Краткият престой на блогъра Мишел в столично полицейско управление принуди българската медийна общност най-сетне да заговори на висок глас за това ново за нас ИНТЕРНЕТ явление. И да признае тяхното съществуване, при това не само в блогосферата, но и извън нея. Случаят се прочу, тъй като мнозина подушиха поредната заплаха срещу свободата на словото.

Какво раздразни полицейските власти, за да разпитват нищо неподозиращия редови блогър Мишел. На сайтa optimiced.сom той прекопирал и (или преразказал) от savestrandja.ludost.net протеста в защита на Национален парк Странджа. Ченгетата от ГДБОП, стреснати от глобалната заплаха, която съдържа този акт, взели скоростни мерки да я предотвратят. В резултат на старанията им Мишел бе принуден да дава няколкочасови обяснения пред служителите на дирекцията, блогът му бе блокиран, а десетки български блогъри се събраха пред НДК в защита на свободното изразяване.

Блогът, както е известно, е личното ти кътче в мрежата или, иначе казано, твоят онлайн дневник. Първият се е появил преди десетина година в САЩ. Блогът е малък сайт, в който най-вече има място за политически анализ, за наръчник със секссъвети, за тегленето на кредити, за борбата с компютърните вируси. Поддържа се от автора си и може да бъде непрекъснато обновяван. Броят на коментарите в него е неограничен, а създателят му може да разговаря чрез мрежата с феновете и опонентите си. Няма блог без препратки към други блогове, а всички заедно "живеят" в т.нар. блогосфера. Броят на онлайн дневниците е неизвестен. Непотвърдени данни сочат, че на прага на новото хилядолетие са били 50, а петилетка по-късно - към 3 милиона. Най-вероятно в момента наброяват към 10 милиона. Анализаторите разделят блоговете на три вида: филтри - авторът публикува връзки към новинарски статии в други блогове; "лични журнали" - авторът описва емоционалните си радости и тревоги; и "бележници" - нещо средно между горните два вида. Най-масово разпространение имат "личните журнали". Въпреки това специалистите говорят за блоговете като

алтернатива на традиционната журналистика

Блогър може да стане всеки, който има желание за това, свободно време и достъп до компютър. Не се изисква специално образование, нито ценз, възраст, въпреки че малцина са блогърите пенсионери. Особено у нас. Към незадължителните условия може да се прибави и това да се пише интересно. Така на практика всеки, който списва блога си, без значение колко редовно, се изстрелва в мрежата като клонинг на репортерското и редакторското братство. Той запознава обществото с това, което вижда, чува и чувства, но без да получава пари за това. Последното кара някои от анализаторите да твърдят, че написаното в блогосферата много често отразява по-вярно действителността, отколкото тиражираното в останалите медии. Блогърите пък са щастливци, че пишат без редакции, без цензура... Нито пък търпят изменчивите претенции на издателите си или съществуването на свещени "тематични" и "идейни" крави. Така на практика излиза, че блоговете не подлежат, или по-скоро са по-трудно достъпни за пипалата на политическата и икономическата цензура, от които нито една медия иначе не може да се изплъзне.

Редица главни редактори пък не крият, че си сверяват часовниците с блоговете. Между тях е и отговорният редактор на "Ню Йорк таймс", който преди години оповестил, че му се случвало да прочете някой блог и едва тогава да се усъмни, че "нещо сме оплескали". Политически анализатори и известни медийни пера неуморно цитират най-известните онлайн вестници, а други пък се захранват от тях с теми и идеи. Зачестяват и случаите, в които световноизвестни медии, лидери в новинарството, прекрояват информациите си, след като са проследили и описанието на събитието в онлайн дневниците. Така например "Гардиън" описа в електронното си издание следната история: Пол Улфовиц , заместник-секретар по отбраната на САЩ, е цитиран грешно от сайта на вестника. Приписва му се твърдението, че Щатите са нахлули в Ирак, за да защитят нефтените му находища. "Новината" обаче е тиражирана и от други медии, сред които и германският вестник "Ди велт". Остроумни блогъри обаче хващат грешката и

изобличават невярното твърдение

в резултат на което "Гардиън" се принуждава не само да изтегли репортажа си, но и да се извини на читателите си. При това, преди да е публикувал новината в печатното си издание, пишат в изследването си "Влиятелната мрежа" американските доценти по политология Даниел Дрезнър и Хенри Фарел. Като пример за светкавичните реакции на блогърите при проверка на фактите, довели до опровержения и изтегляне на статии, учените сочат и случая със Си Би Ес Нюз. Редакцията не успяла да гарантира автентичността на документите, отнасящи се до службата на президента Джордж Буш в Националната гвардия, които използвала в свое предаване. Документите били обявени от блогърите за фалшификати. Според Дрезнър и Фарел, налагайки такива поправки, блогърите създават впечатлението, че съвременната журналистика е напълно разстроена.

Блоговете бързо станаха доста влиятелни и започнаха да формират обществено мнение. Затова управниците в редица държави съзряха в тях изключителна опасност. И полагат огромни усилия, за да ги цензурират.

Китай, Иран и Северна Корея са страните "отличнички", в които

намордникът над блогосферата

не е инцидентно занимание. Напук на държавните мерки обаче броят на поддържащите свои електронни дневници в тези страни непрекъснато расте. Според последните изследвания всеки трети журналист, изпратен в тамошен затвор през миналата година, е блогър, онлайн редактор или пък уеб базиран-репортер. В тази връзка някои западни анализатори твърдят, че авторитарните режими са превърнали глобалната мрежа в безкрайна фронтова линия. Сред най-разпространените начини за цензуриране на блогосферата са различни форми на гонения срещу авторите, блокиране на сайтовете или пък тяхното филтриране. Зачестяват и случаите, в които от ИНТЕРНЕТ-доставчиците се търси отговорност за съдържанието на онлайн дневниците. В Иран например е прокаран закон, който изисква блогърите да се регистрират. В Китай непрекъснато се усъвършенства филтрирането на сайтове. Това е

държавата, амбицирала се да "прочисти" мрежата

Оказа се, че ИНТЕРНЕТ полицията работи неуморно и затваря устата на непослушните онлайн журналисти, въпреки че според твърденията в Китай блоговете са над милион. Освен по брой население Китай е лидер и по арестите на журналисти. Опитите на властите да запушат устата на блогърите обаче невинаги водят до мечтания за управниците резултат. Една от задържаните е 23-годишната студентка по психология Лю Ди. Китайката си позволила да публикува саркастични бележки по адрес на управляващата комунистическа партия. Арестът й обаче обедини защитниците на свободното слово и провокира международна протестна кампания, благодарение на която девойката бе освободена. Битките с държавната цензура са формирали защитни реакции у китайските блогъри - те са си измислили и собствена система за общуване, разбираема за членовете на онлай обществото.

По-сложна е ситуацията при колегите им в Северна Корея, където достъп до глобалната мрежа имат само богоизбрани - членове на правителството или пък чужденци. Ако пък журналист попадне в страната, той веднага се сдобива с "компания", която стриктно следи какво и как прави. "ИНТЕРНЕТ е новата заплаха за тоталитарните правителства. По същия начин като "Гласът на Америка", радио "Свободна Европа" и Би Би Си" преди време", категоричен е Нанси Джаксън, професор по международни отношения в Колумбийския университет.

След случая с българския блогър Мишел на дневен ред излезе въпросът "Авторитарна държава ли е България" и защо, кой и как следи потребителите на световната мрежа с български паспорти. Докато обществеността у нас се тюхкаше, никой официално не даде смислено обяснение за случилото се.

Саморегулация или насилствена "регулация"

Дремещата пред вратата цензура обаче предизвика поредица от писания в нашата блогосфера. Опитът за онлайн дискусия привлече десетки блогъри, които разсъждаваха над темата "Докъде се простира цензурата в ИНТЕРНЕТ". Според Йовко Ламбрев, председател на фондация "Отворени проекти", срещу Мишел не е повдигнато обвинение, но дознанието е по член от НК, който третира хулиганството. Повечето блогъри скочиха в негова защита, тъй като според тях той само е препредал информацията за протестите, а не ги е генерирал. Конституцията твърди, че всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Както и че: "Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала."

Според органите на реда, причина за задържането на Мишел е, че в блога имало призиви протестиращите да носят камъни, което щяло да доведе до разпалване на вражда и нарушаване на обществения ред. Мишел пък отрече да е писал такова нещо.

В дискусията се включи и Явор Колев, ръководител на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП, който увери, че дирекцията "няма функции да следи блоговете в ИНТЕРНЕТ". Не стана ясно обаче при това положение как службата е попаднала на блога на Мишел.

Безспорно достъп до ИНТЕРНЕТ имат безчет недоброжелатели - от сутеньори и търговци на детски органи до заклети фенове на "Ал Кайда". Може би неслучайно

терористичните сайтове в света са 5000

"Въпрос на време е киберпространството да започне да се регулира по същия начин, по който се регулира и реалното пространство - даже в действителност повече, отколкото в реалното пространство", прогнозира защитникът на гражданските свободи и права в киберпространството Лорънс Лесинг.

В чл. 40 от конституцията ни пък пише, че "Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура". Остава да разберем само дали ИНТЕРНЕТ е средство за масова информация и според народните ни представители. Или някой ден те ще се събудят и ще решат да осъвременят понятията. Дотогава обаче има два варианта - или да се спазва конституцията, според която всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Или блогърите директно да станат нещатни сътрудници на новосформираната "полиция на мисълта".

_____
От Businessweek, чрез Pressboard.info