От Dnevnik.bg

Японският ИТ инвеститор Джоичи Ито е посочен в класацията "50-те звезди на Азия" на сп. Business Week за 2000 г., а Световният икономически форум в Давос го избира за един от 100-те глобални лидери на бъдещето за 2002 г. Той е сред наградените от японското Министерство на пощите и далекосъобщенията за подпомагане навлизането на информационните технологии в Япония. Участва в множество проекти на японското правителство на централно и регионално ниво за информационните технологии и компютърните системи за сигурност. Блогът на Джоичи Ито е един от най-четените в световен мащаб: (joi.ito.com/).

Кои са предимствата на продуктите с отворен код?

- Много зависи от самия продукт, от компанията и от проекта. Със сигурност те ще продължат да съществуват съвместно, защото отговарят на различни нужди. Продуктите с отворен код са много полезни, когато има група от различни компании или организации, които имат общ проект, върху който работят, а самият продукт не е средството, с което те се конкурират на пазара, а само начин да улеснят работата си. Софтуерът с отворен код като "Линукс" например има много предимства, защото всичко могат да го споделят и да го ползват свободно и колкото повече са хората, които го използват, толкова по-добър става и самият продукт и толкова по-полезен е той за крайния потребител. Ето например има един университет в Швейцария, в който група студенти разработиха софтуер с отворен код за бизнес консултации. Те посетиха много компании, проучиха бизнес практиката им, написаха предписания и ги събраха в една обща система с отворен код, която после популяризираха. Впоследствие тя стана толкова добра, че дори успя да замести услугите на истинските консултантски компании. Самите фирми се обръщаха към студентите и споделяха с тях проблемите в бизнес практиките си и изготвяха различни предписания, които да включат в системата, за да подобрят дейността си. Те не искаха да се конкурират помежду си на ниво бизнес практики и затова в техен интерес беше да ги подобрят така, че да насочат усилията си към подобряване на крайният продукт, с който се конкурират.

Това става все по-популярна практика в световен мащаб. Компании като "Интел" също осъзнаха предимствата на продуктите с отворен код и пуснаха свободно софтуера си за някои от чиповете си. Освен това те събраха компаниите, които също имат такива разработки и предложи да се вдигнат някои от патентите, така че всички да имат достъп до основата и да могат да подобрят продуктите си. Това е много популярно в практиката, макар и понякога да не е съвсем легално. Ето например компютърната индустрия в Америка организира мног�� тайни срещи и събирания, на които представителите й обменят информация, с цел да задържат повече компании на пазара. Това е важно, защото, когато компанията разработва някакъв изключително важен и секретен продукт, тогава е изключително трудно всички хора, които са заети в работата да разработват своята част, без да могат да обменят информация с останалите екипи. Така е и на пазара. Ако компаниите искат да разработват наистина сложни и полезни продукти и проекти, трябва да могат да обменят информация помежду си, за да гарантират развитието си. Ето защо мисля, че в много случаи всички патенти и ограничения от този род затрудняват пазара и забавят развитието му. Ако компаниите имаха достъп до основните разработки, те биха могли да разработят много по-добри и разнообразни продукти. Може да се каже, че взаимодействието е много по-ефективно от пазара.

А недостатъците им?

- А колкото до недостатъците, не виждам много такива, защото аз съм голям защитник на продуктите с отворен код. Все пак мисля, че основните недостатъци личат в случаите, когато голяма компания иска да използва такъв продукт, но това обикновено е свързано с необходимостта част от вътрешната информация също да стане публична.

Все пак много големи компании като IBM, а и много банки, вече използват продуктите с отворен код и те имат наистина много голям потенциал за развитие и според мен тепърва ще завоюват по-голям пазарен дял. Това ще се забележи първо при развлекателните продукти, различните научни изследвания, нормативните уредби, както и научни разработки, които досега се пазиха в тайна, но според мен тенденцията е информацията да се обявява и разменя, за да се постигнат реални резултати. Ето например специализираните научни издания, които поставят много високи цени, за да могат читателите да имат достъп до архивите им и до базата от научни данни и разработки. Това се налага, за да се спазят авторските права. Стига се дотам, че хората не могат да се включат в развитието на науката, защото нямат достъп до информацията, т.е. авторските права спират развитието.

Цалата статия на Dnevnik.bg