В Естония целите на тази инициатива са постигнати само за две години

От Методи Методиев*

През седмицата аз и моите колеги се срещнахме с естонския премиер Март Лаар (1992-1994 и 1999-2002). Говорихме за различни теми, свързани с политиките на естонското и респективно на българското правителство. Една от тези теми беше и развитието на е-общество и в частност степента на готовност на е-правителство в България. Останах изненадан от няколко факта, свързани с организацията, бързината на въвеждането и стойността на изграждането на е-правителство в Естония. Това ме провокира да направя няколко индикативни сравнения на българския и естонския опит в тази инициатива. Кога стартира инициативата и колко ефективно действа тя? Електронното правителство е идейната (и техническата) платформа, даваща възможност за ефективно управление на административните услуги посредством достиженията на комуникационно-информационните технологии.

В България
стратегия за е-правителство съществува на хартия от 2002г. С нея министърът на държавната администрация Николай Василев пое ангажимент 20 индикативни услуги за гражданите и бизнеса да стават и по електронен път до началото на 2006 г. За съжаление, една голяма част от тях все още не действат или пък са във фаза на едностранно взаимодействие, или единствено до фаза информация.

В Естония
инициативата за е-правителство започва през 2003 година с програма за принципите на информационната политика (2004-2006). Резултат: През следващите две програмни години всички предварително начертани цели са постигнати. Ето и някои от тях:
- портал е-демокрация, който дава възможност на гражданите и бизнеса да дават практични идеи за реформи в различни сфери. Данните показват, че към края на 2006 година 5% от инициираните законодателни промени са благодарение на препоръки, дадени посредством портала е-демокрация; плащане на данъци онлайн;
- портал е-гражданин, който предоставя достъп до всякакъв вид лична информация и до определен вид публична информация;
- X-Road система на обмен на данни и информация (в реално време), както между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите;
- ID card - електронни идентификационни карти, които позволяват гласуване през интернет и др.;
В момента в Естония има над 900 места (hotspots) със свободен достъп до интернет. През 2005 година във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп.

За сравнение в София по непредставителна информация тези места са не повече от 10-15.

Колко време отне изграждането и пускането в действие на е-правителството?

В България досега са изминали четири-пет години от старта, като до началото на 2006 година трябваше е-правителството да функционира напълно. Уви, реалността е друга. Трудно би било да прогнозираме кога ще заработи на пълни обороти е-правителството в България.

На Естония целият процес отне две години.

Колко струва на държавния бюджет изграждането на системата?

В България сумата започва от приблизително 224 млн. лв. (парите, отпуснати само от държавния бюджет). Това показват официално разписаните сметки оповестени в плана за реализация на стратегия за т. нар. "електронно правителство". Трябва да отбележим с удивителна, че в сметките въобще не влизат парите, предоставени от различни донорски организации и програми на Световната банка и ЕС. А за да направим картината още по-пълна, в гореспоменатата цифра не са включени една голяма част - софтуерът и хардуерът, нито пък обучението на служителите. Тоест сумата от 224 млн.лв. е с опция да се да се удвои до привършването на инициативата е-правителство.

В Естония сумата, отпусната от държавния бюджет, е приблизително 30 млн. щатски долара, което е около 42 млн. лв., като около 70% от нея е отделена за хардуер. Друг важен момент в работата по въвеждането на е-правителството е избирането на изпълнители и партньори на проекта. Естонците не са използвали скъпо струващи консултанти и безумно скъпите услуги на световните гиганти в хардуерния и софтуерния бизнес, а напротив - те са внедрили т.нар. софтуерни програми с отворени кодове, които са безплатни, а ако трябва да се заплащат някакви премодификации, то те са в пъти по-евтини (Linux, OpenOffice, LAMP, JBoss, Alfresco, Google Talk);

В заключение може да се каже, че и в това начинание на българската държава си проличава липсата на ефективно и рационално използване на средствата на данъкоплатците. Но това е напълно естествено, поради неоспоримия факт, че парите на другите се харчат много лесно.

________


* От "Монитор"