"Български ученици взеха участие в 8 международни олимпиади, където спечелиха 7 златни, 14 сребърни и 12 бронзови медала. Организирани и проведени бяха 18 национални олимпиади и 14 национални състезания". Така кратко и лаконично Министерството на образованието отчита в годишния си доклад успехите на ученическите отбори през 2008 г.

В последните години постиженията на българчетата на международни състезания и олимпиади се превръщат в традиция, с която образованието сякаш опитва да запълни липсващите поводи за гордост. Но, както всичко останало у нас, и те са резултат повече на магия, отколкото на целенасочена държавна политика.

7 златни медала от 8 олимпиади за един сезон, и то за държава като България, си е цяло чудо, особено като се има предвид изключително скромната роля на държавата във финансирането на това народно дело. Защото в общи линии към момента участието на държавата се свежда до заплащане на разходите за самолетните билети за учениците и ръководителите им. По правило разходите по престоя се поемат от страната домакин на съответното състезание. Колкото и абсурдно да звучи, учителите на отборите не получават възнаграждение от държавата за тази дейност. Ако получават, то тя е минимална и минава под графата "извънкласна дейност", която замества едновремешните кръжоци. Ръководителите пък са учени от БАН или университетски преподаватели, които получават по 30 лв. за измислянето на състезателна задача. Подготовката на олимпийските отбори обаче е дълъг и сложен процес, който минава сякаш незабелязано и нито се финансира, нито насърчава. Но зад медалите и букетите на летището при завръщането се крият месеци подготовка. За радост страната ни все още има добра организация при подбора на талантите и проблеми в това отношение почти няма. Селекцията на отборите е целогодишна - започва от ноември и приключва през май. Подборът на учениците започва от училищата. Например в откриването на бъдещите олимпийци само за отбора по математика участват около 150 учители от цялата страна, но активно работещите с децата са доста по-малко. В рамките на регионалните и национални състезания и олимпиади се подбира разширен отбор от 12 ученици, на които преди олимпиадите се прави специализирана подготовка за 2-3 седмици. Успехът обаче не е даденост. Нещо повече - краят му може би наближава.

Няма възпроизводство на учители и учени

Не е тайна за никого, че две големи гилдии - на учителите и на учените, застаряват. Младите хора не са мотивирани да работят нито като преподаватели, нито като изследователи заради ниското заплащане. По същата причина голяма част от перспективните млади хора емигрираха или се ориентират в по-перспективни области като икономика и ИТ-сектора. "Нивото на образованието се снижава и хората, които излизат от университетите и стават учители са на все по-ниско и по-ниско ниво. Най-добрите заминаха навън, а преподавателите и учените, които останаха тук, вече не са на същото ниво, на което бяха преди 15-20 години. А това рефлектира върху студентите, които излизат от тези вузове", смята новият треньор на националния отбор по математика Николай Николов. 39-годишният математик е старши научен сътрудник от Института по математика и информатика към БАН. Според него голям проблем е, че учителите на олимпийците все по-малко се занимават с учениците и причините за това икономически. Повечето учители компенсират липсата на възнаграждение за работата си с талантливите деца с даването на частни уроци или воденето на курсове в частни школи. В същото време задачите, които се падат на международните олимпиади стават все по-трудни и все по-трудни. Математика може да се прави навсякъде, но изисква всеотдайност и вече е много трудно един ученик да се състезава в отбора и по математика, и по информатика, както беше преди, отбелязва ръководителят на отбора. Все пак в краткосрочен план най-големият проблем при подготовката остава финансирането. Големият парадокс е, че една дейност, която би трябвало да е изключителна държавна грижа, в момента е оставена на опеката на неправителствения сектор. Няколко фондации се опитват да финансират олимпийските отбори и дори дейността на учителите им, но най-активна в последните 4 години е Американската фондация за България. Организацията е създадена от Дико Михов, бивш олимпиец и възпитаник на математическата гимназия в Добрич. Защитава докторска степен в Масачузетския технологичен институт, а от 1997 г. има блестяща кариера на Уолстрийт в сферата на финансовите услуги. През 2004 г. фондацията започва да подкрепя отборите по математика и информатика, но постепенно помощта се разширява и към отборите по физика, биология, химия, лингвистика и астрономия. Бюджетът на фондацията за 2008 г. е около 670 000 долара. От тях около 24 000 лв. са за стипендии на олимпийците, които се отпускат за 10 месеца - колкото продължава учебната година. "Много хора поощряваха интереса ми към математиката, докато растях. Сега правя същото, само че съм този, който дава, а не този, който получава подкрепа. Това ме кара да се чувствам завършен, сякаш сме затворили един кръг - само по себе си чувството е много удовлетворяващо", разказва Михов за изданието "Спектрум" на Масачузетския технологичен институт.

Държавата все пак се включва с финансиране

Едва наскоро тя реши да отдели 3 млн. лв. за нова национална програма за ученически олимпиади и състезания. Правилата за разходването на средствата все още не са публични и не е ясно за какви дейности ще бъде разпределена тази сума. Намеренията на просветното министерство са по програмата да върви финансирането на трите кръга на националните олимпиади и състезания. Другата идея е да бъде сформиран център за подготовка на състезателите. Вече дори е избрана сграда. Идеята на МОН е центърът да бъде открит през май догодина.

Всички останали подробности обаче засега се пазят в тайна. Толкова голяма, че дори треньорът на националите по математика не е чувал за проекта. "Бих адмирирал подобна идея, но за първи път чувам. Подобна инициатива би облекчила подготовката на отборите", посочи Николай Николов. В просветните среди обаче се коментира, че е възможно с 3-те милиона да се финансира не толкова подготовката на децата, колкото международната олимпиада по информатика догодина. Тя ще се проведе догодина в Пловдив и като домакин България ще трябва да направи сериозни разходи по подготовката и осигуряването на престоя на участниците. Е, похвално е, че все пак управляващите се сетиха покрай рязането на ленти и суетнята около собствения си пиар да обърнат внимание и на младите таланти, които засега са още в България. Тези намерения обаче са твърде закъснели и едва ли ще пресекат един от най-сериозните проблеми на държавата - изтичането на мозъци. Не е тайна, че участието на учениците в националните отбори от години е трамплинът им към стипендии в най-престижните американски университети. Оказва се, че най-талантливите ни деца се обучават до суперниво, държавата, макар и минимално, инвестира, но след това няма никаква възвръщаемост. Въпросът е, вместо да се превърнат скоро в история, успехите на умните българчета да провокират появата на отговорна политика в тази област. Тогава златните медали вече няма да учудват никого.

Източник: в-к Сега