Една нова наредба на МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения предизвика смут сред част от интернет потребителите. Медии и форумци

побързаха да я заклеймят

като нещо изключително опасно за личната свобода.

"Проектът за наредбата за запазване на данни за електронните' съобщения бе обсъдена с "М тел", БТК, "Глобул", "Вивател", "Транстелеком" и Съвета по електронни комуникации. Тя бе публикувана на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в продължение на месец за обществено обсъждане", коментираха вчера от ДАИТС.

Според агенцията въвеждането на изисквания за запазване на данни за електронните съобщения е част от отговорностите на България, свързани с членството в ЕС и директива 24 на Европейския парламент. Тази директива е в сила от 15 септември 2007 година за държавите-членки на ЕС.

Причина за страха на интернет потребителите е възможността, която новата наредба дава на правоохранителните органи да проверяват лесно и бързо кой, кога и колко време е бил в интернет,

на кого е пращал електронни писма,

с кого е чатил по ICQ, Yahoo Messenger, Skype и др., както и с кого е говорил по телефона, използвайки глобалната мрежа.

Цялото това следене в мрежата не е приятно, но не е нещо ново. "Някои от данните, изисквани в новата наредба, се пазят и сега в продължение на 6 месеца съгласно законите за електронна търговия и за електронния документ и подпис", припомня председателят на "Интернет общество-България" Вени Марковски. Те обаче са достъпни само след получаване на съдебно решение.

Най-новото в наредбата е възможността служба "Оперативно-техническа информация" на

МВР да получи достъп в реално време

до база данни за нашите действия в интернет, както и за разговорите ни по фиксиран и мобилен телефон. За това няма да й трябва съдебно решение.

Действително МВР само ще може да види с кого, кога, колко дълго и откъде сме комуникирали. Полицаите няма да имат достъп до самото съдържание на разговорите, докато не получат съдебно решение по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, т.е. след решение на председателя на окръжния съд. Но това не пречи ситуацията да изглежда като извадена от романа "1984" на Джордж Оруел.

"Приетата наредба не бива да плаши. Така е в цял свят и

става дума за сигурността

Няма опасност да се проверява съдържанието на имейлите, което е лична информация. Срещу наредбата са само доставчиците на интернет", коментира главен инспектор Явор Колев, шеф на отдела за борба с компютърните престъпления в ГДБОП.

Според наредбата всички телефонни оператори и интернет доставчици ще трябва да осигурят на МВР "пасивен технически достъп чрез компютърен терминал" до съхраняваните данни. Което значи, че полицаи ще могат по всяко време да проверяват действията ни в мрежата, без ние или някой друг да разбира това.

Реално това става и сега при стационарните и мобилните телефони. От 15 март догодина ще започне масовото следене и в интернет, според записаното в наредбата. Операторите ще бъдат длъжни да съхраняват записаните данни за абонатите си в продължение на една година.

Идеята на цялото мероприятие е да се води ефективна борба срещу престъпността и тероризма, които широко използват новите технологии.

Новата наредба не е приумица на МВР и ДАИТС, а приложение в нашето законодателство на директива 24 от 2006 г. на Европейския парламент. Български потребители обаче споделят във форумите, че и този път нашите органи са пресоли-ли европейската манджа, тоест дават възможност за много по-голямо следене на потребителите в мрежата, което вероятно ще доведе до масово нарушаване на личната им свобода.

Цитират се членове от конституцията, които новата наредба нарушавала. Според тях в тази връзка е необходимо Конституционният съд да излезе с решение.

Вени Марковски:

И сега данни се пазят 6 месеца

Някои от данните, из* исквани в новата наредба, се пазят и сега в продължение на 6 месеца съгласно законите за електронна търговия и за електронния документ и подпис. Предоставянето им обаче би трябвало да става само в предвидени в закона случаи, а не по всяко време.

Наредбата изисква съхраняване на данни за идентифициране на автора на електронно съобщение, телефонен разговор или достъп до определена страница, в случай че има извършено престъпление. Ако няма злоупотреби, това не би трябвало да е проблем. Все пак призоваваме интернет операторите да ни предоставят за всеки конкретен случай информация, когато от МВР изискват такива данни, за да можем да правим обратна проверка дали не е налице злоупотреба със служебно положение, или става дума за легитимен интерес от страна на органите на реда.

В "Интернет общество - България" винаги сме имали добър диалог с ДАИТС и нямаме основания да смятаме, че тази наредба е с нещо по-различна от предишни нормативни документи, които сме изготвяли заедно.

Нищо фатално не се е случило с приемането на тази наредба и бомбастичните заглавия не са най-подходящите в случая.

ФБР контролира мрежата в САЩ

В САЩ ФБР наблюдава IP адресите на всички компютри, с които се свързвате в интернет, прихваща IP адреса на всеки, който посещава уеб страница, и хваща URL на всяка страница, която четете, пише в интернет нашенец с псевдоним sharkbg (българска акула).

Според него там комуникационният закон, отнасящ се към кабелните услуги, е допълнен от Патриотичния закон с изискване кабелните компании да подслушват, разследват, издирват и разкриват информация за интернетните и телефонните си услуги.

Още от 1986 г. законът The Electronic Communications Privacy Act регулира достъпа до електронната поща и финансовите трансакции на абонатите, включително банковите сметки, номерата на кредитните и дебитните им карти. Националните агенции имат пълномощия да подслушват следните комуникации - гласова, телефонна, включваща телефон, кабел и GSM и електронна включваща радио, електромагнетична, фотоепектронна и фотооптична системи. Използва се и продуктът Carnivire, който селективно прихваща информация от интернет.

ФБР разгласявя съществуването на Carnivore на 11 юли 2000 година. Интернет доставчикът Earthlink отказва да инсталира това контролиращо устройство, но съдът му нарежда. Системата се инсталира на устройствата на доставчиците и може да наблюдава и контролира целия трафик, който се движи през него.

Най-нашумели са хакерските средства на федералните агенции като "Магически фенер" (Magic Lantern) и Key Logging. "Магически фенер" е троянски кон, изпратен по електронната поща, който се инсталира в компютъра мишена и прихваща всеки знак, написан от следения човек. Така разчита всяка парола и чрез нея отваря кодираните документи.

ФБР се оплаква, че интернетните телефони представляват заплаха за националната сигурност. Бюрото поиска нови правила за подслушване на интернет, които да задължат доставчиците да предоставят по-добри условия за наблюдение и да инсталират главен център (хюб) за полицейско наблюдение на потребителите и абонатите си.