От агенция "Фокус"

Авторите на гнусни коментари за България са страхливи, защото са анонимни, или по-скоро са анонимни, защото са страхливи

Вени Марковски, председател на “Интернет общество” България пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Марковски, според Вас - трябва ли да се обръща внимание на публикации в блогове, форуми и други възможности в Интернет? Имаме предвид блога с антибългарски снимки и карикатури “Vasiot Sosed”, който окарикатурява и медиците в Либия?

Вени Марковски: Зависи. По принцип трябва да се обръща внимание на сериозни публикации в сериозни блогове и форуми. Но на тези неща не трябва да се обръща внимание, все едно – да популяризирате някаква долна жълта преса.

Фокус: Бихте ли обяснили какво всъщност представлява един блог?

Вени Марковски: Блогът е мястото, където хората си пишат мислите и дават възможност за достъп до тях и възможност за коментари за всеки, който е в Интернет. Може да се направи сравнение, че е нещо като купон, където хората се събират и си говорят на някакви общи теми.

Фокус: Това, което се получава във форумите периодично и е свързано с определени събития, свързано ли е по някакъв начин развитието на Интернет с двете страни?

Вени Марковски: Това не са уникални явления само за България или само за Македония. Само преди няколко дни в Естония местенето на Паметника на съветската армия, което стана на 9 май, от центъра на по-отдалечено място, беше подложено на сериозни атаки от подобни хора като тези, които в Македония се занимават с писането на глупости по адрес на България. Това са неща, които са напълно естествени. Най-любопитното обаче, в поведението на хора, които се занимават с подобни писания е, че всичко лошо, което се пише, се пише анонимно. Макар че според мен, това, което и вие бяхте цитирали и посочили като обидно, въобще не звучи обидно - да кажат на някого, че е татарин или нещо подобно, аз не виждам нищо обидно в това. Но всички тези неща се правят анонимно. Обикновено тези блогове са с неизвестен стопанин. За сравнение мога да дам стотици примери за български блогове, на които стопаните им са известни, хората, които пишат в тях, са известни и дори коментарите, които са вътре, са подписани с истинските имена на хората. Т.е. не е нужно някой да бъде анонимен, за да напише нещо хубаво, но изглежда е задължително да е анонимен, за да напише нещо лошо.
И в този смисъл, ако може да се пошегува човек, излиза, че македонците и българите имат много повече общи неща, отколкото различни.

Фокус: Може ли да има законодателство в това отношение?

Вени Марковски: В България има законодателство, което преследва всякакво насаждане на религиозни, расови, етнически и други подобни спорове; както и решаването им по насилствен път. За македонците - те са млада нация, имат нужда от национална идентичност. Част от тази идентичност, освен взимането на история от съседните държави е - ти сам да си избираш кои са ти враговете. Интересното е, че за тези хора враговете са българите, а не примерно албанците, сърбите... Гърците също са им врагове, така че може да се каже, че в това отношение българите и гърците са на едно ниво, поне в очите на тези македонци, които страхливо и анонимно се занимават с писане на гнусни коментари по адрес на България. Добре е да се знае, че тези хора са страхливи, защото са анонимни, или по-скоро са анонимни, защото са страхливи.

Фокус: Според Вас кое е преобладаващото - непознаване на историята или умишлено, целенасочено преиначаване и говорене на лъжи?

Вени Марковски: Трудно ми е да кажа каква история те точно познават. Тази история, която е създадена през 1968 година, тритомната “История на македонскиот народ” е добре разнищена в една книга на Венко Марковски, който ми е дядо. Който се интересува - може да погледне да види историята им. Според мен не бива да се стига и до другата крайност и на едни хора, които казват: ”Ние сме македонци”, да им се казва: “Вие сте българи”. В края на краищата, ако те всички се чувстваха българи, нямаше да има десетки хиляди молби за паспорти, а 2 000 000 молби.
Това, което всъщност виждам в тези форуми е, че тези хора са комплексирани, те нямат друг начин за изявяване. Най-забавното в цялата история е, че понеже са анонимни, никой не може да им каже: “Ей, браво! Какъв страхотен сайт си направил, сумати българи седят и пишат коментари по твоите публикации”... Тъй като тези публикации в повечето случаи се пишат с измислени имена, дори не можем да кажем: “Ето Иван Иванов или Драган Петровски е водещият в македонския блог, който пише срещу България и има 20 000 посещения на неговия уебсайт на ден” (което би било добро постижение). Всъщност не мога да се поставя на мястото на такива хора, които анонимно се опитват да направят сайтовете популярни. Няма никакво обяснение защо някой ще иска да бъде популярен, без да се знае кой е. Особено популярен за такива неща.

Фокус: Можете ли да сравните развитието на Интернет в България и Македония?

Вени Марковски: България е значително по-напреднала в развитието на Интернет от Македония. Само в София има стотици интернет доставчици, в цяла Македония те са няколко. В България телефонният достъп реално не стои като потребителско искане, докато в Македония това все още е основното, преобладаващо. България и Македония, обаче, имат други по-близки неща. Например в двете има държавна политика за развитие на информационното общество и от тази гледна точка държавата като държава и правителството като правителство, и там, и у нас, гледа правилно към нещата. Това че има някакви лумпени, които се занимават с чесане на краста, наливане на вода на някакви воденици, които са неизвестни, това е отделен въпрос. Според мен не бива да се бърка глобалният въпрос, а той е - България и Македония добросъседски отношения ли имат или не, народите като цяло с доверие ли се отнасят един към друг или не...
В изявите на тези интернет сайтове, в изявите на хората, които пишат отдолу, трябва да ви кажа, че коментарите на българите очевидно са от различни хора, но коментарите на македонците изглеждат като писани от един човек.
Такива случаи е имало и в България, с някои хора, които ние тогава успяхме да идентифицираме преди 7 - 8 години, когато някой влиза, пише много провокативно изказване в Интернет, след което съвсем случайно с истинското си име се появява и казва: “Вижте какво съобщение се е появило еди къде си”. Това, че в Македония това чак сега се появяват подобни коментари показва, че те са изостанали между 8 и 10 години назад от България по отношението на Интернет културата.
Но от друга страна има много македонци, които имат сериозни сайтове, на които се пишат сериозни неща. Има много голяма общност на ползвателите на свободен софтуер. Трябва да се има предвид, че такива явления не са трайни и не трябва да им се дава гласност - това, което стана в последния ден.

Фокус: Т.е. според вас е пресилено да се говори за Интернет война?

Вени Марковски: Не, Интернет война няма. Това е колкото преди време на сайта на президента на Македония имаше някаква сменена страница. В момента не е никакъв проблем - да се смени страница на който и да е, където и да е по света. Второ и в едната, и в другата страна няма достатъчно развити онлайн технологии, за да може да се блокира някаква сериозна дейност.
За това, което се случва, аз лично имам две обяснения. Едното е, че това са някакви тийнейджъри, които се чудят какво да правят, пишейки в някакви форуми. За мен лично този случай с “Vasiot Sosed” е необясним, защото този форум е направен някъде в началото на годината. Там са стояли някакви глупави снимки дълго време, а последният коментар беше някъде от март месец. Сега, когато от няколко дни се проявява интерес, изведнъж има десетки коментари, които са се появили само през последните 24 часа и това е благодарение на медиите в България, което означава, че ние, ако не им бяхме обърнали внимание, те нямаше въобще да имат някакво развитие; тази тема щеше да е угаснала още в зародиша си, когато се е появила. Така че, всъщност, ние правим реклама на тези сайтове, хората получават посещения на техните сайтове благодарение на нас... Това само показва, че действително Интернет потребителите в България са много по-активни, а това, че са повече, е ясно от само себе си.

Фокус: Т.е. се е получил обратният ефект – популяризиране на един блог, който иначе едва ли е щял да бъде много известен?

Вени Марковски: Това са някакви маргинални сайтове, на които пишат само комплексари или техните собственици, а в някои случаи техните собственици са комплексари. Това, че някой някъде е написал нещо в Интернет, ако знаете колко неща има написани по адрес на нашите политици в самите български сайтове и какво от това? От това не става новина. Това, че някой си прави подигравка с хора, които вече 8 години се намират в затвор с една издадена смъртна присъда с преразглеждане... Това е унизително не за българските медици, които са в Либия, това е унизително за авторите на самия сайт, така че това, че той е по-известен и това, че хората знаят, че в Македония има някакъв идиот, който е направил колаж на българските медици с нищо не помага нито на медиците, нито на този човек в Македония... Той в момента сигурно се радва и си казва: “Ей най-накрая!”. Има такива случаи, когато човек кара някаква хубава кола по магистралата, много често може да се случи зад него да се залепи някакъв “Запорожец” и да се опитва да го изпревари. И когато със сетни усилия най-после го изпревари и след това цяла вечер разказва вкъщи “А днес като го задминах този Мерцедес…”. Това е комплекс на дребни, нищожни хора, които нямат друг начин за себеутвърждаване. Сега тези хора си седят вкъщи, гледат колко са им посетителите, колко - коментарите и от време на време само пускат по някое провокативно съобщение, за да се създадат нови коментари след него. Всъщност от това нещо полза няма - нито за Интернет, нито за някой в България.

Фокус: Преди време Вие бяхте заявили, че антибългарски кампании винаги ще има, както има антиамерикански, антируски, антифренски и т.н. Според Вас какво трябва да бъде нашето отношение към подобен вид антибългарски кампании?

Вени Марковски: Като гледам какво е отношението на другите нации към анти-техните кампании, никой не се трогва особено, затова че някъде някой има анти-чувства… Проблемът в чувствата, които са анти е, че те не са продуктивни, те са негативни. Това не е проблем на този, срещу когото са насочени тези анти-чувства, а е проблем на човека, медиите или уебсайтовете, които ги създават. В този смисъл ние, като българи няма от какво да се притесняваме. Не виждам смисъл в някакви обиди “вие сте татари, вие сте монголи, вие сте турци”. Това на мен ми звучи странно. То не е обидно. Първо историята ние знаем всеки кой откъде е дошъл; всички знаем колко 500 години турците са били и в България, и в Македония, и в Гърция, и в Сърбия. Всякакви опити да се правят някакви внушения, че някоя нация на Балканите е по-голяма от другата, могат и трябва да бъдат посрещнати само с насмешка. Защото няма по-малки, по-големи, има просто добри и лоши хора. А в случая авторите на тези сайтове, които станаха известни в последните дни, просто са лоши хора. И лошо възпитани, и те очевидно са лоши.