|
Край на войната за авторски права (3-11-2008)
През февруари 2007 Стефани Лени заснела с домашната си камера как 18-месечният й син танцува в кухнята 29 секунди под тактовете на Lets Go Crazy на Принс. Песента звучала по радиото, свирещо някъде отзад. Стефани поискала родителите й да видят веселото клипче и го качила в YouTube, после им пратила линк към него по меила.
Нищо лошо, нали? Грешите! Universal Music Group, която притежава и се разпорежда с правата за тази песен, веднага изпратила писмо с настояване клипът да бъде свален, понеже сайтът нямал права да пуска музиката на Принс. И YouTube го махнала. Но адвокатите на Universal уведомили Ленц, че нарушила закона за авторските права и я заплашва глоба в размер на $150 000.
За професора по право от Stanford University Лорънс Лесиг недоразумението с Ленц е само дребен пример как в Америка манията със защитата на авторските права е достигнала абсурдни размери, ограничавайки някои от основните ни свободи. Откакто Napster направи така, че всеки да сваля нелегално музика през интернет, медийната индустрия поведе война за авторски права в усилието си да защити своята собственост. Но това усилие се оказа провал, твърди Лесиг в новата си книга "Ремикс: как изкуството и търговията да просперират в хибридна икономика". "Децата все така използват мрежата, затова е време да обявим примирие и да изнамерим по-добър начин - пише Лесиг. - А по-добър начин означава пренаписване на системата от закони... така че обичайното, нормално поведение да не се обявява за престъпно."
Според Лесиг защитата на авторските права ограничава креативността, иновациите и дори свободата
Хубаво е, че Лесиг опитва да се придвижи отвъд обикновената критика на системата, която предлага в предишните си произведения. Той пое по този път преди няколко години, когато помогна за създаването на нестопанската организация Creative Commons - система за лицензиране на авторските права, превърнала се в мощна алтернатива на традиционното за Америка авторско право.
За онези, които не са чели Лесиг, новата му книга е добър първи учебник за променящите се тези в дискусиите за авторското право в дигшпалния век. Но "Ремикс" е най-слабото усилие на Лесиг досега, защото повтаря много от предишните му тези. Както Скорсезе снима поредния си филм за мафията, така Лесиг не демонстрира свеж подход към познатите теми. Най-досадното е, че е посветил само последните 35 страници на реформаторския си план, а някои от идеите му не са и чак толкова нови. Все пак "Ремикс" изстрелва последен залп в тази война. В първата част на книгата Лесиг твърди, че войните в авторското право са създали измамното впечатление, че може да има само един победител - или Холивуд, или интернет.
Средната част от "Ремикс" е най-ценна. Голяма част от силата на автора извира от способността му да комбинира юридически теории с • жаргона и икономиката. Тоц отново посочва трите стълба, за да привлече вниманието върху появата на подхранваната от интернет "хибридна" икономика, която смесва елементи от икономиката на търговията, където господстват парите, и "икономиката на споделянето", където хората се отказват от различни неща поради социални или лични причини. Макар и силно да взаимства от други автори ("Дългата опашка" от Крис Андерсън и "Уайкономика" на Дон Тейпскот и Антъни Уилямс), Лесиг стига до нови изводи. Позовавайки се на хибридната икономика и свободното движение на софтуер, сайта за обмен на снимки Flicker и други социални медии, Лесиг обяснява как можем да печелим пари, като се отказваме от нещата, и защо някои хибриди успяват, а други се провалят. Трикът според него е да се намери подходящият баланс между двата модела.
За да спомогне за процъфтяването на хибридите, Лесиг предлага в последната част на книгата пет разумни реформи. Щеше да е далеч по-добре, ако бе използвал "Ремикс", за да разкаже историята на неговата Creative Commons - системата, позволяваща на създателите да отстъпят някои права за обществено ползване, докато задържат други чрез различна форма на лицензиране и договорни отношения. В крайна сметка това е най-важното му наследство.
Източник: BusinessWeek, 3 ноември 2008, 63 стр.
(CC)
Тези статии (но само тези, които са собствено производство на Portal.bg или са от други сайтове със същия лиценз) могат
да се използват при условията на Криейтив комънс.
Прочетете лиценза за повече информация.
За нас | Реклами | Интернет - новини | Статии | Архив
Към главната страница
|
|
|