Внимание! Мястото на срещата: 3 декември 2007 г. от 10:00 ч. в Бест Уестърн хотел, ул. "Стара планина" 6, в гр. София.

Получихме следното писмо от Интернет общество - България:

До:
г-н Николай Василев,
министър на държавната администрация и
административната реформа
Копие: г-н Пламен Вачков, председател ДАИТС
Копие: средствата за масова информация




Уважаеми г-н Василев,
Вчера, 29-и ноември 2007 г., получихме покана, изпратена ни от г-ца Галя Иванова от дирекция “e-Government” във Вашето министерство за среща, която щяла да се проведе в понеделник, 3-и декември - “Публично обсъждане на тема „Приложение на системите с отворен код в държавната администрация”.

Няма да коментираме фактите, че:
- до днес, 1-ви декември, все още не сме получили дневния ред на “публичното обсъждане”, обещан ни в писмото, “подписано1” от Юрий Алкалай;
- поканата е изпратена до общия ни адрес foss@isoc.bg;
- не е ясно кои са поканените и кои ще участват, какво време бихме имали за изказване (ще имаме ли изобщо такова време?);
- не е ясна програмата на срещата;
- поканата е всъщност до “Сдружение Алтернативни Бизнес Решения с Отворен Код”.

Ще си позволим обаче да отбележим следното:
1.Не е нормално и не е редно да се изпращат писма за такава сериозна дискусия, каквато предлагате, само два работни дни преди самата дискусия.
2.Не сме забелязали досега да сте организирали публично обсъждане на тема “Приложение на софтуер на “Майкрософт” в държавната администрация”, но въпреки това използвате активно такъв софтуер.
3.Самият Вие в изказване2 пред Народното събрание на 16.09.2005 г. заявихте, че “Законът за обществените поръчки на практика няма как да важи, тъй като става дума за един почти, не напълно монополен продукт.” - което не Ви попречи да обявите търг по ЗОП, с което на практика доказахте, че министър Калчев неправомерно е подписал договора за наемане на продуктите на “Майкрософт”
4.Над 60 % от сървърите в държавната администрация всъщност работят със софтуер с отворен код3 (Linux, Unix, FreeBSD), а от останалите близо 2/3 използват един или друг свободен софтуер4 (напр. Apache) – факт, който сам по себе си говори за качеството на софтуера и за липсата на качества в конкурентните продукти от “Майкрософт”. Сървърите на Президентството и на Парламента също са под Linux.
5.На ниво общинска администрация още от 2002 г. насам има работещи решения със свободен софтуер и софтуер с отворен код (общините Кърджали, Враца, Пещера и др.), вкл. и с обучение на администрацията. Тези факти са широко известни и са цитирани както в авторитетни международни издания, така и в доклади на Европейската комисия.
6.През изминалите пет години, откакто стана известен т.нар. договор с “Майкрософт” държавата е платила на посредниците в гешефта над $ 44 милиона (това, впрочем са Вашите сметки от същото изказване5 в Парламента на 16.09.2005 г.), а днес Вие се опитвате да осигурите на тези гешефтари допълнително още около $ 51 милиона.
7.“Дискусията”, която организирате, цели да прикрие далаверата под мотото “Ето, направихме дискусия, но се видя – няма алтернативи на софтуера на “Майкрософт” и няма как – ще го използваме”.
8.И накрая – но не на последно място по значение: през изминалите пет години държавата заплащаше наем за използването на софтуера. Ако този софтуер беше купен от магазина, спестените пари от бюджета щяха да бъдат в размер на $ 15 милиона до момента (сравни цената за MS Windows + MS Office от Мост Компютри е $ 615, вие сте платили до този момент $ 954). Тук не говорим изобщо за това, че ако отидете в която и да е фирма и поискате да купите 48000 лиценза, отстъпката за правителството би била между 50 % и 90 % или с други думи може да се направи предположението, че от Вашата сделка до момента държавата е загубила между $ 30-40 милиона. Нещо повече – дори и днес не беше нужно да пускате търг по ЗОП, защото съществуващите лицензи Ви позволяват да купите завинаги правото за ползване срещу 50% от цената на софтуера. Т.е. срещу $ 2-7 милиона. Но дори и да го закупите от посредника, пак бихте платили само $ 14 милиона и щяхте да получите правото да ползвате софтуер на 60000 машини6.



Уважаеми г-н Василев,
Като отговорен министър и за работата на електронното правителство, Вие би трябвало да сте наясно, че използването на свободен софтуер и софтуер с отворен код дава възможност на всеки български потребител да използва услугите на електронното правителство, защото не изисква купуването на софтуер от “Майкрософт” - както това правеше т.нар. пилотен проект на българското електронно правителство в първата година от съществуването му. В момента адресът, на който се намираше този пилотен проект не работи, за да проверим какво е текущото състояние.



С уважение:
Вени Марковски,
председател на УС “Интернет общество – България”
www.isoc.bg

Приложение: аргументи по темите, които ще обсъждате в понеделник.

(настоящият документ е написан на OpenOffice.org – безплатен офис пакет.)



Бележки за обсъждането на 3-и декември 2007 г.

За сигурността на софтуера на “Майкрософт”
Добре е известно, че всеки софтуер (платен или свободен) има грешки или "бъгове ". Но също е известно, че бъговете при свободния софтуер са доста по-малко и много по-бързо могат да бъдат оправени, отколкото в платения.
Ще се съгласите, че неслучайно именно системните администратори на държавната администрация предпочитат да използват свободен софтуер, което се вижда от посочените по-горе данни.
Невъзможно е да се докаже, че собственическият софтуер е по-сигурен от свободния, без публичната проверка на научната общност и потребителите като цяло. Подобна демонстрация обаче е невъзможна, защото моделът на платения софтуер не допуска такъв анализ, така че каквато и да е гаранция за сигурност е основана само на заявяване на добри намерения, дадени от “Майкрософт” и техните български агенти.

За “безплатния” и платения софтуер
Принципно свободен и безплатен са различни термини: има софтуер който е собственически и се продава (MS Office). Има софтуер който е собственически и е безплатен (MS Internet Explorer). Има софтуер, който е свободен, но за който се заплаща (RedHat, SuSE и т.н. Gnu/Linux дистрибуции). Има софтуер, който е свободен, но за който не се заплаща (Apache, OpenOffice.орг, Mozilla) и софтуер който може да бъде лицензиран в различни комбинации (MySQL ).
Несъмнено “свободен софтуер” не означава непременно безплатен. Следователно аргументите, че безплатният софтуер ще ви излезе по-скъп, са нереални, защото в случая с договора за продуктите на “Майкрософт” парите би трябвало да напуснат България в посока Редмънд, Вашингтон, а ако използвате алтернативи – напр. вместо MS Office да използвате безплатния OpenOffice.org те ще останат в рамките на страната.



За това, че използването на свободен софтуер е вредно за държавата
Използването на свободен софтуер значително намалява стойността на останалия жизнен цикъл на софтуера.
На първо място, конкурентният обслужващ модел за безплатен софтуер и поддръжка, за който можете да се договорите с различен брой доставчици, конкуриращи се на база качество и ниски цени.
На второ място, поради възпроизводителните характеристики на модела, поддръжката на новите приложения е по-лесна, без високи цени и без необходимостта да плащате два пъти за една нещо.
На трето място са разходите, причинени от нефункциониращ софтуер ("сини екрани ", вируси , червеи, троянски коне, дефекти в защитата и други известни проблеми). Те са намалени значително, чрез използване по-устойчив софтуер. Известно е, че един от много добродетели на свободния софтуер е именно неговата стабилност – доказателство за това е и фактът, че по-голямата част от сървърите на държавната администрация работят под свободен софтуер.



За това, че преходът към свободен софтуер ще струва много повече, отколкото подновяване на договора за “Майкрософт”
Всъщност това само доказва, че колкото повече време се губи, толкова по-скъпо ще струва преминаването, а рисковете за сигурността при използването на софтуера на “Майкрософт” ще продължават да растат. От друга страна , преминаването към отворен код не означава по-големи разходи, отколкото прехода от една на друга платена платформа (напр. от WindowsXP към Windows Vista, което е свързано с големи харчове за хардуер).
Вторият аргумент се отнася до проблемите при съвместимостта на различните платформи в администрацията и при технологичното обезпечаване на връзката държава-частен сектор. Той показва липса на познания върху принципа, по който е изграден свободния софтуер. Той не прави потребителя толкова зависим от една платформа, както това става при платения софтуер. Винаги, когато има много безплатни софтуерни дистрибуции и много програми, които можете да използвате за едно и също нещо, съвместимостта е гарантирана от използването на стандартни формати – например тези на OpenOffice.org са приети за отворени файлови стандарти от ISO – Международната организация по стандартизация. Документите, създавани със софтуера на “Майкрософт” не са базирани на отворени стандарти и следователно нито вие, нито държавата можете по какъвто и да е начин да гарантирате тяхното функциониране във времето. Факт е, че с появата на нови версии на софтуера на “Майкрософт” този проблем се задълбочава. Например: документи създадени от MS Office 2007 не могат да бъдат разглеждани с по-стари версии на MS Office. Но пък новата версия MS Office 2007 не може да бъде инсталирана на голяма част от компютрите в администрацията, защото а) те нямат необходимите технически характеристики и б) това ще струва допълнителни средства за инсталация, обучение, тестове за грешки и т.н.



За това, че при свободния софтуер никой не гарантира неговата работоспособност
Както можете да разберете, прочитайки "Лицензния договор за крайния потребител" (EULA) на “Майкрософт”, при продуктите които щатският монополист произвежда няма обезщетение за директни или странични щети, нанесени вреди, пропуснати ползи и т. н. Ако в резултат на грешка в сигурността на продукт на “Майкрософт”, злоумишлено лице успее да компрометира важни държавни компютърни системи, какви гаранции, обезщетения или компенсации прави “Майкрософт”, съгласно лицензионните условия?



В заключение:
Свободният софтуер насърчава местната индустрия, създава работни места, осигурява препитание на програмистите у нас. Софтуерът на “Майкрософт” върши точно обратното. При това договорът с държавната администрация има и допълнителни негативни характеристики – насърчава корупцията, създава проблеми на администраторите на компютърните системи, подлага на опасност националната сигурност и т.н.

Бележки под линия:
________
1. Можеше поне да бъде изпратено от електронния адрес на Юрий Алкалай
2. Стенограмата е публикувана тук: portal.bg/news.php?cat=main&read=20051609002
3. Лесно можете да го проверите и сам тук
4. Все пак да отбележим, че МДААР е едно от малкото, в които на сървърно ниво се използват само продукти на Microsoft. Вижте toolbar.netcraft.com/site_report?url=http://www.mdaar.government.bg
5. Вие казвате в НС: “Точните изчисления са следните: 48 000 бр. софтуер, тоест договорът е удължен, за три години; цената е 159 долара на пакет без ДДС, тоест ако направим това умножение, се получава 7 млн. 632 хил. долара годишно без ДДС. Ако го умножим по 3 за три години – 22 млн. 896 хил. долара и 20% за ДДС – стават малко над 27 млн. долара общо с ДДС. “ Трябва да споменем , че това е договорът за вторите три години; за първите три години беше за 30000 броя софтуер, т.е. допълнително още $ 17 милиона или общо $ 44 милиона.
6. Прочее – как сметнахте броя на компютрите като точно 60000, а не 58212 или 60304? И в тази бройка включвате ли компютрите, купени от правителството на НДСВ чрез търгове по ЗОП, с предварително инсталиран MS Windows, което ще рече – купен завинаги, а не нает за три години? И защо трябва да плащате двойно за един и същ софтуер, при това втория път като наем?