Вестник "Дневник" предлага изключително интересна и увлекателна статия под заглавие "Четете ли онлайн" на Оля Стоянова. Вижте част от статията тук. За цялата статия, посетете "Дневник".

Преди една година издателска къща "Труд" купи правата за електронно разпространение на Йордан Йовков, Елин Пелин и Ангел Каралийчев. С което промени ситуацията до момента. До този момент текстове на въпросните автори можеха да се открият в много виртуални библиотеки, лични страници и дори блогове. От ИК "Труд", всъщност съвсем в правото си, поискаха текстовете да бъдат свалени и заплашиха собствениците на сайтовете със съд.

Почитателите на Йордан Йовков и Елин Пелин настръхнаха. Конфликтът мина в графа "партизанска война" - произведенията на Йовков прескачаха от сайт на сайт, сменяха се сървъри, а от ИК "Труд" редовно пращаха предупреждения чрез НСБОП на онези, които успяваха да издирят. Близо една година след това нещата са по-спокойни. Но налице е една нова тенденция, която не може да се пренебрегва. Вече се купуват авторски права за разпространение в интернет и това

променя правилата на играта

Румен Стефанов от ИК "Труд" обяснява, че всичко е много просто - след като те държат правата за разпространение в интернет, останалите сайтове трябва да свалят въпросните произведения, за които не са платили нищо.

Дотук историята е ясна. Едно издателство е купило права за електронно разпространение и от този момент нататък тези, които нямат такива права - остават извън закона. "Странното е, че у нас законите не важат. Когато купихме правата, се оказа, че в интернет има цели библиотеки с творчеството на тези писатели. На всеки един от собствениците трябва да пишем писма, да го приканваме да свали текстовете. В началото бяха известни четири сайта, след това се появиха други четири. В момента се борим с виртуални библиотеки, които носят имена като "Народна библиотека" или "Моята библиотека", в които са качени невероятно много текстове. Когато един издател иска да пусне на пазара някое произведение, той се нуждае от права за него. Същите правила важат и за електронното разпространение", казва Румен Стефанов от "Труд".

Онези, които поддържат виртуални библиотеки, обаче имат още въпроси.

Мартин Митов е създател на виртуалната библиотека "Словото" и дългогодишен председател на сдружение "Словото". На адрес www.slovo.bg/ могат да се открият текстове от Паисий Хилендарски до Иван Вазов, от Дора Габе до Георги Господинов и Здравка Евтимова.

"Винаги съм казвал, че на нашия сайт няма качени текстове без разрешение от автора. Питал съм всички дали мога да им кача текстовете в интернет и хората сами ми ги пращат", казва той. Именно затова Митов се възмущава, че от ИК "Труд" никога не са се свързвали с него, за да го предупредят, че са купили авторски права за този или онзи автор, а направо му изпращат НСБОП на домашния адрес. По думите му той има устна уговорка със сина на Елин Пелин, че може да качи в интернет творчеството на неговия баща. Сега в страницата на "Словото" няма нито един от

"забранените" писатели

Ако сега поискате да четете безплатно "Шибил" или "Албена" онлайн, това няма как да стане. Името на Йордан Йовков фигурира в списъка на авторите в "Словото", но страницата, която се зарежда, е със следния текст: "Произведенията на българския класик Йордан Йовков временно са свалени от сървъра, след като авторските права бяха откупени от издателство "Труд" изключително за сайта им с платен достъп "Знам.бг". Съжаляваме за причиненото неудобство, но обстоятелствата не зависят от нас. Заповядайте отново след 15 октомври 2007 г., когато правата на Йовков отново ще са свободни за използване!" Ако решите, че вместо "Албена" ще четете "Под манастирската лоза", пак сте на грешен път. И отново ще прочетете същото съобщение. На адрес www.liternet.bg ; също няма да откриете Йовков, Елин Пелин или Каралийчев.

Хората като Мартин Митов настояват за някакъв регламентиран, нормален начин, по който да бъдат осведомявани, че някой е купил правата за даден автор, сключил е договор за разпространение в интернет и те следва веднага да свалят текстовете му от електронните си страници. А не да научават новината от НСБОП.

Затова прецедентът ядоса четящите хора в интернет.

Сега, година по-късно, те вече се съобразяват с новите правила. Ангел Каралийчев, Елин Пелин и Йордан Йовков са първите трима автори, за които се дават права за електронно разпространение. За Ангел Каралийчев договорът е сключен с Министерството на културата, за другите двама писатели - с техните наследници. "Ние държим авторските права на онези творци, при които не са минали 70 години от смъртта им и които нямат наследници. Освен това има още една важна особеност - ние даваме само неизключителни права, а това означава, че ако още някой поиска, също може да сключи договор с нас", обяснява директорът на отдел "Авторско право и сродните му права" в Министерството на културата Георги Дамянов. На практика от това биха могли да се възползват и други виртуални библиотеки.

ИК "Труд" са първите, които купуват авторски права за разпространение в интернет. Според представители на издателската къща тя има намерение да влага сериозни средства в подържането на сайт като www.znam.bg.

Колко струва Йовков

По-точно правата за разпространение на неговите произведения. На този етап трудно може да се направи такава сметка, но едно е сигурно - не особено скъпо. "В закона не е изрично записано на каква база трябва да се изчисли сумата за разпространение в интернет. Когато става въпрос за печатно издание, тогава се взимат средно 8% от цената върху целия тираж", казва Георги Дамянов. При цена от 5 лв. на книжка и при тираж 500 броя, това прави сума от 200 лева. "В момента това е направено приблизително. Цената, която са платили от ИК "Труд", се доближава до сумата, която би трябвало да се плати за печатно издание. На този етап тези неща все още са неясни, защото трудно може да се изчисли колко хора ще платят онлайн, за да видят този текст", обяснява експертът. И добавя, че сумите са малки - от порядъка на 200 - 300 лв.

От ИК "Труд" потвърждават, че наистина става въпрос за такива суми. Те имат намерение да купуват още права и да обогатяват съдържанието на виртуалната си библиотека непрекъснато. "Имам усещането, че когато махнем текстовете от едно място, те веднага се появяват на друг сайт. Просто някои хора си препращат файловете. Ето например оказа се, че книгата "История на Втората световна война", която пуснахме миналата година на пазара, е сканирана от някого от корица до корица и този някой я е качил в интернет. Дори се хвалят, че за 13 дни книгата е била свалена повече от 1000 пъти", разказва Румен Стефанов. Затова от ИК "Труд" се ядосват, че на адрес narodnabiblioteka.info има качени текстове и на Йовков, и на Карл Май, и на Джонатан Суифт, за които те твърдят, че имат права. И че хората, които седят зад този сайт, за разлика от Мартин Митов не желаят да свалят текстовете.