Питър Сингър*

По-рано този месец по настояване на китайските власти “Майкрософт” закри уебстраница на китайски блогър, поддържана от компанията в рамките на услугата MSN Spaces. Блогърът на име Чжао Цзин съобщаваше за стачка на журналистите в “Пекин нюз”, започнала след отстраняването на свободомислещ редактор във вестника. Действието на “Майкрософт” повдигна веднага важния въпрос дали интернет действително може да бъде сила на свободата, която репресивните правителства не могат да контролират толкова лесно, колкото вестниците, радиостанциите и телевизиите?

Звучи като ирония, но точно основателят и президентът на “Майкрософт” Бил Гейтс е ентусиазиран привърженик на този възглед. Миналия октомври той заяви: “Действително днес е трудно информацията да бъде потискана и мисля, че това е един чудесен напредък. Интернет е медиум на тоталната отвореност и тоталната свобода, което я прави толкова специална.” Въпреки тези идеи “Майкрософт” помага на китайските власти да потискат информацията, доколкото могат. Говорителка на корпорацията посочи, че вече са били блокирани “много сайтове” в Китай, а от няколко месеца се знае, че блог инструментите на “Майкрософт” в Китай филтрират думи като демокрация и човешки права от заглавията на блог постинги.

В своя защита компанията обяснява, че трябва да се съобразява с местните и глобалните закони. Но пък сайтовете в MSN Spaces са поддържани от САЩ. В този случай те би трябвало да се съобразяват със законите в САЩ и дискусията на Чжао Цзин за пекинските журналисти по никакъв начин не нарушава нито един от тях. Не съществуват и глобални закони, които да забраняват на китайците да дискутират събития, за които правителството би желало да се мълчи. “Ню Йорк таймс” например е свободен да публикува информация за стачката и да я пусне в интернет страницата си, която всеки с достъп до мрежата би могъл да прочете. Ако китайските власти не искат поданиците им да четат чуждия вестник, те сами трябва да решат как да блокират достъпа до него. Вестникът по никакъв начин не е задължен да го направи за тях.

Именно затова обясненията на “Майкрософт” не издържат критика. Можем само да предполагаме какви са истинските причини за закриването на въпросния уебсайт, но страхът от накърняване на търговските интереси на компанията в Китай изглежда като един от важните фактори. Във всеки случай всяка корпорация може и трябва да сложи граници при употребата на своите сървъри. Крайният случай - нека да бъде пълна свобода на словото, се срива под натиска на неудобните примери. Според Гейтс “Майкрософт” може да възпре употребата на своите сървъри за разпространяването на инструкции за създаване на ядрени бомби, за изпращане на пронацистки изявления в Германия, където те са незаконни, и за детска порнография.

Доколко обаче тези примери са адекватни? В класическото произведение, защитаващо свободата на изразяване, “За свободата” (On Liberty) Джон Стюърт Мил твърди, че най-важната причина за налагането й е подкрепата на конкуренцията между възможно най-широк кръг идеи и неограничените дебати помежду им. Когато обаче правителствата защитават дадени идеи, без значение дали те са правилни или не, от критика, те ги превръщат в безжизнена и суха догма. Ако се съгласим с Мил, тогава само един от примерите на Гейтс попада в категория, която трябва да бъде защитавана. Инструкциите за правене на ядрени бомби са техника, а не идеи. Детската порнография също не е изразяване на идеи. Следователно можем да ги ограничим, без да влезем в конфликт с твърденията на Мил. (От друга страна, есе, че няма нищо лошо в това възрастни да проявяват сексуален интерес към деца и че подобно поведение трябва да бъде разрешено, изразява определени идеи, поради което не трябва да бъде цензурирано, колкото и да ни се струва отвратително.)

Най-трудният от трите примера на Гейтс е този за пронацистките изявления в уебстраница, насочена към Германия. Лесно е да се разбере защо Германия би искала да забрани подобна агитация. Законите в няколко държави предвиждат преследване на подбуждането към расова омраза, което може да се приеме, че е в унисон с дефиницията на Мил за свободата. Тези закони обаче трябва да се съсредоточат върху подбуждането на омраза, а не върху потискането на идеите, дори и те да са лоши, които се отнасят към интелектуалните възможности на хората. Защитник на потискането на нацистките идеи би могъл да посочи, че те вече са се опитали и не са успели - по най-ужасяващия възможен начин, да създадат едно по-добро общество. Въпреки това най-добрият знак, че Германия е преодоляла нацисткото си минало, е фокусирането върху законите, насочени точно срещу подбуждането на расова омраза, а не конкретно срещу нацизма.

При всички случаи обаче китайските действия срещу пускането на информации и дискутирането на събития, които се случват в страната, не е потискане на една дискредитирана политическа идеология, а открито полицейско деяние. Ако Бил Гейтс действително вярва, че интернет трябва да бъде своеобразна освободителна сила, той трябва да направи така, че “Майкрософт” да не върши мръсната работа на китайското правителство.

-------

*Питър Сингър е професор по биоетика в университета "Принстън". Една от последните му книги е Writings on an Ethical Life and One World, а сега довършва друга, посветена на храната и етиката. Статията е предоставена от Project Syndicate.

Материалът е препечатан от Дневник online