|
Широколентовите - новото предизвикателство пред Европа (28-4-2006)
Последните няколко години преминаха под знака на либерализацията на телекомуникационния пазар у нас, съпътствана с тенденцията за все по-голяма популярност на така наречените широколентови услуги или още “broadband”. Те дават възможност за предаване на информация чрез честотна лента, достатъчна за едновременно пренасяне на глас, видео и данни. Всеки канал на изхода за предаване се модулира до различна честота и се демодулира в приемната страна. Особеностите на този вид свързаност отвориха нови пространства, пред потребителите, чието желание за по-високи скорости и свързаност на далечни разстояния вече могат да бъдат удовлетворени.
Широколентовите услугите станаха повод за засилени дебати в Европа през последните месеци, особено след появата на тазгодишния доклад за тенденциите в развитието на услугата, изготвен от Организацията икономическо развитие и сътрудничество (OECD).
Според изследването Исландия има най-висока концентрация на потребители на широколентов Интернет през 2005-та година, но Съединените щати все още водят по абсолютни стойности. В стараната-лидер 26,7 % от хората имат абонамент за постоянна широколентова Интернет връзка, следвани от Корея с 25,4, Холандия с 25,3 и Дания с 25 %. Броят на широколентовите абонати в Исландия през 2005 година е нараснал на 78 017, което е с почти 9 % повече от предходната, когато страната се е нареждала след Корея.
Потребителите на широколентовия Интернет в държавите, включени в проучването на OECD са достигнали 158 милиона до декември 2005-та, което е съществено увеличение на базата на 136 милиона за предходните шест месеца.
В САЩ достъп до такъв тип услуги имат 16,8 % от цялото население, а измерени в абсолютни стойности това са 49,39 милиона души. В Япония процентът е 17,6, като там и в Корея потребителите се увеличават с най-бързи темпове, което е обяснимо с оглед оптичните кабелни връзки, разпространени в тези две държави.
Повече от шест на всеки десет широколентово оборудвани домакинства в света получават достъп чрез DSL (Digital Subscriber Line), която използва проводници с медно покритие. Утвърдената технология за предоставяне на масов широколентов достъп в Европейския съюз е именно DSL свързването, което заема 61 % дял, следвано от това с кабелен модем с 31 %.
Успоредно с обявяване резултатите от проучването стана ясно, че от Европейската комисия настояват да бъдат взети мерки за по-сериозно навлизане този тип услуги. Целта е те да могат да станат достъпни до всички граждани на страните членки, което изисква инвестиции на повече правителствени пари, се казва в съобщението. Комисията призова правителствата да обсъждат най-добрите практики в сектора и поставя цели за навлизането широколентови услуги в труднодостъпни райони, което в момента е възпрепятствано от страховете на доставчиците за потенциално слаба възвръщаемост на инвестициите.
Ролята на държавата в изграждането на стратегия за Интернет наскоро се превърна в основна тема на дебата “Мрежова неутралност”, провеждан в конгреса на САЩ, където доставчиците на кабелни и телекомуникационни услуги се опитват да въведат такси от MSN, Google, Yahoo и др Интернет компании за използването на техните високоскоростни линии до домовете на абонатите.
За България подобни дебати и конференции няма, както липсват и конкретни статистически данни, тъй като страната ни дори не е включена във въпросното изследване.
Правителствата на Япония, Корея, Финландия и други държави с голям брой потребители на Интернет работят на принципа, че изграждането на инфраструктура за бърз достъп до Интернет е съществена компонента на една конкурентна икономика.
Според комисар Нели Кроес, за да се постигне положителен резултат трябва да се намери баланс между правителствена намеса и изискванията на пазара.
“Разгръщането на широколентовия Интернет може да бъде затруднено от маркетингови проблеми в провинциални и труднодостъпни райони – смята тя - В такъв случай е уместна помощ чрез добре обмислена държавна политика. Преди това обаче трябва да се уверим, че вмешателството на държавата не измества частната инициатива и не пречи на създаването на конкурентна среда, което не е в името на обществения интерес".
Материалът е препечатан от IT Forum
(CC)
Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат
да се използват при условията на Криейтив комънс.
Прочетете лиценза за повече информация.
За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив
Към главната страница
|
|
|