През февруари 2007 Стефани Лени заснела с домашната си камера как 18-месечният й син танцува в кухнята 29 секунди под тактовете на Lets Go Crazy на Принс. Песента звучала по радиото, свирещо някъде отзад. Стефани поискала родителите й да видят веселото клипче и го качила в YouTube, после им пратила линк към него по меила.

Нищо лошо, нали? Грешите! Universal Music Group, която притежава и се разпорежда с правата за тази песен, веднага изпратила писмо с настояване клипът да бъде свален, понеже сайтът нямал права да пуска музиката на Принс. И YouTube го махнала. Но адвокатите на Universal уведомили Ленц, че нарушила закона за авторските права и я заплашва глоба в размер на $150 000.

За професора по право от Stanford University Лорънс Лесиг недоразумението с Ленц е само дребен пример как в Америка манията със защитата на авторските права е достигнала абсурдни размери, ограничавайки някои от основните ни свободи. Откакто Napster направи така, че всеки да сваля нелегално музика през интернет, медийната индустрия поведе война за авторски права в усилието си да защити своята собственост. Но това усилие се оказа провал, твърди Лесиг в новата си книга "Ремикс: как изкуството и търговията да просперират в хибридна икономика". "Децата все така използват мрежата, затова е време да обявим примирие и да изнамерим по-добър начин - пише Лесиг. - А по-добър начин означава пренаписване на системата от закони... така че обичайното, нормално поведение да не се обявява за престъпно."

Според Лесиг защитата на авторските права ограничава креативността, иновациите и дори свободата

Хубаво е, че Лесиг опитва да се придвижи отвъд обикновената критика на системата, която предлага в предишните си произведения. Той пое по този път преди няколко години, когато помогна за създаването на нестопанската организация Creative Commons - система за лицензиране на авторските права, превърнала се в мощна алтернатива на традиционното за Америка авторско право.

За онези, които не са чели Лесиг, новата му книга е добър първи учебник за променящите се тези в дискусиите за авторското право в дигшпалния век. Но "Ремикс" е най-слабото усилие на Лесиг досега, защото повтаря много от предишните му тези. Както Скорсезе снима поредния си филм за мафията, така Лесиг не демонстрира свеж подход към познатите теми. Най-досадното е, че е посветил само последните 35 страници на реформаторския си план, а някои от идеите му не са и чак толкова нови. Все пак "Ремикс" изстрелва последен залп в тази война. В първата част на книгата Лесиг твърди, че войните в авторското право са създали измамното впечатление, че може да има само един победител - или Холивуд, или интернет.

Средната част от "Ремикс" е най-ценна. Голяма част от силата на автора извира от способността му да комбинира юридически теории с • жаргона и икономиката. Тоц отново посочва трите стълба, за да привлече вниманието върху появата на подхранваната от интернет "хибридна" икономика, която смесва елементи от икономиката на търговията, където господстват парите, и "икономиката на споделянето", където хората се отказват от различни неща поради социални или лични причини. Макар и силно да взаимства от други автори ("Дългата опашка" от Крис Андерсън и "Уайкономика" на Дон Тейпскот и Антъни Уилямс), Лесиг стига до нови изводи. Позовавайки се на хибридната икономика и свободното движение на софтуер, сайта за обмен на снимки Flicker и други социални медии, Лесиг обяснява как можем да печелим пари, като се отказваме от нещата, и защо някои хибриди успяват, а други се провалят. Трикът според него е да се намери подходящият баланс между двата модела.

За да спомогне за процъфтяването на хибридите, Лесиг предлага в последната част на книгата пет разумни реформи. Щеше да е далеч по-добре, ако бе използвал "Ремикс", за да разкаже историята на неговата Creative Commons - системата, позволяваща на създателите да отстъпят някои права за обществено ползване, докато задържат други чрез различна форма на лицензиране и договорни отношения. В крайна сметка това е най-важното му наследство.

Източник: BusinessWeek, 3 ноември 2008, 63 стр.