Продавачите на дискове ни държат зависими от материалния носител на музиката и филмите. Има и безплатни алтернативи, а има и Криейтив Комънс. Материал от Ангел Зафиров.


Ако нямате компютър, сигурно не влизате и в Интернет, не участвате във форуми, не използвате чат, електронна поща. В такъв случай пиратството в Интернет не ви интересува, най-вероятно защото не можете да се възползвате от него. Но ако сте решили да се гмурнете в мрежата, се смятайте за предупредени, че пиратството в Интернет е в непоносими размери. Това е и основното послание на носителите на авторски права, които потриват доволно ръце след акциите на българската полиция и им се привиждат удвоени печалби. Според тях цялото съдържание в мрежата е незаконно и всички, които ползват Интернет, са пирати и трябва веднага да изтрият от компютрите си въпросната незаконна информация, а най-добре да отидат в магазините и да я напазаруват лицензирано. Но ако има нещо наистина непоносимо в ситуацията с авторските права, то това са цените на музиката и филмите. Впрочем в доклада на Министерството на търговията на САЩ от тази година относно пиратството в Интернет България се намира не в черния списък, а в списъка на страните под наблюдение, където между впрочем е и целият Европейски съюз. Благодарение на активната медийна дейност на организациите на правоносителите обаче българите са убедени, че се намират в страна на интелектуални пирати от Третия свят. Макар че е трудно да убедиш 90% от потребителите в България, че вършат нещо незаконно. Дори когато несъзнателно нарушават закона, те имат чувството, че са платили за услугата предварително. Усещането, че не вършиш нищо нередно, като теглиш последния албум на любимата си група от Интернет, не може да се обясни единствено с бедността на българите, с ориенталската им култура или с презумпцията, че просто предпочитат да не плащат.

Пиратството не е измислено тук

То съществува по целия свят. В поносими или непоносими размери нелицензираната музика и филми и софтуер се теглят по целия свят - от Австралия до САЩ. Развитието на технологиите и Интернет доведоха до това, че физическият носител стана ненужен. За да четеш книга или да слушаш музика в материалния свят ти трябва физически носител, но ако имаш достъп до Интернет, това не е така. Разбира се, в мрежата е невъзможно да чуеш нещо, да го видиш или прочетеш, без то предварително да е копирано. Почти всеки, който има елементарни технически умения, може да прави копия. Но в мрежата остава само потокът информация или посланието на автора на произведението.
Когато купуваме книга, видеокасета, компактдиск, изпитваме усещането, че придобиваме нещо физически отделно, което можеш да пипнеш и преместиш. Ние обаче не купуваме правото да четем и слушаме, което е изконно, а купуваме само носителя, на който някой друг, който има право (и това не е авторът) да прави копия. "Копирайт" (copyright) значи именно това - правото да произвеждаш копия. Това е същността на авторското право, с което непрестанно ни плашат. Правото да се правят копия на идеи, на произведения на изкуството, на музика, на филми, на книги, които са създадени, за да бъдат чути и видени.
Но на правоносителите това не им е достатъчно. Те искат да ни бъде забранено не само да копираме, но и да слушаме и да четем, освен ако не сме си платили предварително.
И така, както вече стана дума, с развитието на Интернет физическият носител стана ненужен или поне е универсален. И точно това роди конфликта между правата - между правото на ползваш информация и правото да я размножаваш и продаваш. Тези, които продават компактдискове, ни убеждават, че трябва да продължим да купуваме компактдискове. Естествено да ги купуваме от тях.
От една страна, освободеният от физическия си носител интелектуален труд рязко изгуби своята стойност, но, от друга, цената му никога не е била толкова висока. Високотехнологичният физически носител има свойството подсъзнателно да убеждава потребителя, че той представлява особена ценност независимо от нищожните производствени разходи за производството на едно копие на компактдиск примерно.
За изкуството, разбира се, трябва да се плаща и въпросът е колко и на кого да се плаща. Според стандартната практика по света, ако си талантлив музикант, ще трябва да подпишеш договор с някоя от звукозаписните компании. Договорът, който ще подпишеш, ще бъде за няколко години, с фиксирана сума, без право да използваш името си самостоятелно за срока на договора. Обичайно е

компаниите да взимат не по-малко от 70%

от приходите от продажбите на дисковете. Но реалната цифра е доста по-голяма. Този факт отговаря на въпроса на кого плащаме авторските права, когато си купуваме музика. 70% процента от това, което плащаме, го взимат звукозаписните компании за това, че съществуват. Ако по отношение на музиката действаха нормалните пазарни механизми, цената й щеше да бъде 20 до 50 пъти по-ниска. Интернет позволи да се види истинската цена на интелектуалния труд, защото в мрежата музиката, филмите и книгите не са нищо повече от една услуга, която потребителят ползва наред с електронната си поща, чат, форуми и т.н. Интернет не търпи празно пространство и колкото по-бързо стане ясно това, толкова по-бързо авторите на интелектуален труд ще започнат да печелят толкова, колкото им се полага.
На пръв поглед имаме две възможности да избор - да си купуваме стария физически носител, въпреки че той е технически и морално остарял, или да измислим някаква нова форма на разплащане с носителя на авторските права. В ползва на първия избор са законите, компаниите, капиталът, организациите на правоносителите. Доставчиците на Интернет в България направиха предложение на правоносителите. Предложението беше всеки потребител на Интернет да плаща допълнителна такса към месечната си сметка за Интернет, за заплащане на авторски права. Това биха били от един до три лева месечно

Същата схема на заплащане се използва вече от радиостанциите и кабелните телевизии, които плащат такса. Въвеждането на такава такса в Интернет има няколко много сериозни предимства. Хората няма да се чувстват престъпници за това, че теглят нещо, което харесват, защото ще си плащат. Разходът ще се разпредели - всички ще плащат по-малко, а не малко на брой хора по много. И в крайна сметка ще се съберат повече приходи и те ще отидат по предназначение, при изпълнителя, а не при продавачите на дискове. Но правоносителите (продавачите на дискове) отказаха. Те не биха допуснали това да се случи. Те искат ние да продължаваме да бъдем привързани към физическия носител, защото сегашната ситуация им е изгодна. Ситуация, в която те съществуват. Защото, ако това се случи,

продавачите на дискове стават излишни

Схемата на заплащане, предложена от доставчиците на Интернет, съответства на реалността. При положение че интелектуалният продукт е в мрежата, се заплаща услугата по доставянето му, а не стоката, т.е материалният носител. Това е голямата битка - да се запази дискът, касетата, книгата, да се запази стоката. А интелектуалното творчество в Интернет и сега си е услуга, която просто не се заплаща на този, когото трябва.

В Интернет се разви и друга идея - "чуй, ако харесаш, си купи". На адрес magnatune.com се продава музика, която всеки може предварително да чуе, преди да купи. Музиката се издава под свободния лиценз Криейтив Комънс. Но това не е само в глобалното пространство. Вече има и театрални постановки, които зрителите гледат и ако са я харесали, след края си купуват билет. Това е едно по-морално отношение на твореца към потребителя на творчеството му, който не е длъжен да купува нещо, което не харесва. В света на физическия носител човек следва да плати и харесваното и нехаресваното. Затова и пиратството в Интернет не води до гигантски загуби, защото не всяка музика и филм, която е изтеглена, е харесвана и би била купена във физическия свят.
Никога в историята на човечеството не са се издавали толкова много книги и не се е записвала толкова много музика, както сега. Голяма част от продуктите са боклуци, разбира се. Хубаво е да се цени авторският труд и никой да не иска да си го присвоява, но ситуацията е такава, че е достатъчно да те покажат по телевизора, за да се окажеш певец, писател, режисьор. Има филми, които печелят милиарди - е хайде де, толкова ли са невероятни?! Достатъчно е прадядо ти да е бил велик писател, за да не работиш нищо цял живот. Идеите на Нютон са невероятно постижение на ума, но той едва ли е мислил "Е, сега ще напиша втория принцип и ще стана милионер". Е, днешните писачи на идеи си мислят точно това. Изкуството струва толкова, колкото сме готови да платим за него. Нека спрем да го купуваме, за да разберем истинската му цена.

Законът е сляп

Заредени може би от антипиратски ентусиазъм след акцията на НСБОП срещу крайни потребители в Интернет, се появи писмо, изпратено до собственика и администратор на сайта www.bezmonitor.bg Виктор Любенов от шефа на издателска къща "Труд" относно нарушени авторски права в съдържанието на сайта. Е, няма лошо, можем да си помислим. Търсят си правата издателите. Но това писмо разбуни Интернет духовете до краен предел. Потребителите се разгневиха, защото сайтът bezmonitor.com е направен от незрящ човек за незрящи. Публикуваните в него книги са в електронен вариант, което прави четенето им с някоя от програмите за възпроизвеждане на текст в глас възможно. Въпросните книги в печатен вариант никога не биха били купени от незрящи хора, защото те са безполезни за тях. Оказва се, че издателство "Труд" е изключителен собственик на правата върху творчеството на Елин Пелин и Ангел Каралийчев. Цитират се още няколко произведения, върху чийто превод издателството има права. В края на писмото Виктор Любенов е приканен незабавно да изтрие тези произведения, защото "Ползването им без писмено разрешение накърнява нашите права и според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) се счита за пиратство". Сигурно няма нужда да се отбелязва, че термин "пиратство" в ЗАПСП не съществува. Писмото е подписано от Никола Кицевски, управител на Издателска къща "Труд". Оказва се, че няма зрящи и незярщи - има такива, които си плащат, и такива, които не си плащат. Криейтив Комънс - алтернатива и нещо повече

Kриейтив Комънс не е алтернатива за плащане. Криейтив Комънс е типов договор, създаден на базата на авторското право, чрез който авторите биха могли да дадат различна степен на свобода на ползване на своите произведения. В този смисъл той е лиценз. Не е алтернативно право, но предлага алтернатива на пълния копирайт. Докато copyright-a казва "не може да се използва без предварително разрешение", КК казва "Ползвайте това произведение, като се съобразите с наложените ограничения". Авторските права могат да бъдат запазени в различна степен - да позволяват комерсиална или некомерсиална употреба, да позволяват модифициране на творбата. Цитирането на автора е задължителен елемент във всички КК лицензи. Ако едно произведение е маркирано със знака на КК, произведението най-малко може да се копира и разпространява и е сигурно, че НСБОП няма да дойде и да ви обяви за пират. Този лицензионен договор е преведен на български и е свободен за употреба. Лицензът се използва главно в Интернет, защото нуждата от него възниква с развитието на технологиите. Експертът от ГДБОП Явор Колев в "чата"**

Откъс от онлайн дискусия, проведена на 19 май

guest_8355:
Г-н Я. Колев, според закона, който защитавате, аз престъпник ли съм при положение, че имам у дома цяла библиотека с книги (които също са обект на авторско право) и не мога да докажа за нито една, че съм я купил?
Явор Колев:
Ще сте извършили престъпление, ако възпроизведете /ксерокопирате/ библиотеката си и я разпространявате...По отношение на въпроси, свързани с митично превърналия се пл. "Славейков", ще уточня, че наблюдавам процесите около 10 години и трябва да кажа, че в последните 2 години там почти няма продажби по обективни и ясни за всички причини.
Мариян Маринов:
Г-н Я.Колев, трябва ли да ви заснема с камера как се купува нелегален софтуер от пл. "Славейков", за да спрете да лъжете хората? Това, което казахте, е пълна глупост. Не е възможно да си вярвате.
Bloody:
А как бихте коментирали все пак 8 EB (екзабайта) трафик, споделен между потребителите на Arenabg до края на миналата година? Някой дали се е опитал да изчисли на какви "потенциални" загуби във вид на финикийски знаци възлиза този обем "пиратска" информация?
Димитър Ганчев:
bloody, въпросът със загубите е много сложен. Това, че потребител A си е свалил филм или песен, не означава непременно, дори въобще не означава, че щеше да си ги купи, ако нямаше откъде да си ги свали. Затова загубата е само хипотетична и няма как да се определи колко е, ако въобще я има.
nurhi:
Г-н Колев, тези, които само слушат изтеглена музика и не я разпространяват, също ли са нарушители ?
Явор Колев:
Слушателите не са нарушители. Актът на възпроизвеждане на интелектуална собственост е престъпление.
Явор Колев:
Мероприятията в Интернет, които извършваме, ориентират разследването, а всички останали доказателства го подкрепят.
Веселин Колев:
Дайте да не си говорим за общи приказки, като мероприятия в Интернет. Какво значи мероприятие в Интернет? Това да не е ромска махала, в която да се провежда акция?
Явор Колев:
Винаги знам какво търся и как точно да го намеря със законовите средства. Освен това последните образувани по наши материали следствени дела ясно го показват.
Веселин Колев:
Радвам се, господин Колев, че винаги успявате. Ще е интерес за цялата академична общност (не само у нас) да чуе тези методи, защото те завършват едно близо 20-годишно търсене по удостоверяване на информацията в Интернет, за което са заинтересовани не само полицията и съда, но и един куп организации, например академични.
Явор Колев:
За радост на академичната общност делата срещу педофилите са в съдебна фаза.

Веселин Колев: Г-н Колев, тук не сме журналисти, че да ни обяснявате за педофили. Питах ви конкретен технически въпрос. Надявах се да получа сериозен отговор.
Antitrust:
Защо не бяха иззети компютрите на МФ/МВР с нелицензиран софтуер и виновните лица не бяха подведени под съдебна отговорност? С какво се различават тези служители от нормалните домашни потребители, че да се толерират с "заличаване" на доказателствата посредством триене на свалените неща?
Erko:
Г-н Явор Колев, бихте ли потвърдили, че не сте ползвали никога пиратски софтуер?
Явор Колев:
Ще ви призная, че дъщеря ми предложи, вместо да платим 50 лева за учебник по английски език, да го преснима за скромна сума. Въпреки незавидното ми материално положение реших, че е по-важно да възпитавам децата си в уважение към труда на другите и купих оригинален учебник.
Димитър Ганчев:
Яворе, в цената на ксерокса има 5% такса за правоносителите, така че преснимайки учебника, те все пак получават някаква сума по реда на чл. 26 от Закона за авторско право
Erko:
Г-н Колев, вашият подпис ли е това? Откога ползвате услугите на частна фирма за държавна дейност? Отговорете, г-н експерт?
Явор Колев:
Като гражданин и като полицай не е тайна, че ползвам услуги на различни мейл-сървъри. Открит съм за получаването на всякаква информация и по всякакъв начин, която би била полезна на работата ми.

---------
* - Материалът е препечатан от "Новинар". Публикуваме го поради фундаметналното му значение. б.ред. portal.bg
** - Благодарение на Computerworld и idg.bg

Още материали по темата от последните дни:
В България няма Интернет пирати - интервю с Вени Марковски
Защо БАМП, БСА и Булакт нямат право да се занимават с т.нар. пиратство - мнения на Иван Рачев и Димитър Ганчев
Акцията на МВР - успех или пълен абсурд? - мнение на агенция "Крос"