможно да бъдат събрани (по ред причини, които не могат да бъдат описани накратко) и понеже ищецът трябва да внесе предварително държавна такса в размер на 4% от сумата на търсеното обезщетение, трите антипиратски организации просто... използват държавния репресивен апарат. При това - по най-евтиния за тях начин - чрез сигнали за извършени престъпления в областта на интелектуалната собственост.

За съжаление, единственият, който усети за какво става дума, бе главният прокурор Борис Велчев. Във вторник (9 май) той сподели с широката общественост позицията си по въпроса с борбата срещу пиратството, но тя никак не зарадва главните действащи лица в ИНТЕРНЕТ мелодрамата.

"Трябва да вземем такива мерки за защита на интелектуалната собственост, които далеч надхвърлят това да уплашим петима тийнейджъри, като им проверим домашните компютри", заяви Борис Велчев, след което продължи в още "по-коварна" посока: "Защо наказваме тези, които свалят филмите от ИНТЕРНЕТ, но не и тези, които ги продават по сергиите на пл."Славейков" за пет лева? Покрай тази сергия минават стотици униформени всеки ден, но никой не взема мерки да я затвори и българският гражданин приема това за нормално".

Какво се случи след изявлението на главния прокурор вече е известно. Вместо да хукнат към столичния площад "Славейков" и да конфискуват оттам най-малко 50 000 пиратски диска с музика, филми и компютърни програми и игри, антимафиотите дискретно огласиха, че зад "arenabg.com" стои човек, близък до взривения (на 19 януари 2004 г.) сикаджия Стоил Славов-Телето, а зад другия портал - "data.bg", човек на небезизвестния (и все още жив) контрабандист Николай Методиев-Ники Пилето.

С което още повече засилиха подозренията, че в случая изобщо не става дума за защита на нечия интелектуална собственост, а за... съвсем други работи. Примерно - за последващо свързване на интелектуалните пирати от "arenabg.com" с братята Маргини. Което, между другото, никак няма да е трудно, защото Телето е покойник, а братята ги е страх да споделят "знанията" си по темата "Кой и защо поръча атентата срещу него?"

Още повече че според информационната система "Дакси" Ники Пилето няма нищо общо с конкурентния портал "data.bg". От фирма на фирма следите водят право до... смъртния враг на Маргините - Младен Михалев-Маджо. В момента той не е в Швейцария или в Испания, както гласят слуховете, а е в слънчева и социалистическа Куба, зорко охраняван от дузина бивши кубински спецченгета. Доколкото "Параграф 22" успя да разбере, засега Маджо няма никакво намерение да се връща в родината (поне официално), за да даде показания по делото срещу бившите си съдружници и приятели. Ако това се случи, процесът срещу тях най-вероятно ще се проточи, заседанията ще бъдат засекретени, а обществото никога няма да разбере поне част от истината за генезиса на българската мафия.

Всъщност каква мафия, какви пет лева? Я какво мощно интелектуално пиратство се вихри навред край нас?

За връзка със сайта на "Параграф 22", идете на "Банкеръ" и кликнете върху надписа "Параграф22" в лявата колонка.

------


Междувременно в Интернет се появи и следното мнение на Димитър Ганчев, което публикуваме поради фундаменталното му значение:

Темата е много по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед и няколко колеги от бранша сме се захванали да я приключим веднъж и завинаги. Ако не като краен ефект (закони, правила и т.н.), то поне да изчистим всички теми, по които има спор, да дефинираме понятията и да покажем какви са единствените механизми, по които нещата могат да се случат.

По обясними причини няма да се спра върху всичко, по което работим, но мога да внеса известна яснота по въпросите, повдигнати до момента.

1. Както казва Вени в интервюто в "Новинар", което по-късно Саня коментира, в България в Интернет пирати няма. Интернет доставчиците се делят на два вида - "бели" и "черни". Не ме карайте да обяснявам подробно - тук сте предимно колеги и ще се сетите как ги деля. Черните не представляват интерес са нас - те са незаконни от всякъде, включително и по отношение на авторските права, социалните осигуровки и каквото там се сетиш. Никой не може да има нищо против, ако бъдат проверявани и наказвани, щом нарушават законите. "Белите" обаче не нарушават ничии права. ФАКТ. Те не продават съдържанието, а неговия пренос. По същество Интернет е транспортна услуга. Ако потребителите вземат такси (трамвай, рикша или с каквото там искат да се возят) до битака, за да си купят крадени дискове, вместо да вземат същото това такси до някой магазин, за да си купят легални такива, това не е проблем на таксиметровата компания. Ние като доставчици ще печелим еднакво, без значение дали съдържанието е легално или нелегално. Нас ни интересува само разстоянието да е късо, за да можем да возим бързо. Следователно нямаме пряк търговски интерес от наличието непременно на НЕЛЕГАЛНО съдържание, а от наличието на КАКВОТО И ДА Е съдържание. Т.е. не сме пирати. Пирати сме колкото е пират общината, задето на нейните тротоари се продават нелегални дискове. Проблемът на производителите на съдържание е, че не го предоставят чрез съвременни технологии. Съжалявам, но ние не можем да спрем Интернет за 3-4 години, докато се натуткате и измислите как да (не) го правите!

2. В Интернет няма работещ бизнес модел, който да се базира на плащания "на парче" за услуги. За стоки да, но не и за услуги. Този тип потребители имат определени навици и са свикнали да плащат фиксирани такси, дори ако те са по-големи, отколкото би струвала същата услуга, ако тя беше лимитирана (измерена) по някакъв начин. Музиката и видеото вече не се възприемат като стоки, доколкото нямат материален носител, а като услуги, или по-точно като услугата "приятно прекарване на свободното време". Работещият модел за заплащане на услуги е flat fee и доставчиците в мое лице предложиха този вариант на "правоносителите". По наши сметки сумата, която предложихме е равна на всички приходи от всички филми, прожектирани във всички киносалони в България. Получихме следния отговор : а) ние нямаме права, ние сме само лицензианти (б.а.: тогава защо плачете толкова?); б) не знаем как да си разпределим тези пари помежду си (б.а.: това мой проблем, ли е?); в) отнемате ни възможността да определяме цените (разбирай: да продаваме със свърхнадценка когато можем и евтино - само когато се налага). Следователно проблемът им не е, че никой не иска да им плаща. Проблемът е, че хората, с които си говорим тук в България нямат нито правомощия да се съгласят, нито интерес да го направят. Защото те са дистрибутори на материални носители и за тях няма място в този бизнес модел. Те всъщност няма какво да правят - ако бизнесът се легализира, ние ще теглим филмите направо от sony.com, ще ги превеждаме и ще ги пускаме за даунлоад и в този процес няма да обелим дори една дума на български, т.е. няма да платим дори 1 лв на някой, който се намира в България и не е автор/продуцент, а само продавач на пластмасови кутийки (box mover).

Имаше и четвърти отговор: има работещ модел - този на iTunes. Да, ама не. iTunes реализира печалби не от музиката, а от хардуера и от аксесоарите за хардуера. Според едно изследване, средният iTunes потребител харчи само 30 (тридесет) долара за покупка на песни от Apple. Т.е. купува си само два албума. След това става "пират". Apple не разчита на тези 30 долара, а на другите 300, които плащаш на всеки 18 месеца, колкото е средният живот на едно устройство от този клас, плюс по една батерия, едни резервни слушалки, външни тонколони, стойка, резервен USB кабел, зарядно за кола, калъф за колан и каквото друго се сетиш. Музиката е само кукичката, на която те закачат, а revenue stream-а им е съвсем друг.

3.Тъй-като вече доказахме, че музиката и видеото не са стоки, в този смисъл те не могат да бъдат откраднати. Всякакви сравнения с кражба на обикновени вещи са нелепи и не вършат работа дори на този, който ги прави, защото го объркват, стесняват му хоризонта и му пречат да разбере материята. Ако ти имаш кола, а аз ти я открадна, то в този момент аз имам кола, но то вече НЯМАШ. Ако ти имаш музика и аз ти я открадна, ти пак си ИМАШ същата музика, а аз не съм те лишил от нея. Единственото, от което съм те лишил е възможността да ми я продадеш лично на мен. Но след като аз съм предпочел да ти я "открадна", това означава, че нямам никакво намерение да я купувам, следователно ти така или иначе нямаш никаква щета по отношение на мен като потенциален клиент.

До тук развенчах три от най-често натрапваните митове:

1. Няма пирати, защото никой не продава продукцията. "Крадат" я потребителите, а доставчиците печелят и в двата случая, така че им е все едно.

2. Предложено им е да им се плащат толкова пари, колкото твърдят, че са им загубите. Те отказаха.

3. "Кражбите" на музика не намаляват продажбите. Или поне не с толкова, с колкото се твърди. Един даунлоад не е една пропусната продажба, ни най-малко. Има други причини, поради които Интернет им намалява продажбите и винаги ще ги намалява дори без нелегална музика и филми, но сега не ми се обасняват.

Има и още, но ще го оставя за след петък, че сега идва някакъв шеф от MPAA и в четвъртък и петък ще се среща с главния прокурор, вътрешния министър и министъра на културата, а пък аз в петък ще водя он-лайн дискусия със Заки Соколов от BSA на chat.idg.bg, та не искам да си вадя всички козове предварително :)


(CC) Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат да се използват при условията на Криейтив комънс. Прочетете лиценза за повече информация.

За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив

Към главната страница


   

portal.bg | поща @portal.bg | ОБЯВИ | българо-английски онлайн речник | форуми | IPTV
Copyright
Disclaimer
за контакти
eXTReMe Tracker
veni.com
mitko.com