През изминалата седмица от “Дневник” проявиха интерес към статистиката на “Комънс-ите”, която публикувах. В резултат си разменихме кореспонденция със Симион, от която се роди публикуваната в петъчния брой статия.

Симион Патеев е репортер във вестник “Дневник” и непрофесионален блогър и фотограф. Все още е студент във Факултета по журналистика към “Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Повече информация за него в блога му www.nabludatel.info и в www.dnevnik.bg.

Ето и електронния вариант на статиятa. Днес видях, че и в Graphilla са препубликували статията. Благодаря, RG!

Тук обаче, публикувам под формата на интервю първоначалните въпроси, които Симион зададе. Това допълнение, което разяснява допълнително статистиката и надявам се, да помогне на новите читатели за повече разбиране на идеята и функционирането на КК.

Въпрос: Какво е значението за интернет общността на последната статистическа информация на тазгодишната сбирка на CC? А какво е значението на тази информация за хората, които не ползват активно интернет - би ли се променило нещо в отношенията в сектора на авторското право на “живо” и в интернет, ако тенденциите, показани от статистиката, продължат?

Отговор: Тази година за първи път се представи подобно проучване, фокусирано върху ползването на договорите в различните юрисдикции, ползването на различните видове договори, тяхната популярност и разделянето им по степен на либералност. Това даде възможност да се видят предпочитанията на потребителите по отношение на свободата на ползване, която дават за произведенията си, ползващи Криейтив Комънс договори. Даде и информация за настроенията на общността в дадени държави - къде са по-либерални, къде по-рестриктивни; показвайки резултатите за всяка юрисдикция, информира съответно за популярността на Криейтов Комънс като цяло и разбира се, даде морално удовлетворение и радост по отношение на това колко “видима” е съответната държава и какъв принос има.
Авторското право е част от живота дори и на хората, които не ползват активно интернет. И всички сме длъжни да се съобразяваме с това. Едно от основните права, регулирани от ЗАПСП е правенето на копие на дадено произведение. Всяко копиране и последващо разпространение изисква предварителното разрешение от автора или носителя на правата. И докато за копиране и разпространение на предметното проявление на едно произведение са необходими определени ресурси, в интернет тези ресурси са сведени до наистина пренебрежим минимум. Именно нуждата от елементарна култура и информираност относно авторските права е общото между активните и неактивните интернет потребители, между творци и почитатели, между ученици и професионалисти. Много млади творци публикуват в интернет своите произведения, с цел да покажат какво могат, да се промотират, да спечелят публика, да се популяризират. Искат да бъдат чути песните им, да бъдат четени произведенията им, да им бъде показано как да направят по-добри колажи, дизайни или фотографии. И в същото време, слагат всички възможни copyright и all rights reserved означения, защото са видяли, че на други места има такива, без да обмислят дали това е най-доброто за тях в момента, или дали това в действителност им върши работа. В нишата между “всички права запазени” и “пълна свобода на ползване” се намесват Криейтив Комънс договорите - гъвкав инструмент, който посочва какво точно авторът позволява на публиката да прави с неговото произведение - от това само да го копира, ползва или показва, без да го променя, до това, да предизвика творческия потенциал на аудиторията и колегите си като изрично им дава право да променят и преоформят това, което е създал. Всичко това не противоречи нито на закона за авторското право, нито уврежда правата на самия творец. Именно разясняването на подобни юридически постановки можеше да направи Министерство на културата, вместо да финансира глупави кампании против пиратството. Ние още си блъскаме главите над въпроса как пиратството ограбва скулптурите.

В: На какъв принцип, от кого е правена статистиката и какво показва?

О: Изследването се провежда от Йоргус Чилеотис, от факултета по информационни системи в сингапурския университет по мениджмъ
т. Йоргус е грък, който в момента е гостуващ професор по информационни системи в същия университет. Правил е проучвания върху теми като творена култура и софтуер с отворен код, DRM и авторско право, дигитални медии и екосистеми, икономика на ИТ и т.н.
Той посочва интернет търсачките като единствен вариант за измерване на използването на договорите и именно на данните, получени от тях се базира неговото изследване. За тази цел е избрал двете най-популярните търсачки - Google и Yahoo, които в допълнение имат възможността да търсят само съдържание, което е под Криейтив Комънс. Все пак трябва да се има предвид, че статистиката ползва данни от резултатите от търсачките, а не вътрешна информация от Yahoo и Google и че са възможни значителни колебания в данните. Според изследването му, към началото на 2007 онлайн има най-малко между 40 и 60 милиона произведения, ползващи някой КК договор. От тук нататък, Йоргус изследва по-скоро популярността на различните договори, както и популярността на всеки от тях в различните юрисдикции (юрисдикциите са страните, които имат локализирани версии на договорите), отколкото точния брой на публикуваните при такива условия произведения. Някои от основните въпроси, на които е търсил отговор, са: кои са предпочитаните договори; как се сравняват юрисдикците по ползване на договорите и по ползваните видове договори; до колко се възприемат КК договорите и т.н. Някои констатации: около 2/3 от съдържанието ползва клаузата “Некомерсиално”; "Некомерсиално” и “Споделяне” са едни от най-използваните, като “Без производни” се използва изключително в комбинация с “Некомерсиално”; Договорът “Признание- Без производни” е най-неизползваният; Испанските договори са най-популярни, вероятно заради високата популярност на Криейтив Комънс в Испания и поради факта, че се използват от много потребители на южноамериканския континент; страните с най-много либерални договори са Швеция, България и Израел.

В: Може ли да се каже, че българските онлайн творци и потребители се отнасят по-либерално от други страни към свободната култура? Какво означава, че България е на второ място по свобода, давана от творците, ползващи договорите? Важността на това за интернет общността?

О: Аз тълкувам високото ниво на свобода, давано от българските творци, с това, че голяма част от хората, които публикуват съдържание под КК договори са хора от общността на свободния софтуер. Още в началото, когато започнахме работа по локализацията, имахме подкрепата на обществото за свободен софтуер. За разлика от много други страни, в България това не са само програмисти, а хора с широки интереси и творчески заложби. Друга специфична и уникална за България черта е, че много програмисти, които си изкарват хляба с писане на софтуер, имат артистични хобита и заложби на много високо ниво - голям брой от тях са прекрасни фотографи, музиканти, дизайнери, пишат литературни текстове и така нататък. Тези хора са добре запознати с икономическото и социално значение на свободния софтуер и неговата философия и правят логичният паралел към свободната култура.
От друга страна, използването на много свободни или много рестриктивни договори, показва информираност поне от страна на авторите, ползващи КК. За мен това е знак, че тези хора си дават сметка какво означава даването на определени свободи и от какви сериозни свои права се отказва авторът, когато прави подобен избор.
Важността за интернет общността – КК договорите позволяват легално ползване на съдържание, създадено от другиго, разбира се при определени условия и задължително с признаване на авторството; повишаване на културата на ползване; повишаване на знанията и информираността относно авторските права; възможност за колективно създаване на културни ценности.
Наскоро прочетох, че Мюзикаутор са изпратили писма до собственици на заведения, дискотеки с ултимативни предложения да си плащат за музиката, която се пуска в заведенията им, със заплахи от глоби и други репресивни мерки при неизпълнение. Алтернатива за хората, които не искат да плащат на Мюзикаутор са точно музикални композиции, които са под КК или друг подобен договор, който позволява комерсиална употреба. Съгласно съответния вариант на КК договора, условието е да се посочи автора на музикалното произведение, което може да стане много лесно, като например се сложи афиш пред заведението, който да посочва авторите, чиято музика се слуша.

В: Как бихте оценили данните за договорите спрямо ‘’Количество според юрисдикцията'’ и ‘’Измерено към населението'’

O: Мисля, че ползването на КК договорите в България е на много добро ниво. Има много съдържание, има и няколко изключително важни примера на ползване, които допринасят за популяризацията и за информирането на обществото - блогът на “Капитал”, страницата на външно министерство, някои от най-популярните лични блогове и други. В България обаче има една много голяма празнина откъм свободно съдържание и това са научни и образователни материали, които да позволяват различни степени на свободно ползване. Липсва интерес от страна на образователния сектор към КК, а в повечето държави договорите се поддържат именно в университетска среда.

В: Какво означава, че в България се използват или либерални, или рестриктивни договори и кои са по-добри според вас за нашия контекст и кои се предпочитат повече?

О: Голям брой българските автори са избрали даващите широка свобода разновидности на договорите (”Признание” и “Признание - Споделяне на споделеното”) и това честосе дължи на тяхната съпричастност с идеите на общността на свободния софтуер, както и на желанието им да създават ценности, които да бъдат от полза за другите; желанието им да споделят творчеството си.
Сериозна част от българските автори са избрали силно рестриктивни договори (”Признание - Некомерсиално - Споделяне” и “Признание - Некомерсиално - Без производни”), с което си запазват правата за получаване на възнаграждения и изискват произведението им да се ползва в своята цялост или ако е разрешено да се променя, то всяка вариация да ползва по-нататък същите договорни условия.
Това според мен е положително, аз го тълкувам (с надеждата да е така), че българските автори, които ползват договорите си дават ясна сметка какво искат да позволят на обществото. Те или умишлено искат да позволят на другите да ремиксират вече създаденото от тях и дори да получават възнаграждения за това, без да са оригиналните автори, или просто използват възможността да рекламират себе си като държат да запазят произведението в своята оригинална форма и да получат възнаграждение в случай на използване на произведението за търговски цели. За мен това говори за разбиране и информиран избор.

В: Споменали сте в блога си, че е важно да се знае, че рейтингите на юрисдикция не отговарят на рейтинги по държава, защото 80% от творбите ползват общия договор, което ще рече?

О: Това означава, че много автори ползват първичния КК договор. Това се дължи на няколко причини: авторът използва КК договори още преди да бъдат локализирани към правната система на неговата държава; аворът е от държава, в която все още няма локализирани версии на договорите; авторът предпочита да не ползва локализиран договор, заради езиковата бариера и по тази причина ползва първичния такъв, защото е на английски език.

В: Какво означава и обяснява статистиката за комерсиалната свобода и креативната свобода, за България, а и по принцип? Какви могат да са изводите?

О: Комерсиална свобода отговаря на въпроса доколко авторите, ползващи КК договори, искат да запазят правото си да получават възнаграждения при комерсиално ползване на създаденото от тях от трети лица. Казано по друг начин, с договор, който позволява комерсиално ползване авторите заявяват: “давам ви правото да правите пари от това, което аз съм създал, без да искате разрешението ми или да ми плащате за това. Единственото което искам е да ме посочите като автор на произведението, което съм създал, по начина по който съм определил.”
Креативната свобода се изразява в правото за създаване на производни произведения. Това е една много важна клауза от договорите. Представете си, че някой е създал страхотно ръководство за отчитане на данните от медицински апарат и за още по-голяма радост го е пуснал под Криейтив Комънс договор. Само че, материалът е на гръцки език. Ако авторът е използвал клаузата “Без производни”, този материал не може да бъде преведен, защото преводът е производна творба. Изводите са, че българските автори държат повече на креативната свобода и аз мисля, че това е разбираемо и в реда на нещата.

В: Как си обяснявате първото място на Швеция?

О: Мисля, че Швеция е една много напредничева като обществено съзнание страна, хората обръщат внимание на правата си. Не случайно един от най-големите и известни торент тракери в света е основан там. Шведското общество очевидно е много чувствително на тема свобода, защото въпреки множеството опити за затваряне на тракера, той и до сега работи, а функциобирането му е защитавано с множество протести и кампании. Не случайно след опита за затваряне на същия този торент тракер в Швеция, там се създаде политическа партия, която отстоява идеите на свободната култура. В малко общества срещаме това ниво на разбиране по проблемите на авторското право.

В: Имате ли статистика за ползването на КК договорите в България? Поне приблизителна информация от старта им през 2005 г.?

О: Нямам информация, някой да е правил подобна статистика или проучване. В началото, заедно с общността създадохме един портал - www.open-culture.net с идеята това да стане нещо каталог на българско съдържание, което ползва КК или други свободни договори. Той можеше да ни служи като отправна точка за подобна статистика, но така и не стана достатъчно популярен.

В: Трудно ли един автор се решава да направи тази крачка?

О: Всеки творец иска да бъде чут и видян. Тези договори имат толкова широк диапазон на даваната свобода, че на практика най-рестриктивният договор се доближава много до «всички права запазени», като дава единствено възможността за некомерсиално копиране, разпространяване, показване, и излъчване на произведението, без да има нужда от предварително разрешение. Това е и възможност за реклама на самия автор. Сигурно е по-трудно да отдадеш правата си за комерсиално използване и създаването на производни произведения; например музикална композиция, с ясното съзнание, че след месец можеш да я чуеш по всяко радио, в реклама или в клубовете да се танцува под нейните звуци, без да получиш и стотинка възнаграждение за това. Изборът трябва да е информиран. Това е най-важното.

В: Прогнозата ви за следващите години?

О: Определено оптимистична. Общността е изключително креативна и ражда идеи за проекти, които не само са нови и интересни, но и създават полезни за обществото модели, съдържание и култура. Някои от тях вече са реализирани или са в процес на реализация - нашите нет лейбъли, аудиолабораторията VOXXLAB, фотолабораторията Simple Studio, проектът C3….. Мисля, че идеологията на Криейтив Комънс ще става все по-популярна а договорите - все по-използвани.

В: Има ли казуси с КК договори решени в съда?

О: Хората, които предоставят произведенията си под условията на КК договор, по принцип имат доста либерално отношение към правата си на автори. Затова и тези хора рядко стигат до съд, ако договорът е нарушен. В България все още не сме имали съдебен казус, свързан с нарушаване на условията на КК договор.
Първото такова дело в света се състоя в началото на 2006 г. в Холандия след като местен вестник си позволи да публикува без разрешение снимки, предоставени под условията на КК договор, който позволяваше единствено некомерсиално използване. Тъй като по естеството си един вестник осъществява търговска дейност, съдът призна, че е налице нарушение на съответния КК договор. Това съдебно решение беше особено важно за общността, тъй като разсея някои опасения, че съдът не би приел КК договорите за действителни.
Малко по-късно през същата година испански съд прогласи, че местната организация за колективно управление на авторски права на музиканти няма право да събира възнаграждения от заведения, в които звучи музика, издадена под условията на КК договори, допускащи комерсиално използване, тъй като авторите сами са направили избора да предоставят тази музика на обществото без да искат възнаграждение.

Благодарности на Светозара Петкова за помощта при подготовката на интервюто.