Темата за пиратството все да омръзва на всички и бях решил* да не се занимавам повече с нея. Но през изминалата седмица се случиха две много важни неща, които привлякоха вниманието на Интернет обществото.

През Европейския парламент мина проект за директива, която задължава държавите-членки да криминализират нарушаването на авторското право в Интернет, когато това нарушение не е за лична употреба, а с цел търговска печалба. В цяла Европа тази директива бе приета като опит за потъпкване на основни права и свободи. В България, обаче, както винаги всичко е наобратно - тук се радват и празнуват. Сигурно си мислите, че празнуват авторите, защото произведенията им вече ще бъдат защитени? Нищо подобно! Оказа се, че у нас законът е толкова мракобесен и назадничав, че дори най-строгата европейска директива дава по-голяма свобода и повече права от сега действащото ни законодателство. Понеже тук е престъпление дори ако сваляш емпетройки за лични цели. Законът беше направен такъв с активното лобиране на няколко български организации, които изнудваха правителството чрез печално известния „Списък 301" на държавите, които САЩ държат „под наблюдение" заради нарушаване на авторски права. Присъствието в този списък водеше след себе си ако не санкции, то поне заплахи от такива. Затова политиците ни отстъпваха пред натиска и пиемаха неща, които повечето европейски държави не позволяваха да се случват на техните граждани. И ето я втората новина от седмицата - България вече официално е извън „Списък 301".

С тези събития едновременно отпадат и двете оправдания за наличието на член 172а в Наказателния кодекс - и Европа, и Америка. Ако този член продължи да стои там и да се използва, за да се обявяват децата на България за престъпници, за нас ще е ясно, че това се прави не от геполитически, а от частни корпоративни интереси. Освен ако няма някоя трета Велика сила, за която не знаем...

_____
* - Коментарът на Димитър Ганчев за "Монитор"