Четири години след теоретичното падане на монопола на БТК темата за политиката на бившия държавен телеком не спира да бъде не дневен ред.

Кога БТК ще стане модерна европейска компания, която да предлага висококачествено обслужване и изгодни абонаментни планове, ще имаме ли най-после достъпни цени на фиксираните телефонии, ще бъдат ли в състояние алтернативните телекоми да намерят място на българския пазар? Тези въпроси продължават да остават без еднозначен отговор, което е ясен сигнал, че монополната епоха на БТК съвсем не е приключила. Само преди броени дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи глоба на телекома в размер на 300 хиляди лева за “злоупотреба с господстващо положение”. Мотивът бе, че компанията ограничава конкуренцията в сектора и затруднява достъпа на няколко кабелни оператора до своята далекосъобщителна мрежа, въпреки че е по закон е длъжна да стори това.

След направения анализ, КЗК е установила, че има нарушаване на правилата под различна форма. От една страна БТК е ограничен достъпът на операторите до селищната канална мрежа, а от друга е налице липса на отговор на тяхното искане или забавяне при отговора.

Това събитие бе последвано и от друга новина – от БТК си направиха труда да обявят своята “нова политика”, която е “съобразена изцяло с изискванията на клиентите”.

Лява ръка, десен джоб

Според тази нова политика от началото на май месечната такса за домашен телефон ще се увеличи с 1,20 лв. и ще стане 13,80 лв. с ДДС, а тази за бизнес потребителите – с 1,50 или общо 21,60 лв. Заедно с увеличаването на таксите се предвижда и отпадането на досегашните евтини градски разговори в часовия интервал от 21 ч. вечерта до 7 ч. сутринта, за които потребителите заплащаха само първоначална такса от 11 ст., независимо от продължителността на разговора. Този ход на телекомуникационната компания бе изненада за мнозина, тъй като БТК построи цялата си рекламна кампания през последните няколко месеца именно върху въпросната услуга. Очевидно обаче Любо и компания не са били достатъчно убедителни, или поне това сочат статистиките за потребителското поведение, обявени от БТК. Според Денис Уолах, Главен изпълнителен директор компанията, към евтините нощни разговори имало “изключително слаб интерес и промяната е продиктувана от желанието на самите клиенти”.

За успокоение на недоволните има и няколко добри новини. В замяна на по-високите такси, клиентите получават цели десет безплатни минути и така досегашните 40 минути се увеличават на 50, които важат, както за градски, така и за междуградски разговори.

Цената за откриване на нов телефонен пост се сваля от 84 лв. на 25 лв., а за шест града в Европа се въвежда преференциално таксуване. Една минута разговор ще струва по 18 ст., след като се заплати първоначалната такса за свързване от 15,6 ст. Това важи за градовете Виена, Истанбул, Атина, Лондон, Париж и Москва.

КРС – кой ще се смее последен?

Повече от ясно е, че както сега, така и в бъдеще, контролът върху действията на БТК се концентрира в ръцете на комисията за регулиране на съобщенията. Законът за електронните съобщения, който предстои да бъде приет от парламента, предвижда по-големи правомощия на КРС. Текстът му трябва да бъде одобрен преди влизането ни в Европейския съюз и предвижда регулаторът да избере какви мерки да предприеме и на кои пазари, ако е налице т. нар. “значително въздействие върху пазара”. Въпреки че действията на КРС трябва да се съгласуват на по-късен етап с Комисията за защита на конкуренцията, за мнозина остава въпросът доколко регулацията ще става открито и обективно.

При всички случаи е очевидно, че ще мине много време преди казусът “БТК” да се разплете. Наследеният соц–монопол на компанията не се премахна напълно нито с приватизационната сделка, нито с “новата политика” на Viva Ventures. Но както се казва – нищо ново под слънцето.

Материалът е препечатан от IT Forum