Доставчиците на интернет достъп да бъдат по-отговорни към ставащото във виртуалното пространство и към действията на крайните потребители, поискаха по време на кръглата маса "Съдържанието и интернет взаимодействието между правоносители и интернет доставчици" носителите на права.

"Те са вратата към съдържанието и затова трябва да бъдат негови пазители, да излязат от удобната неутрална позиция", каза пред "Дневник" изпълнителният директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Ина Килева. Тя посочи, че съдържанието е двигател за развитие на технологичната инфраструктура и в света се наблюдава бум на абонамента за високоскоростен интернет, който за една година е нараснал с 11%. В момента няма законово изискване операторите да следят трафика в мрежата, като от БАМП предлагат да се подпише споразумение между тях и интернет компаниите за по-голяма отговорност при използването на защитеното с авторско право съдържание.

"В България средата е изкривена, с почти 100% пиратско съдържание, а моделът не включва отговорно поведение нито на доставчици, нито на крайни потребители. За да се случи легален достъп до съдържание, трябва да седнем на масата", каза Килева.

Ситуацията в момента напомня онази отпреди 3-4 години, когато НСБОП, носителите на права и интернет компаниите подписаха меморандум за сътрудничество в битката срещу т.нар. фрий сървъри. Доставчиците трябваше да следят кой качва големи файлове на сървърите за безплатен хостинг и да ги трият. Носителите на права пък трябваше да им пращат списъци със защитени заглавия. И тогава правоносителите настояваха, че голямата отговорност носят интернет компаниите.

"Не е работа на интернет доставчиците да следят предварително какво съдържание се качва в мрежата", каза изпълнителният директор на Сдружението за електронни комуникации (СЕК) Димитър Ганчев, което обединява интернет компании. Според него в битката срещу пиратството трябва да се внимава много, за да не се прекали. Например да се постави торент технологията извън закона заради злоупотребата с нея или да не се прави разлика между доставчик на чистия достъп и онзи, който доставя съдържание. Затова, смята той, информацията трябва да се филтрира законово при нейния източник, а не при потребителя. "Проблемът е при онзи, който предоставя достъп до сайта с незаконно съдържание, а не при доставчика на свързаност на крайния потребител", обясни Ганчев и допълни, че моделът за легално ползване на съдържание е абонаментът, който вече работи в много страни.

Според Ина Килева липсва конкретна правна норма, която да регламентира отговорността на интернет доставчиците и затова страните в ЕС търсят сами варианти за запълване на този дефицит.

Във Франция тече законодателна инициатива за създаване на специален регулативен орган и промяна на законодателството в областта на защитата на личните данни. Освен това има и процес на "постепенен отговор", тоест интернет доставчиците следят за различни нарушения, например качването на голямо количество защитено съдържание и се намесват, като предупреждават абонатите си, че нарушават закона. Ако абонатът не се вслуша, следват санкции - прекратяване на достъпа за срок от 1 до 3 месеца и дори за една година. "Това е отговорно поведение, защото крайният потребител се интересува най-вече от съдържанието и ползва мрежата на доставчика, за да стигне до него", подчерта Килева.

Във Великобритания шест големи интернет доставчика са подписали меморандум за сътрудничество с музикалната и филмовата индустрия под егидата на правителството. Доставчиците на Острова пращат регулярно писма до нарушителите, а санкциите към тях са предупреждение, частично спиране на достъпа, публикуване на списък на големите нарушители на сайта.

Източник: dnevnik.bg