От Дневник, 25 март 2007г.

Авторът на тази статия, доц. Нели Огнянова, е преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". Води блог по въпросите на медиите и новите медии на адрес nellyo.wordpress.com

Достатъчно се говори за торентите. Който знае за какво става дума, е в течение на събитията, който не е чувал за торенти, не му и трябва. Децата му сигурно знаят, за една къща стига. Освен ако е от ГДБОП, съдебен орган или депутат - тогава положението задължава, тези хора трябва да са наясно с торентите, защото създават законите или ги прилагат.

Като вземем повод от торентите, има смисъл да поговорим за правото, правовата държава, върховенството на закона - все важни неща за всички, не само за интернет маниаците. В случая с торентите акцията на ГДБОП мина под знака на борбата с пиратството и изпълнението на критериите, които стоят пред България. Наистина това е достатъчно важно, за да го погледнем от различни страни.

Общностното право

Защитата на правата на интелектуална собственост (ИС) принадлежи към т.нар. хоризонтални въпроси, с нея се занимават много органи и институции. Отделните права на ИС (авторски права, сродни права и т.н.) са уредени в директиви, а има и директива от 2004 г. , настояваща за още по-ефективна защита на ИС. Приемането на тази директива не беше леко. Въпреки че в първоначалния проект на комисията беше предвидено хармонизиране на наказателноправни мерки срещу пиратството, в окончателния текст това липсва. България въведе директивата с изменения на авторскоправното законодателство през 2005 г.

През 2006 г. беше изготвен проект за нова директива - отново за хармонизиране на наказателните мерки срещу пиратството. Хармонизиране на наказания е нетипично за общностното законодателство, то стана възможно едва след решение на съда, с което се допуска компетентност на общността по отношение на наказателното право на държавите.

В ЕС действа принцип на субсидиарността: хармонизиране на законодателствата се извършва само ако на общностно ниво ще се постигнат цели, които не могат да бъдат постигнати на национално ниво. Още при появата на проекта парламентът на Холандия реагира негативно, възрази срещу хармонизирането на наказанията за пиратство и зае позиция, че по този начин се разширява "зоната на интервенция" на общността. По-късно, в парламентарната комисия по правни въпроси, различията с Европейската комисия се задълбочиха. В момента се предлага наказателните мерки да се ограничат само в областта на авторското право и търговските марки. Освен това предлага се наказателна отговорност да се предвиди само при умишлени нарушения с търговска цел.

Българският контекст

Становището на парламентарната комисия, с което се възразява срещу основни положения в проекта за хармонизиране на наказанията в областта на ИС, съвпадна с акцията на ГДБОП срещу торент мрежите. Това съвпадение придаде особена акустика на работата на Европейския парламент. Има стотици предложения за промяна на общностното законодателство, но в България най-силно се чуха предложенията, свързани с обмена на файлове в интернет. Много съществено за ситуацията се оказва например Предложение 10a: "Подразбира се, че нетърговският обмен на файлове между физически лица се изключва от приложното поле на настоящата директива."

Рядко дейността на европейските институции по отделни директиви е предизвиквала такъв интерес, както в случая с предложението за отпадане на нетърговския обмен на файлове от приложното поле на директивата. Но нека отново да видим какво точно се случва в правото на съюза. Създадено е впечатление, че Европейският парламент предлага да се декриминализират всички престъпления в областта на ИС или се отказва от някои санкции. Напротив, Европейската комисия иска с разглеждания проект за директива да въведе широка координирана зона, в която някои нарушения да се криминализират и наказват еднообразно от страните. Предложението от последните дни е именно тази зона силно да се ограничи, като в нея да не попада обменът на файлове между частни лица с нетърговска цел.

Текстът на директивата предстои да се променя, много е рано да се прогнозира как точно ще изглежда окончателният текст. България е член на ЕС, страната участва в законодателния процес, българските министри представят позиции в съвета, българските депутати в Европейския парламент работят в парламентарните комисии и гласуват в зала. Това са възможности за много точно представяне на националната позиция за най-разумните баланси между защитата на интересите на авторите и гарантирането на останалите конституционни права, включително правото на информация и правото на лична неприкосновеност. След като обаче директивата бъде приета, тя трябва да бъде навреме и прецизно въведена в националното законодателство и ефективно да бъде прилагана. В това отношение общността е безкомпромисна и налага сериозни санкции за неизпълнение на задълженията.

Не на всяка цена

Акцията срещу торент мрежите има различни оценки. Голямата част от потребителите са против нея по различни причини. Като оставим настрана желанието да не се плаща за съдържание, негативната реакция има своите основания. Опитите за филтриране на съдържанието в мрежата е мрачна практика в едни други страни. Филтрирането не е нито обосновано, нито възможно. Какъв е неговият ефект освен демонстрация на сила? Прилагането на Наказателния кодекс е по преценка на ГДБОП. По какви критерии? Наказването изисква точна идентификация на виновните лица. Как?

Заместник-директорът на Столичната следствена служба е дал удивително интервю в столичен ежедневник, в което едновременно се е разграничил от закона ("не харесвам всичко в него") и е показал неразбиране ("Целта ни не е да спрат да съществуват торент тракерите, а да се разпространява информация, по-малко защитена от закона за авторските права."). По-малко защитена информация?

Форумите в интернет са изключително активни. Очаквано преобладават мненията срещу действията на МВР. Но какво казват защитниците (четем Л.Георгиев във форума на "Капитал"): "Вярно е, че тези кампании по респектиране се извършват изцяло по груб балкански начин, с игнориране на закона от страна на МВР, но е интересно защо не успявате да разберете, че процесът по затваряне на тракери и торенти е глобална инициатива, особено развита като практика от страна на властите в Западна Европа, и че като се абстрахираме от съмнителните методи на нашата полиция, ще достигнем заключението, че те се опитват да подражават на колегите си на Запад."

В това е целият проблем. Глобална инициатива, съмнителни методи.