И това става въпреки безплатните (повтаряме: без-плат-ни-те) алтернативи, въпреки сигналите на европейските институции, че софтуерният гигант има навика да злоупотребява с позициите си на пазара, въпреки модерните практики за въвеждане на програми с отворен код, които да гарантират пълната независимост на държавата.

Миришещият на корупция договор, който беше подписан през 2002 г., до ден днешен продължава да няма никаква логична обосновка. Оправданията за поредното му продължаване се въртят в кръга на "нямаме избор - това е единствената алтернатива" и отдалеч се разминават с реалността. Безплатният софтуер се определя за екзотика, а въвеждането му като - забележете - скъпоструващо начинание. Реално погледнато обаче, в споразумението няма нищо, което да отговаря на действителността - нито броят на лицензите съвпада с броя на компютрите в държавната администрация, нито постигната към този момент цена е близка до изгодната. В същото време продължаването му ще обрече докрай България на вечна дружба с "Майкрософт". За да е конспирацията пълна, условията в сключените договори се бранят от Николай Василев и Министерския съвет като държавна тайна.

Между другото колкото и лиценза да е закупила администрацията, тя продължава да е офлайн и обърната с гръб към високите технологии. А нейни лица все още са опашките, гишетата с кисели (но ползващи лицензиран софтуер) служители и писането на молби. На ръка, не на Word.