Само 5 % от българските граждани ползват електронни услуги

В момента 51 % от централната и общинската администрация е свързана с мрежата на държавната администрация (чрез LAN, модеми или безжично), 18 % - с безжичен достъп, 17 % ползват наети линии, 13 % - модеми, и само 1 % нямат връзка с мрежата. Тези данни цитира Александър Огнянов от Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) по време на семинара, организиран от Центъра за изследвания в Югоизточна Европа (South East European Research Centre), CITY College и URSIT. Целта на събитието, което се проведе на 9 юни в Кемпински хотел Зографски, бе да се направи анализ на състоянието на е-правителството в страните от Югоизточна Европа в светлината на бъдещото им приемане в Европейския съюз.

Електронното правителство и неговите географски аспекти обсъдиха представители на Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, България и Великобритания Александър Огнянов се спря на новата визия на институцията с оглед приемането на страната ни в Евросъюза. Според него основният ефект от въвеждането на електронните услуги е спестяване на време и средства на гражданите. Той даде пример с Дания, където с въвеждането на електронните фактури се спестяват над 150 милиона евро годишно. На второ място се повишава прозрачността и се намалява корупцията, тъй като гражданите не контактуват директно със служителите. Една добре структурирана електронна услуга води и до намаляване на бюрокрацията. “Ще се спестят 15-20 % от сегашните разходи с въвеждането на електронното правителство”, каза Огнянов.

Според приетата от правителството програма са предвидени 20 индикативни услуги на e-Government. От тях 47,1 % се ползват от граждани и 80,6 % - от бизнес потребители, което прави средна стойност 58,7 % за България. За двадесет и петте страни от Евросъюза този показател е 84 %.

Последните анализи на изпълнението на програмата сочат следното: независимо че около 60 % от услугите за гражданите и бизнеса са готови, броят на онлайн попълнените документи, подписани с електронен подпис, и извършените по Интернет транзакции е малък. Вероятно това се дължи и на факта, че едва 17 % от фирмите у нас притежават електронен подпис, а 66 % имат намерение да си купят такъв в близко бъдеще.

Електронните услуги се ползват предимно от фирмите (40 %) и доста по-малко от гражданите (5 %).

Основните недостатъци на електронните услуги, предлагани от администрацията в момента, са: 20-те индикативни услуги са разработени според правилата на отделните ведомства и не могат да бъдат част от една унифицирана среда; услугите са създадени така, че да са удобни за служителите от администрацията, а не да улесняват гражданите; повечето от ползваните информационни системи не отговарят на критериите на ЕС, което ще доведе до необходимостта от сериозна реорганизация; липсва национален модел с правила за работа с електронни документи; потребителите нямат възможност да следят и контролират изпълнението на услугите.

Всичко това налага извода, че трябва да се улесни достъпът на гражданите на централно, регионално и местно ниво, да се въведат общи стандарти и да се интегрират всички информационни системи.

Целият материал може да прочетете в ItForom