Стоящ пред монитора на домашното PC в Лондон, Юнус Сули използвал интернет за пропаганда в подкрепа на терористичната мрежа Ал Кайда, за която вербувал атентатори самоубийци, и промотирал екстремистки сайтове, призоваващи към убийства на християни и други немюсюлмани.

Наскоро роденият в Мароко студент, заедно с още двама съучастници, които никога не е срещал, стана един от първите британци, осъдени за разпространение на тероризма в световната мрежа.

През септември друг жител на Острова, този път шотландец, описван от медиите като "кандидат камикадзе", бе осъден на осем години зад решетките за притежание на материали подбуждащи към тероризъм и разпространението им в редица уебсайтове.

Двата случая са пример за нарастващата опасност от разпространение на радикални и екстремистки идеи в интернет и за нарастващото значение на мрежата за каузата на различни терористични организации.

Къде обаче е границата? Може ли западната цивилизация да цензурира сайтове, проповядващи радикални идеи и нещо повече – има ли моралното право да го прави? Във вторник Европейската комисия призова страните членки да вземат мерки и представи предложение за изменение на съществуващите антитерористични правила в ЕС, според което подбудата към терористичен акт или предоставянето на инструкции за направата на бомба или оръжие чрез интернет ще се считат за престъпление сами по себе си.

Интернет е основен подбудител в процеса на радикализация и вербуване и служи като източник за свързана с тероризма информация, се казва в предложението а Комисията.

Шефът на полицията в американския мегаполис Ню Йорк на свой ред нарече интернет "новият Афганистан", а министърът на националната сигурност Майкъл Чертоф съвсем хладнокръвно разясни как на терористите вече не им се налага да преминават тренировъчни курсове в лагери на Ал Кайда.

Без да са налице необходимите проучвания по въпроса обаче е трудно да се каже какъв би бил ефектът от евентуални държавно наложени ограничения върху интернет трафика, най-малкото защото те лесно могат да бъдат заобиколени от потребителите.

"Работеща система за интернет цензура е непостижима в ЕС или в която и да е държава, с подобна инфраструктура и правните норми," твърди Джони Райън от университета в Дъблин, автор на книгата "Противодействие на радикализацията на интернет от войнствения ислямизъм".

Райън разяснява, че интернет трафика лесно може да бъде пренасочван през различни държави с подходящо законодателство, както и чрез използването на услуги, неподлежащи на блокиране или филтриране, като различни чатруми, например.

"В Китай, където цензурата е много сериозна, потребителите са създали редица инструменти, с чиято помощ да пробиват правителствено наложените ограничения", обяснява той.

Друг изследовател на темата, д-р Акил Ауан от университета в Лондон, казва че "виртуалните джихадисти" са наясно с тенденциите в интернет и обикновено изпреварват властите с няколко крачки. Ученият оспорва освен това и морала на цензурата над джихадистки уебсайтове, които предоставят алтернативен поглед над света.

На подобно мнение е и радикалният имам Омар Бакри Махаммад, който преди време бе изгонен от Великобритания кратко след атентатите в лондонското метро през юли 2005 г., когато правителството на Тони Блеър постановява, че идеите му "не благоприятстват за общественото благо". Според него подобни ограничения над радикалните сайтове могат да бъдат само контрапродуктивни. "Не мисля, че това което правят може да спре ислямистите или мюсюлманите от разпространяването на техните послания," коментира Бакри от новия си дом в Ливан.

"Те (западните страни) трябва да се отворят за дискусия с ислямистите. Няма смисъл от цензура. Ако смятате, че ислямизмът е лошо, защо не проведете дебат за това вместо да го унищожавате в националните медии?" пита проповедникът, придобил известност с името, което дава на похитителите на самолетите от 11 септември 2001 г. - Великолепната деветнайсеторка.

Кратко проучване в интернет показва колко лесно е да се намерят материали, които могат да послужат при извършването на терористични актове, като например малко взривно устройство, което да се скрие под връхна дреха, или дори речи на Осама бин Ладен и други лидери на терористични организации.

Никой обаче не може да каже със сигурност дали самото наличие на тази информация в интернет е достатъчно за радикализирането отделни хора.

Според д-р Ауад срещата на живо с посветени терористи устава главен фактор и дори редките случаи на "саморадикализация" на отделни лица чрез около 5-те хиляди екстремистки сайта в световната мрежа бързо се превръщат в конвенционални, когато се стигне до планирането на акция.